Препоръчваме ви: Валерий Гергиев открива „Софийски музикални седмици“ 2017

Последна промяна на 17 май 2017 в 21:02 8495 0

Снимка vokrug.tv

Валерий Гергиев

Ако преди няколко дни някой ми беше казал, че Валерий Гергиев ще дойде в София, заедно с оркестъра на Мариинският театър от Санкт Петербург, щях да го пратя да се прегледа на Четвърти километър.

Днес, в ранният следобед един плакат, постнат в личната страница на колега-музикант ме стресна и накара да търкам очи.

Не защото видях името на Гергиев, а защото новината беше обявена днес, а концерта ще бъде в понеделник, 22 май.
Тоест – по някакво изключително щастливо стечение на обстоятелствата ще имаме шанс да видим един от най – добрите световни диригенти на наша сцена.

Да ви кажа няколко думи за това, което прави Гергиев.

Преди няколко месеца „Mezzo“ излъчи концерт, в който бе изсвирено за втори път след премиерата си произведението на Стравински „Погребална песен“, написано в памет на неговият учител Римски Корсаков през 1908 година.

В основата на това беше именно Гергиев, а факта, че ние на живо гледахме по цял свят второто изпълнение на произведението на Стравински може да се нарече с една дума – исторически момент.

Да, Гергиев е именно такъв артист и шансът да го видим за мен е сравним с онези паметни концерти у нас, в които успях да видя наживо Рождественски, Щокхаузен, Ксанакис...

Програмата – направо чук (да ме прощават елитарно настроените ми колеги за сравнението):
Прокофиев – „Класическа симфония“, Дебюси – „Следобедът на един фавн“, Стравински – „Жар Птица“ и пета симфония от Чайковски във втората част на концерта.

Прокофиев и Стравински са две от огромните лица на руската музика (доколкото космопилитът Стравински може да се нарече руски композитор).

Докато Прокофиев побеждава (с помощта на репресивния съветски апарат) порива да бъде модернист (и умира на една и съща дата със Сталин – 05.03.1953 година), то Стравински се плъзга по всички стилове, характерни за 20 век – от импресионизъм към неокласицизъм, варварски стил, додекафония.
Смело можем да го сравним с Пикасо (двамата впрочем са приятели).

Дебюси е, така да се каже, бащата на импресионизма. Музиката му е ефирна, напомня на картини на Сезан.
Усеща се една лека мистика, замъгленост, оркестъра е третиран като палитра на художник и оркестрацията е пълна по френски със звукови фоерверки.

Пета симфония от Чайковски е смятана от автора за несполучлива.
Лично за мен пета, заедно с шеста („Патетична“) са най-великите произведения на Чайковски, докосващи, съкровени, но и величествени. Обърнете внимание на втората и част, която, признавам си, ме е разплаквала много пъти (макар, че мъжете не плачат, нали така).

Предлагам ви, докато чакаме концерта, да чуем това изпълнение на 2 част от симфонията (диригент тук е Бърнстейн, друг колос на световната сцена)

И накрая – поради късното обявяване в момента, в който пиша статията (17.05.2017) билети могат да се закупят само на касата на зала „България“, но подозирам, че бързо ще свършат.

Билетите са с различна цена, между 20 и 60 лева, аз лично взех с мръсна газ разстоянивето между Младост 4 и улица Аксаков, за да си закупя билети и както си е по традиция, ще ви чакам в понеделник, 22 май, в 19,30 часа в зала „България“.

Наистина, какъв концертен месец...

Поздравления за екипа на „Софийски музикални седмици“!

banner 545x