„Синът на Саул” - разказ за евреите, работещи в газовите камери в Аушвиц

Последна промяна на 15 февруари 2016 в 16:48 7029 8

Кадър от „Синът на Саул”л

Носителят на наградата на журито и наградата на критиката в Кан, „Златен глобус” и номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм - „Синът на Саул” на Ласло Немеш, идва на 20-ия София Филм Фест.

След световната си премиера в Кан, драмата за Холокоста на унгарския дебютант в игралното кино обра наградите на най-престижните международни фестивали, в това число и Специалната награда на журито в Сараево ’15, „Алуминиев кон” за режисьорски дебют и наградата за най-добър режисьор в Стокхолм ’15, „Златна количка” за най-добър филм в Загреб ’15.

Радикален като съдържание и провокативен като изобразителен експеримент, „Синът на Саул” описва историята на Саул Ауслендер - евреин, който е депортиран в концентрационния лагер в Аушвиц и попада сред „зондеркомандос” - затворници, работещи в газовите камери. Един ден Саул открива тялото на момче, което прилича на сина му, и прави невъзможното да го погребе достойно.

„Питах се какви усещания са имали евреите, когато са пристигнали на рампата в Биркенау. Какво са виждали? Какви са били последните им часове? Това ме накара да заснема филма”, казва пред медиите 38-годишният Ласло Немеш, потомък на украински евреи, намерили смъртта си в Аушвиц. Интересът му към темата е провокиран от сборник с текстове на членове на отрядите „Зондеркомандос”.

„Синът на Саул” е първият пълнометражен филм на Ласло Немеш, който го изстрелва на върха. Роден през 1977 година в Будапеща, той учи история, международни отношения и драматургия в Париж, а след това работи като асистент-режисьор на късометражни и пълнометражни филми във Франция и Унгария.

Две години е асистент на Бела Тар, като междувременно завършва кинорежисура в училището по изкуства „Тиш” към университета в Ню Йорк. Късометражните му филми „С малко търпение” (2007), „The Counterpart” (2008) и „Джентълменът е освободен” (2010) получават близо 30 награди и имат участие в над 100 международни фестивала.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18399

8

Izalina

18.06 2016 в 14:11

Ок. Не знаех. Кого най-много да ненавиждам в такъв случай, че ми причиниха такава травма в невинна детска възраст, на място и цветно. :(

Като гледах Списъкът на Шиндлер години по-късно преживях цялото явно пропагандно облъчване отново.

Явно всички по онова време са били повредени. Ведно със завелите ни там педагози.

Всичко е шес. Нали ги честваме ежегодно...
Мир да има.

18399

5

Izalina

18.06 2016 в 06:12

Още по зле в такъв случай.
Значи шлюзовете по тавана на "негазовите" камери в Аушвиц наистина са отдушници; съдържали да невинен чакъл за заблуда и с цел заформяне на бъдещ световен заговор, че уж газови били и хората са били горени (полу)живи?
Щото и следи от кръв няма - значи, не са били предварително умъртвявани, а наистина просто изкъпвани, но пък в съседство в крематориумите безусловно си мирише на изгоряла плът!
не знам посещавали ли сте го, но е нещо, което не може да бъде забравено

16.02 2016 в 00:45

Да бяха дали поне един ОСКАР на някой автентичен ИЗРАЕЛСКИ ФИЛМ. И в Израел има кино, и то понякога произвежда доста добри филми. За който не знае - оригиналът на "Мюнхен" е израелски, американския филм е просто римейк. Има доста израелски кинопродукции, пренебрегнати за наградите на Филмовата Академия. Омерзен съм.

15.02 2016 в 17:10

Баровс, четет блъсковчетата.
Но г-жа Лилиан и тя чете!

15.02 2016 в 16:52

Много тънко. Бравос. Целият смисъл вкаран в една запетайка. Добре, че я скивАх! Като нищо щах да попитам откога СФФ имат газови камери?
Така де, все пак сме 21-век! Хората отдавна използват микровълнови печки.