Васил Найденов: Да печелиш пари с музика – това е професионализъм

Последна промяна на 01 януари 2012 в 00:01 1814 0

Васил Найденов Снимка: БГНЕС
Васил Найденов Снимка: БГНЕС

 

Един от днешните именници - Васил Найденов, е от малкото ни истински звезди. Песните му са хитове - преди 30 години и сега. Най-прочути са "Адаптация", "По първи петли", "Синева", "Сбогом казах", "След края на света". Завършил е пиано в Музикалната академия, бил е вокал на "Диана експрес". Нищо и никой не успя да помрачи славата му през годините. Прави невероятни концерти, с които слага в малкия си джоб доста млади и нахъсани свои колеги. Пял е къде ли не по света, дори с прочутата Алла Пугачова, с която има 13 концерта пред 18 000 зрители. Навръх Нова година той излезе на площад “Батенберг” за шоуто на открито, което по традиция се превърна в притегателна сила за софиянци. Точно срещу Васильовден любимият изпълнител на няколко поколения българи отново се появи в страхотна форма.

Отдавна Васко Найденов няма конкуренция като изпълнител. И все пак има заплашителни фактори, които са плашещи не само за него, но и за останалите му колеги в поп музиката.

Понякога е много страшна тази псевдоконкуренция - типично балканско-медийна. Поддаде ли се, човек се впуска в надпреварата. Не е необходимо да е завършил музикален световен институт, за да забележи, че хората, които се пънат, са забележително неможещи, както казва Румен Бояджиев от ФСБ. В момента се лансират хора, които и преди, и сега не умеят нищо.

Това не е новина. Въпросът е процентът да не е застрашаващ. А той е. Посредствените и изключително не умеещите са много повече от другите. Съжалявам, че говоря така, но това е истината. На тези разсъждения реакцията е, че ние сме друго поколение.

Той е един от хората, които няма да се уморят да повтарят винаги, че “след като сме вече в Европейския съюз, трябва да повтарям, че никъде не се говори за възраст, а за можене. Типично балкански синдром е да нападаш някого заради това, че е възрастен или болен. Написано е в дебелите книги. И много по-страшно е, когато го чуваме от устата на млади хора, които имат претенции за съвременно мислене. На всичкото отгоре слагат етикет: "Аз съм авангард!" И с това си въобразяват, че ние сме длъжни да им прощаваме, докато години наред ги слушаме и ги чакаме да се развиват. И музикално, и културно. Независимо в коя сфера. На културния човек винаги му личи. Дори да не прави нещо гениално, го пипа достатъчно интелигентно и бързо се харесва на себеподобните си. Лошото е, че интелигентните хора не се поддържаме много. Това е една от бедите ни. Посредствените и некадърни люде винаги се съюзяват. Страхотно бързо се надушват и си подават ръце. Много пъти като шеф на жури наблюдавам това в действие. Гледам да избягвам да се обвързвам с журиране, защото ме невротизира. Не заради друго, а защото веднага го асоциирам с факта, че години наред съм бил в ръчичките на този модел хора.”

Васил Найденов е сред известните личности, които никога не спестяват истината и е известен като непримирим. Затова и не е особено долюбван.

Често натривам носове. Говоря едно към едно. Човек трябва да има позиция и не може да я казва само пред жена си, приятелката си или на маса в достатъчно пийнало състояние. Това не хваща никакъв дикиш. Когато се изрича в медийното пространство, все пак се намират хора, които се замислят. Трябва да се напомня от време на време! Не може непрекъснато да се премълчава. Кажете ми, има ли я някъде другаде нашенската поговорка: "Преклонена глава сабя не я сече!" По понятни причини светът не я познава. Както не познава и Хитър Петър. Често са ме питали от какво най-много ме е страх и винаги отговарям: От тарикатлъка във всичките му измерения.

Той мутира и се проявява в невероятни ситуации. Днешният Хитър Петър първи си ляга с някого, а след като приключи, се обръща на другата страна. След това първи предава другия до него. Това е стремежът да се консумира животът тотално, безогледно, абсолютно егоистично. И не му пука за себеоколните. Такъв нов тип Хитър Петър изобщо не ми се нрави. За съжаление, персонажът е залегнал здраво не само в нашата литература, но и в нашето всекидневие. Така че не трябва да сме особено горди с него.

Може би заради тази негова непримиримост толкова много беше раздухан факта с неплатените данъци. Двамата с Лили Иванова се оказаха мишена за много стрели. Тъй като никога не е криел отношението си към чалгата и мутантите около нея, това беше знак всички дружно да се нахвърлят върху него.

Имаме малко добри певци и групи, които се броят на пръсти и трябва да се поддържат, да бъдат показвани денонощно. За кадърния човек е достатъчно да се влее и с 30 на сто в общия поток от всичко останало, което се върти. Принудени сме да слушаме хеви метъл ротации които непрекъснато ни ги навират във физиономиите. Странно, но сякаш Господ не им помага! И продават изключително малко. И след 3, най-много 5 години се отказват. Имат по няколко участия на година, което означава, че не упражняват професията музикант. А това е да те канят и да печелиш пари с музика. Което пък означава, че тези хора намират пари по други начини. Не искам да коментирам как! Употребяват ги по трасето и драгият зрител и слушател е длъжен да свикне с тях. И неслучайно рейтингите на някои радиа вече не са толкова високи. Българинът не е толкова малоумен. В един момент направиха така, че над 90 на сто от баницата да е попфолк, а в останалите проценти се вкарва джаз, поп, рок, народна, симфонична и камерна музика. Новите поколения са тотално облъчени и може би на това се разчита. И въпреки всичко истината излиза наяве. През последните няколко години има изключително търсене на поп музика. Сякаш отнякъде събира магическа сила и пак тръгва. Също като природата, която колкото и да унищожаваме, всяка пролет пак се появяват трева, цветя, птички. Радиацията не може да им попречи. Има природни закони, в които аз вярвам. Има изначално добро, което съществува. Сигурен съм!”

Който може го може” и тази всеизвестна максима доказа правотата си дори в България.

“Не всеки може да издържи като Лили Иванова или като мен. Дори група като ФСБ не издържа - при това те имат най-престижната световна музикална награда "Грами". Не толкова материално, колкото психологически. Виждате какви нерви има Лили Иванова, виждате на какво приличам аз! Ние - градските чада, възпитани в благоприличие и добронамереност. Ако ме види отнякъде майка ми, няма да ме познае колко съм станал агресивен! Въпреки че съм израснал на площад "Славейков".

Васил е сред щастливите деца, заобиколени с от голяма фамилия. Живеят много хора в апартамент на площад "Славейков". Баба му, дядо му, майка му, леля му, а той е единствено дете. Оттогава свиква да споделя живота си с много хора. И когато изведнъж го напуснат и майка му, и други роднини, го преживява болезнено.

Известният изпълнител със стотици концерти зад гърба си не е пощаден от хаоса в държавата ни. Преживява първата си депресия след 1989-а година, когато разбира, че няма никакъв трудов стаж. Оказва се, че от 19-ата до 40-ата си година няма пенсионни права. За да докаже трудовия си стаж, трябва да намери хонорарни листове от преди 30-40 години.

Звездата на българския поп е категоричен, че “ако не живеех в такава държава, с този труд, който съм положил, сигурно щях да съм милионер”. Днес той няма милиони, нито имоти, не си пада по купуване на яхти и харчене на пари.

Дали си пожелава шансът да е с него и през новата 2012?

“Закъде без шанс? Публиката като в античните римски театри насочва палеца си не само нагоре. Много често го обръща надолу. Особено жестоко е най-младото поколение, което у нас е доста странно. През годините съм наблюдавал какво ли не. През 90-те години медиите откровено ни плюеха и ни изкарваха по-големи ченгета от ченгетата, по-големи сексманиаци от кого ли не. Какво ли не се случи за някои от нас... “

 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !