Виктор Суворов разкрива военен преврат на Жуков срещу Хрушчов

Последна промяна на 12 ноември 2014 в 14:07 9983 3

"Крахът" е издадена у нас от „Факел експрес“

В новата си книга "Крахът" световноизвестният историк, писател и военен анализатор Виктор Суворов разказва за борбата за власт в ръководството на СССР, за заговора на Жуков и съратниците му срещу Хрушчов, за разкриването на този заговор благодарение на редица случайности и за сложната тайна операция за изолирането и отстраняването на Жуков от власт.

„Крахът“ разказва какъв алтернативен сценарий за развитието на СССР е подготвял Жуков и защо Хрушчов, макар да е направил много грешки по време на управлението си," все пак заслужава ако не благодарност, то поне признателност за това, че е спасил страната и света от Жуков."

„Крахът“ е втората част на трилогията „Хроника на Великото десетилетие“ – историческа реконструкция на събитията от 1956–1957 година, когато управляващият дуумвират Хрушчов – Жуков отстранява от ръководството на Съветския съюз бившите най-близки съратници на Сталин, а Жуков тайно подготвя военен преврат, за да свали Хрушчов и да стане пълновластен господар на страната.

Книгата е издадена у нас от „Факел експрес“. Преводът от руски е на Иван Тотоманов.

Представяме ви глава 18 от "Крахът" на Виктор Суворов:

1

На 22 и 23 октомври през Съветския съюз минава вълна събрания на партийния актив на военните окръзи.
Денят започва в Далечния изток, когато Москва тепърва ляга да спи. Затова най-първото заседание е в щаба на Далекоизточния военен окръг в Хабаровск. В окръжния Дом на офицерите са се събрали командващият войските на окръга генерал-полковник В. А. Пенковски, всичките му заместници, началник-щабът на окръга, началниците на управленията на щаба, командващите армии, заместниците им и началник-щабовете, командирите на корпуси, дивизии, бригади и полкове със своите заместници и началник-щабове, военните комисари на областите и краевете, военните прокурори, членовете на военните съвети на окръга и армиите, заместниците по политическата част на корпусите, дивизиите, бригадите и полковете, редакторът на окръжния вестник „Суворовский натиск“ и други лица, контролиращи огромната маса войски. В залата са 880 офицери и генерали.

Доклад изнася пристигналият от Москва член на Президиума на ЦК на КПСС генерал-лейтенант Леонид Илич Брежнев. Темата на доклада е „За подобряване на партийнополитическата работа в Съветската армия и Флота“.

Оттогава е прието да се води, че Жуков не е подготвял никакъв заговор, не са представени никакви доказателства за заговор, снемат великия пълководец просто защото е подценявал партийните дрънканици.

Но дайте да погледнем на тези събития от друг ъгъл. Първо, в Съветския съюз нещата, още повече сериозните неща, не се наричат с имената си.

В авиацията и космонавтиката в СССР никога не е имало катастрофи. Има извънредни ситуации. Нямаме радиоактивно облъчване на военнослужещи и гражданско население. Имаме опушване. Точно така пише в документите: попаднал под опушване. А лъчевата болест се нарича с разни засукани медицински термини – например официалната диагноза на пострадалите членове на екипажа на атомната подводница К-19 при аварията на ядрения реактор през 1961 година с цел секретност не е „лъчева болест“, а „астеновегетативен синдром“. Затворниците на Колима не добиват злато. Добиват метал. Какъв точно – това не се посочва в никакви документи.

За ракети и ядрени заряди пресата говори тогава, когато клейми противника и прославя нашата мощ. Но когато въпросът опира до конкретни ракети и конкретни заряди, излиза, че такива изобщо нямаме. Те не се водят в никакви съвършено секретни документи. Вместо тях имаме „изделия“ и „спецзаряди“. И през 1979 година изобщо го няма убийството на законното ръководство на Афганистан и нахлуването на съветските войски в тази страна.

Има само благородно и геройско изпълняване на интернационалния ни дълг. И никакви цинкови ковчези не пристигаха от Афганистан. Пристигаше „Товар 200“. Редовно.

Казват ни: причината за прогонването на Жуков е само някакво си глупаво недооценяване на партийнополитическите дрънканици. Няма да спорим с това, но като не забравяме за „изделията“ и „инстанциите“, нека опитаме да разберем какво всъщност се крие зад тази странна формулировка.
И нека си представим: може ли Комунистическата партия две седмици преди 40-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция да каже на хиляди офицери и генерали, тоест на целия свят, че един от вождовете на Съветския съюз насмалко да грабне цялата власт от ръцете на тази партия? И че вече дори почти я е грабнал.

И още нещо. Граждани мъже, моля, потвърдете: ако жена ви не е удовлетворена по някои важни въпроси, дали ще ви упрекне в това прямо и открито? Тя, змията му със змия, ще мрънка и ще се заяжда за дреболии. Да не би да си мислите, че нашата родна и мъдра Комунистическа партия е по-глупава от жена ви?

2

В Севернокавказкия военен окръг на заседанието на партийния актив присъстват 875 офицери и генерали. Докладът е изнесен от пристигналия от Москва член на Президиума на ЦК на КПСС другаря Микоян. Другарят Микоян казва на събралите се, че другарят Жуков не оценява както трябва партийнополитическата работа и че изобщо другарят Жуков напоследък нещо малко прекалява. Другарите дружно се съгласяват с това – нали сами усещат прекаляването му на гърба си.

Същия ден другарят Микоян заминава за Одеския военен окръг, та на следващия ден да изнесе доклада си пред тамошните генерали и офицери.

В Куйбишев в Дома на офицерите на Приволжкия военен окръг се събират 1250 офицери и генерали. Доклад им изнася членът на Президиума на ЦК на КПСС другарят Беляев.

В Ленинград активът е събран в Актовата зала в Смолни. Доклада изнася членът на Президиума на ЦК на КПСС другарят Козлов.

Но главното събрание е в Големия кремълски дворец. Тук се събира партийният актив на Министерството на отбраната, Московския военен окръг и Московския окръг на ПВО. Голям доклад изнася Първият секретар на ЦК на КПСС другарят Никита Сергеевич Хрушчов. В частност другарят Хрушчов съобщава:

Научихме, че е взето решение да се организира школа за диверсанти, наброяваща над 2000 души. В тази школа се набират хора със средно образование, отбили военната си служба, за срок от 6–7 години. На войниците се плащат 700 рубли освен издръжката, на сержантите – 1000 рубли. И най-важното – няма никакво решение на Централния комитет, този въпрос не е внасян в Централния комитет. За началник на школата е назначен генерал-лейтенант Мамсуров. Мамсуров започва да сформира школата, но очевидно го обземат известни съмнения.

Той дойде в ЦК и каза, че винаги е бил утвърждаван от ЦК, а за това му назначение не знае никой. Трябвало да знаят само трима души, другарите Жуков, Щеменко и Мамсуров. Щеменко е направил грешка. Като комунист той трябваше да ни каже. Да обясни спокойно. Диверсанти. Какви са тия диверсанти, какви диверсии ще правят? (Смях в залата.) (Жуков, Г. Стенограмма октябрьского (1957) пленума ЦК КПСС и другие документы,с. 217–218).

Две хиляди генерали и офицери от Министерството на отбраната, Генералния щаб, централните управления на Министерството на отбраната и главните управления на Генералния щаб, ръководството на Московския военен окръг и Московския окръг на ПВО, военните академии и други учреждения прекъсват доклада на другаря Хрушчов с бурни аплодисменти и със също такива бурни аплодисменти го изпращат от трибуната.

3

През нощта срещу 23 октомври от Москва за Тирана заминава шифрограма: директорът нарежда на навигатора спешно да съобщи на госта: има актив в Министерството на отбраната, незабавно да се върне в Москва*.

4

През нощта Жуков е събуден от цивилно лице – първия секретар на посолството на СССР в Албания. Секретарят се представя:

– Полковник Полишчук, резидент на ГРУ. Другарю маршал на Съветския съюз, началникът на ГРУ генерал-полковник Щеменко съобщава, че в Москва се е провело събрание на партийния актив на Министерство на отбраната. Трябва незабавно да се върнете в Москва.

5

Рано сутринта на 23 октомври генералът за специални поръчения на министъра на отбраната генерал-лейтенант Китаев праща спешна телеграма до Министерството на отбраната в Москва: веднага изпратете самолет.

Отговорът идва вечерта: самолетът ще пристигне утре.

На 24 октомври пристига съобщение, че самолетът ще се забави и ще пристигне на 26 октомври.
Същия ден генерал-лейтенант Китаев праща в Москва заповед на своя заместник:

До генерал-майор Колобов

Маршалът заповяда да се подготвят и да му се представят при пристигането
му на летището на 26.10.57 г. следните материали:
1. Списък на най-важните решения на Президиума на ЦК на КПСС, засягащи
Въоръжените сили и Министерството на отбраната, приети по време на неговото отсъствие.
2. Списък и кратко съдържание на големите извънредни произшествия и за
предприетите във връзка с тях мерки.
3. Справка за събранието на партийния актив на Министерството на отбраната с история на въпроса. Освен това да му се подготвят поредните ТАСС**
сводки за най-важните отзиви по линия на ТАСС, свързани с неговото пътуване.
Генерал-лейтенант Китаев. 24.10.57 (пак там, с. 658).

6

Генерал-майор Колобов, както му е заповядано, незабавно предава копие на заповедта на първия заместник-министър на отбраната маршала на Съветския съюз Малиновски. Малиновски бърза за Кремъл да докладва на Хрушчов.

Хрушчов извиква завеждащия Общия отдел на ЦК на КПСС другаря Малин и му нарежда да размножи заповедта на генерал-лейтенант Китаев и да я разпрати на членовете и кандидат-членовете на Президиума на ЦК.

В заповедта на генерал-лейтенант Китаев има един странен момент, който неизбежно поражда важен въпрос: откъде Жуков знае за проведеното събрание на партийния актив на Министерството на отбраната?

7


25 октомври 1957 г.
Съвършено секретно
П 120/16
За свикване на пленум на ЦК на КПСС
Свиква се пленум на ЦК на КПСС на 28октомври т.г. в 10 часа сутринта.
На обсъждане на пленума се поставя въпросът за подобряване на партийнопо-
литическата работа в Съветската армия и Флота.
Секретар на ЦК (пак там, с. 224).

Ключов момент

В Постановлението на ЦК на КПСС „За подобряване на партийнополитическата работа в Съветската армия и Флота“ от 19 октомври 1957 година може да се намерят много неща, които изобщо не са интересни за четене, да не говорим за преразказване.
Но след множеството празни фрази в самия край на постановлението се съдържа главното:

С цел засилване на партийния контрол при подбора и назначаването на ръководните и военните кадри да се разшири списъкът на длъжностите на командните и политическите работници, които се утвърждават от ЦК на КПСС (пак там, с.
188).

Ето точно това е обвинението срещу Жуков. Вярно, отправено е така, че да го разберат само тези, които трябва да го разберат.

Жуков сваля, назначава и повишава когото си ще, без да иска разрешението на Централния комитет на Комунистическата партия. Сега на големите началници им се казва, че в тези неща ще бъде въведен ред. Че партийният контрол при подбора и назначаването на кадрите ще бъде разширен. И че няма да се позволява някои хора просто ей така да се месят в деликатните въпроси за подбора и разпределянето на кадрите по места.

И че онзи, който си е позволявал такова своеволие, ще бъде наказан. Вярно, само защото не е отделял достатъчно внимание на партийнополитическите дрънканици.

* В шифрограмите на ГРУ „директор“ е началникът на ГРУ, а „навигатори“ – резидентите (ръководителите на тайните разузнавателни структури в чуждите страни). – Б. а.

** За висшето ръководство на страната се печатат така наречените ТАСС сводки или „тасовки“ – брошурки с преглед на най-важните новини, та на вождовете да не им се налага да четат съветските вестници, в които важната информация често е изкривена или се дава на читателите с много политическа и идеологическа „гарнитура“. „Тасовките“ съдържат информация, която не е предназначена за трудовия народ и не стига до него. Имат три равнища – чист, ЗПС (за служебно ползване) и С (секретни). В зависимост от ранга си вождовете получават различните видове. – Б. а.

Превод от руски Иван Тотоманов

Виктор Суворов (1947) е автор на бестселърите "Аквариумът", „Освободителят“, „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Майката на дявола“. Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал „Алберт Айнщайн за изключителни заслуги“, обявен е за Личност на 2008 година и удостоен със златен медал „Франц Кафка“ през 2011-а от APIA (Authors and publicists intеrnational association).

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

19.11 2014 в 19:01

Суворов / Резун рулира с тези (конспиративни) теории за 2СВ.

12.11 2014 в 18:20

Комунизмът не може да съществува в мирна обстановка. Сталин много добре знаел това, затова извел доктрината за "засилването на класовата борба", и започнал чистките. Репресиите стихнали за кратко по време на войната, но след края и, Сталин решил да ги подкара отново. На ред били най- изтъкнатите и приближените му комунистически велможи. Да, ама те се усетили и отровили Вожда. За негов наследник избрали Хрушчов - Шутът на Сталин, сметнали че е най-безопасен. Ама тъпакът Никита Сергеевич се взел много на сериозно и започнал да много да оплюва Сталин с което директно унищожавал комунистиюеския строй. Жуков бил първият, който надигнал глава срещу Шута. Ама всички познавали безмилостния Жуков и знаели, че ако той вземе властта, ще настане такъв касаплък, та сталинският терор ще им се стори ученическа екскурзия. Велможите се обединили срещу Жуков, и го пенсионирали.

12.11 2014 в 17:46

И тук "нечия секретност" тържествуваше.
И тук ги наричаха "изделия".
И тук се водеше активна "партийнополитическа работа", просмукана и в най-дребните детайли от живота на обикновените хора.
И тук беше въведена подобна "стройна" организация на пропагандата и "социалното управление".
Всъщност се питам понякога:
"До каква степен са стигнали "демократичните промени"?