"Ал Джазира" с филм за българска самотна майка от Казанлъшко (видео)

Последна промяна на 31 март 2016 в 14:57 15256 4

Арабската телевизия "Ал Джазира" излъчи 25-минутен филм, посветен на Ирина - млада самотна майка от казанлъшкия район, която се бори да осигури прехраната на нея и 4-годишната ѝ дъщеричка Стефи.

Филмът е публикуван в рубриката "Witness" ("Свидетел"), в която могат да бъдат открити истории за заобикалящия ни свят извън информационния поток.

Озаглавен "In the Valley of Guns and Roses" ("В долината на оръжията и розите"), документалният филм описва ежедневието на Ирина. Тя работи в оръжейния комбинат "Арсенал" в Казанлък, вечер пее в заведения, а през останалото време лепи плакати.

Филмът ни развежда из първите дни на Ирина и Стефи в новия им дом в Казанлък, където майката се надява на реализация - както за нея, така и за дъщеря ѝ.

"Руският писател Антон Чехов фокусира своите творби върху харизматичните и все пак обикновени хора, които правят обикновени неща и страдат обикновено, но по докосващ и истински начин. За Чехов обикновеното е необикновено", пише създателят на филма Саймън Хипкинс и продължава: "Лесно е да си представим живота в Казанлък и историята на Ирина да бъдат част от творбите на Чехов. Това е град, в който е нормално симпатична жена на средна възраст да ти разкаже колко автомата "Калашников" е сглобила през живота си".

Авторът разказва, че още при първата си среща с Ирина е искал да заснеме филм за нея. "Тя отказва да се превърне в жертва", споделя Хипкинс.

Филма "In the Valley of Guns and Roses" може да гледате тук:

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.04 2016 в 01:15

Много хубав филм,развълнува ме.Силно момиче!

01.04 2016 в 22:43

Тъжните очи от снимката са ми достатъчни. Няма да го гледам.

31.03 2016 в 17:21

Страхотен филм, харесва ми... Реалността такава, каквато е. Толкова сме свикнали със нея, че дори не можем да си представим че може да е интересна за някого...

31.03 2016 в 16:36

Средно стандартна българска история от провинцията. Може да поспести парите като откаже цигарите. Пък и зад гърба й е селото с продукцията от дома. Може да си позволи лична кола. Уви, няма стремежи, лични стремежи и цели. В големия град мнозина имат стремежи и цели, но малцина сме тези без гръб от село. Затова си спомням големия град края 1996-нач. 1997. Кой ли по успява. Мисля ние, без село, но с личен план и цели.