Будната кома на институциите

Последна промяна на 02 май 2012 в 11:45 6210 1

Ирина Мишонова

Преди две години едно момиче на 19 години поема по най-тежкия път в живота си. В началото на май 2010 година ученичката от 12 клас Ирина Иванова Мишонова от Хасково става жертва на катастрофа. Резултатът - загуба на зрение, фрактура на таза, три счупвания на единия крак и най-тежкото – състояние на будна кома. Което не се променя и до днес.

Навлизайки в годините на своята зрялост, без да съзнава, Ирина пропада и в абсурдния водовъртеж на институциите, които, прилагайки законите в цялата му строгост, нехаят за резултатите от работата си.

Поредица от абсурди

Първият сериозен сблъсък с правораздавателната система идва в началото на наказателния процес срещу виновниците за катастрофата, която прави Ирина инвалид. Тогава нейната майка – Таня, трябва да доказва по съдебен ред, че въпреки очевидното състояние на дъщеря й, момичето не може да се защитава само пред съда. А магистратите искат доказателства за това. Това обаче е най-малкият формализъм, който съдиите трябва да спазят, следвайки НПК.

След доказването на виновниците за инцидента, тръгва гражданско дело, в което Таня завежда иск за дължимото от застрахователите обезщетение по силата на застраховката „Гражданска отговорност“. Тя претендира за обезщетение от 900 хил. лв, което е близко до максимално позволеното от 1 млн. лв. В това дело обаче съдът на първа инстанция присъжда едва 250 хил. лв. от сумата. Това означава, че пострадалата Ирина трябва да изплати процент от разликата до претендираната от нея сума – 14 096 лв. Тези пари трябва да отидат за хонорарите на юристконсултите на застрахователите.

Пред OFFNews.bg адвокат Любомир Георгиев обясни, че в 99% от случаите съдът присъжда винаги по-ниска сума за обезщетение. Той е категоричен, че при изключително тежки случаи, като този на Ирина, съдът трябва да дава максималния размер на обезщетението, като не трябва да се изисква плащането на разноските до претендираната част на обезщетението. Според адвоката промените в законодателството трябва да бъдат в посока на това да се определят минимални прагове при определени случаи, но когато става въпрос за най-тежките случаи – максималният размер да се изплаща от застрахователите. Той е категоричен, че ще заведе и отделно дело за пропуснати ползи от името на майката на Ирина, която не работи и няма собствени приходи.

За промени в закона се застъпват и от Асоциацията на пострадалите при катастрофи. В случаи с тежки телесни повреди теоретично съдът би трябвало да може да отсъди максималният размер на обезщетението, а пострадалите са в правото си да поискат този размер. „Това означава, че хората трябва да си търсят лимитите и не трябва да бъдат санкционирани от закона и държавата за това, че съдът е отсъдил по-малко“, коментира пред OFFNews.bg Владимир Тодоров. Според него единственият начин да се помогне в случая на Ирина е решението на съда да се обжалва, но и да бъдат инициирани законодателни промени. Според него проблемът с обезщетенията е изкристализирал скоро и то именно, защото подобни слуаи не са много.

Днес Ирина живее с майка си в София. Таня се принудила да продаде жилището си в Хасково и да се премести под наем в столицата, за да е по-близо до рехабилитатора, на който има най-много доверие. Таня е продала и апартамента на майка си, разчита и на помощи от роднини, които живеят в чужбина. Тъй като делото все още не е приключило, тя не може да вземе дори и малкото отсъдени пари в нейна полза.

Възстановяването при състояние на будна кома у нас е много трудно, сподели Таня пред OFFNews.bg. Няма клинична пътека, която да поема лечението на такива пациенти. Едва от половин година тя е успяла да ангажира лекар от ВМА, който консултира Ирина и да прави прегледи.  Сега момичето вече е в съзнание, разбира като й се говори и състоянието й се подобрява. За да бъде подложена на интензивни грижи обаче, Ирина трябва да бъде лекувана в чужбина, което обаче е непосилно, тъй като разноските за един месец рехабилитация навън излизат близо 100 хил. евро. Таня претендира за най-голямата сума за обезщетение, защото иска да остави средства за детето си, в случай, че тя не може да се грижи повече за нея. „Докато съм жива ще се грижа за нея, но ако ме няма, кой ще се погрижи за нея. Трябва да има средства, с които да се плаща на човек, който да се грижи за нея“, обясни Таня.

На трети април момичето отпразнува рождения си ден, обградена с приятели. Ирина не е лишена от тяхната обич. Без да го разбира обаче, тя е лишена от закрилата на държавата. Колкото и строго трябва да се следва законът, той все пак има и своята морална страна.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.05 2012 в 17:58

такива случаи има от 90-те. поне
Във форума има жена с "обещетение" 3000лв. за доживотна инвалидна количка.

1.Хората претендират за 900х.лв. !
2.Високоморалните оценяват - 250х.лв.
Закона в случая не е виновен за очевидната неадекватност на съдиите!

Няма да е изненада,че 900х.лв. са "незаконно обогатяване"?
А врътката да дължиш пари когато си пострадал, е любима на демонстриращите всевластие!
Горсови и тях така ги осъдиха, застрахователите дадоха заден чак,като видяха спад в продажбите заради скандала.

Правят детето ти на зеленчук, а ония в тогите , не отсъждат максимума, ами - Дай кинти!