Деси Петрова - учителят, който среща Ози Озбърн с Димчо Дебелянов

Последна промяна на 13 септември 2016 в 11:16 22323 4

Деси Петрова, както винаги усмихната и с тениска на любимите Whitesnake

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители...

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.

Какво е общото между Ози Озбърн и Димчо Дебелянов? Между „Да се завърнеш в бащината къща“ и „Mama I’m Coming Home”? Едва ли можем да очакваме някой някога да ни даде отговор на този въпрос, но го получаваме от учителката по български език и литература в 32-ро СОУ в София Десислава Петрова. Рок и запетайки, хеви метъл и интерпретативно съчинение, истинска музика и истинска поезия – това са часовете на Деси, както я наричат приятели и вече завършили ученици.

На пръв поглед русата дълга коса на Деси Петрова и черната метълска тениска може да ви заблуди за това с какво точно се занимава тя. С нея се запознаваме по коридорите на 32-ро училище, когато съм в 9 клас. Тогава аз и мои съученици се опитваме да създадем рок група, без да знаем, че именно Деси е човекът, който ни трябва. Не за да свири на инструмент или да пее, а за да бъде наш мениджър. Да, точно така – учител по български стана мениджър на млада рок банда. Това е кратката и лишена от подробности история за това как красивият звук на акустичната китара може да бъде вплетен в редовете на всеки стих от български или чуждестранен автор. Ние не знаем как, но Деси Петрова го разбира отлично.

„Връзката между Димчо Дебелянов и Ози Озбърн е, че и двамата създават изкуство, чрез което изразяват себе си, чувствата си, терзанията си. Изразяват го в различно време и по различен начин. Предизвикателство е наистина да се иска такова сравнение от учениците, но те обичат предизвикателствата.“

Всъщност целта на този урок не е децата да открият приликите между Димчо и Ози и да бъдат сравнявани. Все пак единият е следосвобожденски автор, а другият яде глави на прилепи от сцената. Но ги обединява изкуството на думите и мелодията и това иска да покаже Деси Петрова на децата.

„Беше нещо нетрадиционно за тях, но го правеха с удоволствие. Откриха повече разлики, разбира се, но това, което трябваше да се постигне с този урок, бе напълно реализирано – а именно да се убедят учениците, че изкуството (литературата и музиката в този случай) идва от душата и само изразните средства се променят с годините, а същността и ценността му са непреходни.“

Спомням си, че когато Деси беше мениджър на групата, дори тогава тази близост не ни позволи да я наричаме по малко име. В училище, а и извън него тя дълго време беше за нас „госпожо“. Не с двойки в бележника или размахване на пръст за закъснение за час, а с уважение към учениците и държание към тях като с равни буди уважението, което Деси печели сред класовете.

Обикновено за края или началото на учебната година учениците се чудят какво да вземат на своята класна – дали скъп часовник или друга дрънкулка. Но това не е случаят при Деси Петрова. Те знаят – задава ли се концерт на голяма банда, обявят ли имената на групите от Каварна, учителката им ще е там и това е перфектният подарък.

И може би точно това липсва на образованието ни днес – повече рокендрол, а и не само.

„Липсва динамика, практика, разнообразие. В момента има прекалено много теория, без връзка с реални житейски ситуации, а точно това прави образованието в очите на децата безполезно. Загубени са ценностите, желанието да учиш, да знаеш, да можеш. Голяма част от съвременните подрастващи нямат интереси, хоби, нищо не им се прави, скучаят. Те не вярват в образованието.“

Деси Петрова вярва, че децата имат нужда от много внимание и любов, от човек, който да ги чува, разбира и насочва как да познават себе си и да се справят с трудностите.

За съжаление днес училищната институция рядко ни дава шанс да видим по-важните уроци. Знаем за калиевата основа, формулите за съкратено умножение и коя е столицата на Нигер, но пък след 12 клас тези неща стават крайно безполезни, когато дойде време за наем на апартамент, плащане на данъци, попълване на данъчна декларация или започване на нова работа.

Често учениците се доверяват на Деси дори по тези въпроси. Тя е спечелила доверието на своите деца, като дори се е случвало ученици да я молят за помощ за домашното им по математика.

Преди да прави конспекти на произведения, Деси е учила в Техническия университет и математическите главоблъсканици не са ѝ далечни. Завършва славянска филология в Софийския университет, като преди това учи в испанската гимназия "Мигел де Сервантес" в София.

С промяната в технологиите, променят се и учениците. Цялата информация, от която имат нужда, вече е в ръката им. Това безспорно е предизвикателство за всеки учител, който трябва да убеди децата, че идеята на образованието не е да знаеш всичко, а да разбираш материята.

Именно чрез технологията, ученето може да стане по-интересно, убедена е Деси Петрова.

„Безспорен факт е, че така работата ни може да стане много по-лесна, а за децата - по-интересна. Има полза от използването им, но всичко трябва да бъде умерено, тъй като все пак в живота ни не всичко е технологии. Специално в часовете по литература акцентът пада върху надникване във вътрешния свят на хората, в търсене на онези чисто човешки преживявания, които през вековете не се променят и които дори технологиите не могат да заменят. Така че лично за себе си мога да кажа, че водя тази борба доста успешно, непрекъснато уча нови и нови неща.“

В центъра на образованието стоят децата, но не като ученици в списъци или процент в статистика - това е вероюто и на Деси Петрова. Тя вярва, че ученикът е личност, която има своето място под слънцето с всеки свой талант, умение, дори и недостатък. 

"Цялата образователна система трябва да има за цел да формира пълноценни личности с различни интереси, способности, със самостоятелно мислене и професионална насоченост. Но това няма да стане като с всяка година се занижават критериите при оценяването на различните изпити, за да отчитаме статистически по-високи постижения."

Ще завършим историята за Деси Петрова с това как е започнала да преподава - напълно случайно, точно както стават хубавите неща. 

"Явно е съдба, човек не може да избяга от нея, а и аз вече не искам. Колкото и трудна да е работата ми, а тя става все по-трудна, колкото и безнадеждно да ми се струва всичко понякога, си давам сметка, че това е една от най-смислените дейности в живота на хората – да предаваме опита и знанията си на тези, които идват след нас, с надеждата, че ще са по-добри, по-знаещи, по-способни, по-успели."

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1047

4

Pongo76

19.09 2016 в 14:18

Mamma, I'm coming home е за Шарън Озбърн, която е съпруга, а не майка на Ози, т.е. You took me in and you drove me out
не е еднозначно на "Да те прегърне старата на прага". Макар че сравнението, може да не е на учителката, а на автора, кой знае.

А Bobek изразява уважението си към учителката доста двусмислено с песента See you on the other side, която очевидно е за загуба на близък човек.

1005

3

На Пепи Телето

14.09 2016 в 14:45

Страхотна статия, страхотна усмивка!

-188

2

Скандинавец

13.09 2016 в 20:53

Чудесен начин да покажеш на децата Димчо Дебелянов.
Преди години учителката ни по музика представяше например Моцарт след като бяхме слушали малко хард рок.
Не е за сноби, но за мислещи хора действа.