Иван Гърбев - учителят, който обикаляше света от класната стая

Последна промяна на 11 септември 2016 в 11:43 15247 3

Учителят Иван Гърбев.

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло.

Искаме да разкажем за тези учители...

OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение.


"Учителят трябва да бъде пример за учениците. Трябва да е взискателен към тях, но преди всичко да е взискателен към себе си. Защото ти може да говориш едно, но да вършиш обратното. Децата те наблюдават много внимателно и ако усетят фалш, авторитетът ти отива на кино." Това е било веруюто на пенсионирания учител Иван Гърбев, който тази година навърши 89 години, през всичките десетилетия пред черната дъска.


Иван Гърбев има зад гърба си 40 години и 19 дни трудов стаж, от които 30 е посветил на професията си. И трябва да се отбележи - няма един ден отсъствие от занятия през тия трийсет години, нещо повече - няма даже минута закъснение за час. Останалите десетина години по "независещи от него" причини, както се вика, е изкарал в строителството. Последните две десетилетия - до пенсионирането си през 1990 г. - той преподава география в училище "Христо Смирненски" в Радомир.


Понеже учителят живее в Дрен, всяка сутрин става в 4 и половина сутринта, за да се избръсне, да си оглади ризата, да се приготви, та да хване миньорския рейс в 6 часа долу на шосето. Пристига пръв в училище, до началото на учебните занятия има още цял час - но такова е разписанието на автобуса. Учителят подрежда географските карти в малкото си кабинетче, представя си очите на децата, вперени в него. След малко класната стая ще се превърне в центъра на света
и с показалката той ще може да достигне и Хималаите, и Андите, и Тихия океан... Ще разказва на децата за големите многомилионни градове - за Ню Йорк, Лондон, Мексико или Москва, а привечер ще се прибере в своето село. На сутринта часовникът пак ще звънне в 4 и половина. Така е протичал денят на ветерана, докато е учителствал.

Иван Гърбев е роден на 16 януари 1928 г. в Дрен. До 7 клас учи в родното си село, гимназия завършва в близкия град Дупница, а сетне влиза в Учителския институт там. Когато пристъпва като първокласник прага на дренското училище през 1936 г., учениците още пишат на плочи с калем. Но учителите са в голямата си част висшисти, а за обяд бай Слави отново е сготвил някоя от вкусните си манджи, които малките ядат безплатно в училищната трапезария. Дори и сега, цели 70 години след онова време, Иван Гърбев много живо си спомня директора Борис Христов, специалист по българска филология и педагогика, една изключителна личност, по думите му, който с примера и излъчването си най-вероятно е предопределил и избора на неговия житейски път. 

През 1948 г. Иван Гърбев се дипломира с отличие в Учителския институт във вече преименувания от Дупница на Станке Димитров град. Идва и щастливият миг - на 1 септември 1948 г., той е назначен в училището в родното си село. Щастието му обаче трае кратко. Само след 4 месеца - на 20 януари 1949 г. новата власт го уволнява без обяснения и го праща да отбие военната си служба - и то не като грамотен младеж в щаба, в артилерията или поне в пехотата, а като трудовак. "Явих се в Седма трудова дружина в Радомир на 5 април 1949 г. Вечерта ни натовариха в закрити камиони и ни закараха в оградено с тел пространство между Дивотино и Перник. Бяхме повечето със средно и над средно образование, имаше и много изключени студенти - икономисти, лекари, учители. Разпределиха ни да правим насипите по линията Перник - Волуяк", развива лентата на спомените отпреди половин век ветеранът. 

Храната на трудоваците е сушено зеле или сушен праз без олио. Хляб за вечеря няма. Фасул-чорбата е лукс. Дрехите често се разпадат на гърба им, защото са обезпаразитявани вече стотици пъти. 33 месеца учителят трудовак бута колички, разтоварва вагони, прави насипи, трамбова шосета, поставя релси. След уволнението си отново кандидатства за учителско място в родното си село, но е отхвърлен. И Иван Гърбев поема трънливия път на строителството.
Работи в Гурково, Казанлъшко, на Хаинбоаз, в Райковско, Великотърновско, в Кресна, в Княжево. Ръководи бригади от печени и жилави мъже, които са стопили от пот не една дреха на гърба си. Краят на строителната епопея идва чак през 1956 г. На 25 октомври 1956 г. му се обаждат от отдел "Просвета" в Радомир и му съобщават, че е назначен за директор в съседното на Дрен село - Горна Диканя. Училището е малко, с 80 ученици и девет души учители. Но Иван Гърбев е извън себе си от радост, защото отново се захваща с любимата си професия.

Тебеширът се рони в грапавите му ръце, но учениците бързо го обикват. А след година и нещо учителят се завръща на бял кон и в училището в родното си село - пак през януари. По средата на учебната година през 1958 г. е назначен там. И то за директор! Училището в Дрен тогава е най-голямото в целия Пернишки окръг - с 360 ученици, с учителски колектив, наброяващ 25 колеги. Новият директор трябва да се справя с отчайваща материална база. Тогава на мода е трудовото обучение и шефовете от "Просвета"-та му поставят като задача светкавично да "спретне" работилница с три профила - по дървообработване, по металообработване и по шев и бродерия. Пари обаче държавата не дава и не казва как да стане това. Директорът, врял и кипял в строителството, бързо му намира колая - организира учителите и колективът за две седмици произвежда 60 000 тухли, които после продава. Така в недрата на социализма и далеч преди Указ 56 училището на собствени разноски се превръща в образцово и на следващия републикански преглед влиза в челната тройка.

Започналото десетилетие е важно за Иван Гърбев и в личен план - той се задомява за една от дъщерите на свещеника, раждат му се двете дъщери. Като че ли най-после нещата се нормализират. Но не би! Просветните чиновници бълват инициатива след инициатива, коя от коя по-безумни. Учебната година е разделена на 4 срока. Задължават учениците да се пише наклонено и с мораво мастило. После пък изведнъж се плесват по челото и решават да окрупняват училищата и да съберат учениците от целия Радомирски район само в 2-3 мегаучилища, т. нар. оптимални училища, като и през ум не им минава с какво аджеба ще пътуват децата. После пък изваждат 8 клас от гимназиалния курс и го "пришиват" към прогимназиалния, без да си дават сметка, че с един размах разрушават система, осветена от многолетна традиция.
Но Иван Гърбев работи. Не се отчайва. За 10 години негово директорстване училището се превръща в картинна галерия
Колективът е сплотен и работещ, дисциплината сред учениците е на висота, припомня си Гърбев. "Но имало глава да пати", както казват старите хора в този край. През 1967 г. безпартийният директор отново е уволнен. Едно от основанията - бил женен, видиш ли, за дъщерята на попа. Не можело директорът да е женен за дъщерята на попа. Учителят пише жалба до ЦК на БКП. На функционерката Лиляна Попова, дошла да разследва случая, той обяснява простичко, че щом попът има дъщери, то, аджеба, ще има и зетьове. В частен разговор функционерката вдига разбиращо рамене. Самият първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник Андрей Михайлов е принуден да се ангажира със случая - боевикът свиква събрание, на което размахва юмрук, че не може един безпартиен учител да има по-голям авторитет от партийната ядка и че решението за уволнението е окончателно. И не подлежи на обжалване.
Така, в крайна сметка, Иван Гърбев започва работа в споменатото вече училище "Христо Смирненски" в Радомир, където продължава да преподава любимата си география. Разликата е тази, че всяка сутрин започва да става в 4.30 ч, за да хване рейса на шосето. За 22 години работа няма нито ден закъснение. Пенсионира се като учител през 1990-а на 60 години.

През 1991 г. се явява на кметските избори в Дрен и става първият демократично избран кмет от листата на СДС. През неговия мандат в селото е построено второто детско селище "SOS Киндердорф" в България след селището в Трявна. По стар обичай и тук Иван Гърбев е преброил съвсем точно времето, изкарано на новото поприще - 51 месеца.

И днес 89-годишният пенсиониран учител живее с проблемите на съсловието. Вълнува се от спада на авторитета на професията и от тоталната липса на дисциплина сред подрастващите. "Учителят трябва да знае, че всеки час той се явява на изпит. Един учител трябва да се ръководи от сентенцията, че думите трогват, но примерът привлича", обича да повтаря Иван Гърбев, който и на тази възраст кристално помни височината на Джомолунгма или дълбочината на Марианската падина. И който за толкова години учителски стаж не успява да се сдобие поне с една голяма карта на света вкъщи, за да си припомня изтеклото време. И да си преговаря имената на многомилионните градове, които - ясно е - никога няма да посети. Защото пенсията му - за 40 години и 19 дена трудов стаж, стига само да си поръча дървата за зимата. И то, ако прибави и пенсията на жена си.

banner 545x