Още едно "безумно писание"

Последна промяна на 15 април 2017 в 15:52 15297 2

Още едно

Статията е публикувана в сайта "Мама Нинджа".

Защо „безумно писание‘ ли? Така квалифицира моя публикация г-жа Евгения Гигова в статията си „Неваксиниращите не са изроди, а искат сигурност и гаранции“.

Скъпа Евгения,

Както виждате, аз се обръщам към вас с името ви и слагам линк към статията ви, за да може всеки, който желае да я прочете. Най-вече за да се увери дали това, което цитирам, отговаря на това, което сте казали. Вие не ми дадохте това право. Просто изкривихте думите ми, както ви е удобно и никъде не споменахте името ми, нито предложихте връзка към източника, който коментирате. Ето какво написахте вие:

Преди дни излезе текст на майка, озаглавен „Нека да отглеждаме деца, не да ги убиваме!“ В него се визират родителите, които не ваксинират децата си, т.е. предполага се, че те ги убиват (извинявам се, ако не съм схванала правилно посланието.) В текста са използвани още фрази като „смърт по непредпазливост“…

Приемам извинението ви, Евгения. Защото точните ми думи са:

На всички противници на ваксините напомням, че отговорността, която поемат с отказа си, касае не само техните деца, но и всички останали, които не са ваксинирани по медицински причини или защото не са достигнали възрастта за това.

По разбираеми причини няма статистика на децата, които са имунизирани само на документ, за да не им бъде отказан прием в детска градина.Но лекари споделят, че родители им предлагат заплащане, за да вписват в картона ваксини, без да ги поставят. Сами се досещате, че най-вероятно други лекари не споделят, но го правят. Това вече е престъпление, което спокойно може да доведе до убийство по непредпазливост.

Надявам се, че вие не одобрявате фалшифицирането на медицински картони. Невъзможна ли ви се струва ситуация, в която родители на деца,
- неваксинирани по медицински причини,
- деца със слаб имунитет,
- деца с увреждания и хронични заболявания,
- деца в ремисия или деца на родители в ремисия,
- деца, които имат в дома си неваксинирани братя и сестри
- деца на бременни майки,
посещават градина с очакването да са в защитена среда? Да са предпазени от колективния имунитет?

Родителите, които лъжат, че децата им са ваксинирани и лекарите, които вписват ваксини, без да ги поставят, вършат престъпление спрямо всички тези хора. Ако не искат да ваксинират, те просто трябва да го заявят открито. Това е достойното решение.

Всички държави, в които ваксинирането не е задължително и които старателно сте изброили, всъщност имат политика на прием в градини само на ваксинирани деца. Има отделни градини, в които се приемат неваксинирани деца и родителите на останалите са наясно с това и имат правото на избор. Лъжата отнема правото на избор на хора, които една „безобидна“ шарка може да убие. Жалко е, че омаловажавате този факт и дори не сте го споменали в иначе толкова сърцераздирателната си статия, въпреки че той е най-същественият аргумент в моята публикация.

Но нека продължим нататък с вашия разбор. Отново ме цитирате избирателно:

…споменава се, че кафето и шоколадът също имат странични ефекти.

Всъщност това, което казвам, е:

Да, ваксините имат странични ефекти, като всяко лекарство. Дори като билковия чай, или шоколада, или хомеопатията. Всичко има странични ефекти. Вирусите, срещу които слагаме ваксини обаче, имат не само странични ефекти, но и преки. Те осакатяват и убиват.

Вие направихте ли си труда да прочетете страничните ефекти на нурофена или панадола? Или аспирина? Направете го. Изненада! Страничните ефекти са повече отколкото при ваксините. Преди време момче на 15 години почина от упойка. Дали това ще ви откаже да си сложите упойка, когато ви се наложи хирургична намеса?

Продължавам с откъсите от вашия текст:

Лично мен ме „умили“ обаче тезата, че аутизмът не бил смъртносна болест…

Цитатът отново не е точен. Не казвам, че аутизмът не е смъртоносна болест, а че АУТИЗМЪТ НЕ Е БОЛЕСТ. И като човек, който проявява загриженост към децата с аутизъм, вие би трябвало да го знаете. Също както се предполага, че сте наясно със становището на Световната здравна организация, която категорично отхвърля каквато и да е връзка между ваксините и аутизма.

Но да продължим нататък, защото става все по-интересно, с още един цитат от вашия текст.

Дали според нея родителите на деца с противопоказания за поставяне на ваксини също ги убиват?
Ето поредния въпрос, на който отговарям в статията си, но вие отново удобно сте го пропуснали. А именно:

На всички противници на ваксините напомням, че отговорността, която поемат с отказа си, касае не само техните деца, но и всички останали, които не са ваксинирани по медицински причини или защото не са достигнали възрастта за това.

Продължавам да чета:

Дали самата тя отглежда дете с аутизъм? Обслужва ли всеки ден дете, което не е способно да се грижи за себе си само и как гледа на децата на неговата възраст, които тичат и се смеят? Била ли е в дом на дете, което от 16 години е в инвалидна количка и цялата къща е пригодена за него, за да има условия къде да лежи и да се движи, доколкото му е възможно?
Вие ми задавате обвинителни въпроси, които следва да ме изобличат пред читателите. Само че за какво ме изобличавате? Че съм майка на четири деца, родени без увреждания? Трябва ли да се срамувам от това? Виновни ли са майките, че децата им са родени здрави? Виновни ли са, ако не са?

Не мисля, че да си майка на дете с увреждане е повод за гордост или срам. Нито да си майка на здраво дете е повод за срам или гордост. Със сигурност нито едното не е повод за вина. Майката си е майка, независимо дали има едно или пет деца, дали има дете с увреждане, дали детето й е осиновено, заченато инвитро, родено секцио или естествено, кърмено или не, ваксинирано или не. Всички ние искаме най-доброто за децата си. Дори когато взимаме грешни решения. Така че ако ме разобличавате, че децата ми са здрави – да, признавам се за виновна. Спестено ми е това страдание, но не защото имам някакви заслуги. И затова нито се гордея с този факт, нито се срамувам от него.

И все пак една от причините да са здрави и досега, Евгения, е че са имали късмета да се родят в наши дни, а не преди 100 години, когато една трета от децата не са доживявали училищна възраст. Заради „безобидните детски болести“ и усложненията от тях. Много е лесно в наше време, в общество на ваксинирани родители и висок процент ваксинирани деца, с нивото на съвременната медицина, да обясняваме колко е безсмислено да се слагат ваксини. Ако баба ми беше жива, щях да ви поканя да попитате нея дали ваксините са безсмислени и вредни. Тя нямаше да ви отговори нищо. Щеше да ви покаже снимката на първородния си син, големият брат на баща ми, починал на 6 години от полиомиелит.
Със сигурност ваксините имат странични ефекти. Но ето ви два факта, над които да помислите.
Морбили – риск от странични ефекти от ваксина - 1 на милион
Морбили – риск от тежки усложнения след вирус – 1 на хиляда
Мълния – риск да порази детето ви 1 на 10 000

Знаете ли, че преди ваксината за морбили да се въведе глобално през 1980 година, 2,6 МИЛИОНА души са умирали от морбили всяка година в световен мащаб? Данните са на Световната здравна организация. Ето и линк, за да ги проверите, както направих аз.

Един интересен аргумент, който наскоро ми написа млада майка. Предполагам, знаете какво е БХС – биохимичен скрийнинг. Да кажем, че при биохимичен скрийнинг рискът детето ви да има генетична малформация е 1 към 5000. Подобен риск де факто се приема за нулев. Шансът да се роди дете с тежко увреждане е толкова минимален, толкова нищожен, че никоя майка не би и помислила да направи аборт. А вие насърчавате родителите да рискуват живота и здравето на децата си заради риск 1 към 500 000? Едно към милион? Защото това са рисковете от страничен ефект на ваксините.
Позволете да ви напомня, че благодарение на общодостъпното здравеопазване, ваксините, антибиотиците и научните постижения, човечеството се увеличи от 2 милиарда на 7. Съмнявам се, че дори вие искате да се върнат времената на „естествения подбор“, когато полиомиелит, едра шарка и туберкулоза взимаха стотици хиляди жертви. Затова и си правя труда да ви отговоря. Без нито веднъж да нарека вашия текст „безумно писание“, както вие любезно наричате моя.

Защото независимо какво ми е мнението за него, не намирам за етично да ви обиждам, а още по-малко да изкривявам думите ви. Може би вашият начин е правилният и успешният. И все пак ще се придържам към моя. От чисто човешко уважение към възгледите на отсрещния.

Да, историите на децата, пострадали от ваксини са наистина разтърсващи. За жалост това ги прави много удобни на медиите. Но не защото са обичайното явление, а защото са ужасното изключение. Без толкова опасните ваксини тези истории щяха да са много, много повече и нямаше да са сензации, а обикновени, скучни човешки драми.

Или може би вие сте на мнение, че едно дете, пострадало от ваксина за морбили, щеше да се пребори успешно с морбили? Или дете, увредено от ваксина за полиомиелит, щеше да преодолее самата болест без да бъде осакатено завинаги, ако изобщо оцелее?

Щеше ли да трепети гласът ви, както толкова драматично сте го описали, Евгения? Когато интервюирате майките на деца, увредени или починали от „безобидни детски болести“, както противниците на ваксините обичат да ги наричат? Най-вероятно не, защото щяха да са обичайно явление и вече нямаше да са чак толкова интересни. Естествен подбор, нали точно това искат противниците на ваксините.

Само че същите тези противници в голямата си част са ваксинирани и естественият подбор ги е подминал. Братята и сестрите им не са умрели от коклюш преди да навършат годинка, нито от полиомиелит преди да тръгнат на училище, нито от тетанус преди да навършат пълнолетие. Те не знаят какво е да изгубиш дете от „безобидна детска болест“. Но благодарение на вас вече знаят какво е да се грижиш за дете, увредено от ваксината за нея. Дано се гордеете с тази си кауза. Дано се гордеете с нея и след 20 години, когато неваксинираните деца на ваксинираните родители пораснат и се разболеят от морбили. Надявам се тогава да си спомните за хуманната ви и изобличаваща опасните ваксини кауза, благодарение на която някоя майка се е притеснила достатъчно, за да не ваксинира напълно здравото си дете, което нямаше да бъде увредено от ваксината, защото шансът това да се случи е колкото да го блъсне кола на улицата.

И не забравяйте да интервюирате тази майка. Длъжница сте й.

Скъпи родители,
Дали да ваксинирате или не, обсъдете с педиатъра си. Не слушайте мен, нито Евгения, нито когото и да било в интернет. Ние не взимаме решенията, които касаят здравето и живота на вашето дете. Това можете да направите само вие. И единственият човек, който може да ви помогне и да ви даде правилен съвет, е вашият педиатър. Той познава семейната ви история и следи състоянието на детето. Той го преглежда внимателно и ако се налага, назначава изследвания преди ваксиниране. Негова отговорност е да прецени дали детето е здраво и годно за ваксиниране, ваша отговорност е да му предоставите пълна информация. И каквото и да е решението ви, постъпете достойно и го заявете открито.

На снимката виждате Роалд Дал, любим на децата ми автор. Може би се питате защо избрах точно тази снимка за публикацията?

През 1962 г. дъщерята на Роалд Дал Оливия умира на 7-годишна възраст след усложнения от морбили. Това се случва само една година преди да бъде въведена ваксината срещу тази потенциално смъртоносна шарка. В онези дни от морбили всяка година в САЩ са умирали между 400 и 500 души, а хиляди деца остават сериозно увредени от тежки последици като глухота и умствена изостаналост.

Обезпокоен от засилващото се движение против ваксините, две години преди смъртта си, Роалд Дал пише открито писмо, в което призовава родителите да ваксинират децата си:

„Оливия, най-голямата ми дъщеря, се разболя от морбили на 7-годишна възраст. Заболяването й протичаше нормално, спомням си, че често й четях в леглото и не се притеснявах особено. Една сутрин, вече беше на път да оздравее, седях до леглото й и й показвах как да си направи животинчета от цветни телчета, и когато дойде нейният ред да направи едно сама, забелязах, че пръстите й не слушат мозъка и тя не може да направи нищо.

„Добре ли си?“ – попитах аз.

„Много ми се спи.“ – отговори ми тя.

След час изпадна в безсъзнание. След 12 часа беше мъртва.

Като усложнение след морбили тя беше получила енцефалит и докторите не можеха да направят нищо, за да я спасят. Това беше преди 24 години, но дори сега, ако дете с морбили развие такова смъртоносно усложнение като Оливия, докторите няма да могат да му помогнат.

Родителите днес имат възможност да предотвратят това да се случи с децата им. Те могат да настояват детето им да бъде имунизирано срещу морбили. През 1962 аз не можех да направя това за Оливия, защото не бе открита още надеждна ваксина. Сега такава ваксина е на разположение на всяко семейство и всичко, което се изисква от вас, е да помолите доктора да я сложи.

Морбили все още не се възприема като сериозна и опасна болест. Повярвайте ми, такава е. По мое мнение, родителите, които отказват да ваксинират децата си, поставят живота на други деца в риск. В Америка, където имунизацията против морбили е задължителна, морбили на практика е изчезнала, подобно на вариолата.

Тук във Великобритания, тъй като много родители не разрешават децата им да бъдат ваксинирани – от инат, невежество или страх, все още имаме стотици хиляди случаи на морбили всяка година. От тях повече от 10 000 ще страдат от някакви усложнения. Поне още 10 000 ще получат възпаление на ушите или белите дробове. Около 20 ще починат.

„Така се случи, че посветих две от книгите ми на Оливия. Първата е „Джеймс и гигантската праскова“, написана докато тя беше все още жива. Втората е „ГДВ“, посветена на паметта й, след като почина от морбили. Ще видите името й в началото и на двете книги.

И аз знам колко щастлива би била тя, ако знаеше, че смъртта й е помогнала да бъде предотвратено заболяването и смъртта на други деца.“

Цялата статия, която предизвика гнева на г-жа Гигова можете да прочетете тук.