106 години от смъртта на Константин Величков

Последна промяна на 16 ноември 2013 в 09:51 3449 0

Константин Величков
Константин Величков

На този ден през 1907 година умира Константин Величков. Историята ще го запомни като човекът, осъден на смърт от турците след Априлското въстание, който след като бива спасен от европейската комисия продължава да помага на освободителното дело, превеждайки на руснаците по време на Освободителната война. Политическата и литературна дейност, която развива след Освобождението пък завършват образа му на изтъкнат деец.

Константин Величков е роден през 1855 година в Татар Пазарджик (днес Пазарджик). Произхожда от занаятчийски семейство, а баща му Величко Петков-Кюркчията е бил един от видните градски първенци. Това му позволява да осигури добро образование на сина си, който след като завършва местното класно училище учи във френския лицей “Галатасарай” в Цариград. След като завършва той се завръща в родния град, където започва да преподава български и френски. Младият Константин обаче не устава безучастен и към революционните настроения в цяла България. Той става член на местния революционен комитет и участва в подготовката на Априлското въстание. Вследствие на това бива заловен от турските власти иосъден на смърт. Спасен е единствено благодарение на намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Фактът, че след като е заловен от турските власти е осъден на смърт не отказва Константин Величков от намерението му да помогне на поробеното си отечество. По време на Руско-турската война той работи като преводач на руснаците. След войната се завръща в родния град, където става председател на  Окръжния административен съд, а през следващите години успява и активно да се намеси в политическия живот на Източна Румелия, ставайки народен представител в Областното събрание. Междувременно решава да подновиобразованието си и заминава за Париж, където започва да учи право, но не успява да се дипломира. Завръщайки се в България става член на  Българското книжовно дружество (днес БАН) и участва в Съединението.

След 1885 година Константин Величков се премества в София и става постоянна величина в българския политически живот. Влиза във втория кабинет на Константин Стоилов и става министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. По време на третия мандат на Стоиловото управление, Величков отново заема важни длъжности –министър на търговията и земеделието, както и на народното просвещение.

Освен с политическата си кариера, Константин Величков остава следа в българската история и с културната дейност, която развива. Едва 17-годишен той започва да превежда произведения от Виктор Юго и Пушкин. Освен с преводи, той пише и в няколко литературни рода като драми, повести и разкази, статии, стихове. Заедно с Иван Вазов изработват двутомната “Българска христоматия”.  По негова инициатива се открива и Държавното рисувално училище в София. Макар и малко по обем, творчеството му е изключително важно за развитието на българското общество. Успява да обогати художествено българския език благодарение на многобройните си преводи. Споделя, че през цялото време докато ги е правел е бил воден единствено от желанието да разшири кръгозора на българския читател. Поезията му е по възрожденски ентусиазирана и в същото време целяща да издигне културното равнище на сънародниците си.

С цялостната си политическа и културна дейност Константин Величков оставя трайна следа в българската история. През целия си съзнателен живот той е воден единствено и само от желанието си да помогне на България, което се доказва най-добре от действията му. Умира на 16 ноември 1907 година във френския град Гренобъл. През 1909 година тленните му останки са пренесени в София, където е и погребан.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !