75 години от началото на Втората световна война

Последна промяна на 01 септември 2014 в 13:30 4161 0

В този материал ви представяме участието на България във военния конфликт през погледа на "Българска история".

С внезапното нападение на Германия над Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Подготвяна дълги години, тя постепенно въвлича в своята орбита 61 държави. Един милиард и 700 милиона души се ангажират под различна форма в тази война. От двете страни на барикадите застават около 110 милиона войници.

След като Германия окупира голяма част от Европа и претърпява неуспех в опита си да наложи въздушно превъзходство над Великобритания, Хитлер отправя войските си на изток към гигантския Съветски съюз. Неговите неизчерпаеми ресурси ще бъдат нужни на Райха в бъдеще. За нападението Германия трябва да си осигури южния фланг – Балканите. Така започва и политическият и военен натиск върху балканските държави.

България в началото се опитва да запази неутралитет, но на власт идва правителството на германофила Богдан Филов, а и политическият натиск от Берлин се засилва.

След присъединяването на Румъния към силите на Оста, натискът става неотразим и на 1 март 1941 година България няма избор и подписва във Виена протокол за присъединяването си към Тристранния пакт. Страната ни предоставя територията и комуникациите си за развръщане на германските войски, подготвящи своята кампания на Балканите. Последвалите настъпателни действия водят до разгром и капитулация на Югославия и Гърция. В тях български войски не участват.

Нуждите на Вермахта от войски на открития на 22 юни 1941 година Източен фронт не им позволяват да държат достатъчно сили и средства в окупираните балкански страни. Затова по тяхно искане 1-ви корпус от Българската армия получава задача до средата на януари 1942 година да заеме района Зайчар, Крагуевац, Прищина, Бела паланка. Българските войски първоначално са оперативно подчинени, а след това са под ръководството на немското командване в Сърбия, което им налага в някои случаи да участват в ограничени действия срещу съпротивителното движение.

Съгласно договореностите с Германия на България се предоставя да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия. Затова след овладяването на тези територии от германската армия през април 1941 година в тях започва развръщането и настаняването на български войски. В Македония, където е силно българското присъствие, нашата армия е посрещната като освободителка.

Към лятото на 1944 година общият ход на събитията по фронтовете на Втората световна война недвусмислено показва близкия крах на Третия райх и неговите съюзници. България трябва да помисли за прибирането на своите войски към старите предели на страната. За съжаление недалновидната политика на българското правителство, всеобщата обвързаност с Германия и натискът от нейна страна, водят до фатална грешка още през 1941 година, когато България обявява война на Великобритания и САЩ.
Надеждите, че това ще е по-скоро символична война, помръкват.

Страната ни е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американската авиация. Най-силно пострадва София – там са разрушени няколко хиляди сгради, а жертвите са над хиляда души, освен бомби, понякога са хвърляни и детски играчки с експлозив, а най-много разрушения има не по военните обекти, а по историческия център на града. Нападенията подлагат на изпитание българската авиация. Въздушните боеве се водят при абсолютно числено и техническо превъзходство на противника, но въпреки това падат около 120 вражески самолета. По време на отбраната, добричлията Димитър Списаревски се превръща в легенда след като прави таран на американски бомбардировач Б-24 „Освободител” и го унищожава. Мнозина други български летци също се проявяват като герои (Мито Дисов, Неделчо Бончев и др.)

На 5-ти септември СССР обявява война на България. 

За да избегне поредната национална катастрофа, правителството обявява война на Германия и сключва примирие със Съюзниците.

На този линк може да прочетете втората част от материал.

banner 545x