Събития и случки на 15 декември

Последна промяна на 15 декември 2015 в 05:05 1358 0

Крайцер

Снимка Архив

Крайцерът «Надежда» - по пощенска картичка от 1911 г. Седем години по-късно моряци го завземат при учебно плаване до Крим.

В България

1907 Обнародван е Закон за професионалното обучение в страната.

1918 Започва бунт на моряците на българския лек крайцер „Надежда“ в Севастопол. Той е реално събитие от период на силно недоволство натрупано в армията ни в Първата световна война, довело и до Войнишкото въстание (24 септември – 2 октомври с.г.)
Впоследствие обаче краткотрайният бунт на 20-ина моряци е силно преувеличен от комунистическата историография и пропаганда. Мотивът несъмнено е да може и България да се похвали със свои революционни екипажи – като на „Потьомкин”, „Очаков” и „Аврора”.

1922 Неуспешен опит за убийство на Райко Даскалов, министър на вътрешните работи в правителството на БЗНС. Пред сградата на парламента към колата му е хвърлена бомба, но пострадали няма.
Видният земеделски лидер е застрелян (на 36 години) малко след 9-юнското въстание през 1923 г. Убиец от ВМРО го застига на 26 август в Прага, където Даскалов организира и ръководи задгранично представителство на БЗНС.

1941 Правителството, което налага все по-строги военновременни икономии, нарежда да се намалят хлебните дажби до 300 грама. Има и изключения. 600 г на ден се полагат на работещите тежък физически труд, и 750 г - на миньорите.

1983 Открит е удвоеният електрифициран жп участък София – Пловдив.

1992 Започва излъчване на Радио „Веселина“.

2005 Европейският парламент одобрява докладите за напредъка на България и Румъния към ЕС и потвърждава подкрепата си за тяхното присъединяване на 1 януари 2007 г.


По света

1654 В Тоскана, Италия е създадена служба за наблюдение на времето, която всеки ден записва данни за температурата.

1939 Премиера на филма „Отнесени от вихъра” по едноименния роман на Маргарет Мичел, една от най-четените книги в света през XX век. В главните роли са Вивиан Ли и Кларк Гейбъл.

1961 В Ерусалим (Израел) е осъден на смърт нацисткият военнопрестъпник Адолф Айхман, един от „съавторите” на „окончателното решение” – чудовищния хитлеристки план за избиване на всички евреи. Всички обжалвания на заслужената присъда отпадат и Айхман е обесен на 56 г. в полунощ на 31 май срещу 1 юни 1962 г.
Има (поне) две юридически особености, в които причудливо личат най-мрачните страни на историята през XX век. Едната е, че по онова време в Израел няма смъртно наказание. Кнесетът (парламентът) спира действието на законовата забрана специално и единствено за Айхман. Поуката – би казал някой – е, че и хуманизмът си има граници.

Адолф Айхман по времето, когато е пращал в пещите милиони мъже, жени и деца.


Другата особеност е същински екшън сценарий. След войната, в резултат на упорито издирване, Айхман е открит в Южна Америка, където се е укрил по знаменития „път на плъховете”. И на 11 май 1960 г. 8-членен екип на израелските тайни служби го отвлича посред бял ден в Буенос Айрес. Аржентинското правителство реагира с гневни вопли в името на... международното право и човешките права.
И – сякаш за капак – 20-ина години по-късно французите също незаконно прибраха от Боливия „Лионския палач” Клаус Барби. За него обаче не възстановяваха екзекуциите. През септември 1991 г. той умря в затвора в южна Франция, в „неговия” град, в Лион.