Аман от грижовни политици!

Последна промяна на 19 май 2014 в 11:47 16538 28

Владимир Каролев
Владимир Каролев

От единствения евродебат, събрал основните петима претенденти за председател на Еврокомисията, разбрахме, че ни се предлага още от същото – все повече грижовни политици, които искат да се грижат за всичко в нашия живот.

Те се грижат за хората. Всички петима претенденти повториха поне по 10 пъти, че искат Европа, която се грижи за хората.

Как разбират тази грижа за хората? Основно като вземат първо половината заплата на работещите хора през данъците и след това да разпределят тези пари по предназначение – основно за хората, които само получават от държавните бюджети.

Знаете ли, че държавите/политиците в Европейския съюз първо изсмукват през данъчната система и после харчат над 49% от това, което икономиката (т.е. обществото) е произвело? И не, не си мислете, че само в България тези пари се насочват към ромските махали, безработните и пенсионерите през всякакви социални програми, фалшиви инвалидни пенсии и т.н.

Този „номер“ не сме го измислили българите, тъй като това е законният начин да купиш нечий глас. Безработна майка с 11 деца в Англия получава социални помощи на стойност 144 000 лева годишно. Безработицата сред ромите в Унгария е над 70%, 34% от децата на африкански имигранти във Франция нямат никакво образование, а под 50% от жените-имигранти са се включили в пазара на труда. Безработицата сред имигрантите в Холандия, Белгия и Финландия е 5 пъти по-висока от средната за страната, във Франция и Швеция – „само“ три пъти. Има ли нужда да се споменава, че всички тези хора в тези държави, които не показват особена трудолюбивост и желание да допринасят за обществото, живеят доста приличен живот, закачени за социалната държава, финансирана предимно от работещата средна класа? А последната изобщо не е в цветущо състояние, притисната между високи данъци, безработица и тежки ипотеки и заеми. Европейските и националните политици много обичат да се грижат за хората, но обикновено под „хората” те не разбират трудещите се граждани от средната класа, а безработните и нископлатените на субсидирана заетост, които гласуват вярно и неотклонно за този, който им даде по-голям дял от баницата, изработена от средната класа.

Те се грижат за справедливостта и не обичат банките. Всички вкупом се обявиха за разделяне на инвестиционното и търговското банкиране, за тежки наказания за спекулантите, за никакви спасителни пакети и т.н. дрън-та-пляс. Алоооо, аланкоолу, ами нали точно вие ги спасявахте и продължавате да ги спасявате тези банки през последните пет години с парите на данъкоплатеца? И нали точно вие и американските ви колеги стимулирахте дълги години банките да поемат огромни рискове и да ги прехвърлят на обществото през сложна и взаимносвързана мрежа от квази-държавни банки, държавни гаранции за кредити и централните банки? Сега банките са ви удобни за плашило, а пък банкерите нямат против да я играят тая роля, стига да продължавате да им спасявате кожата, но трудно ще излъжете по-умните европейски граждани, че е възможно банков „спекулант“ да отпусне 30-годишен ипотечен кредит за половин милион евро на безработен мексиканец, алжирец или пакистанец, без държавата да се е намесила и да го е гарантирала или поела риска по някакъв начин?

Войната на Шулц пък срещу спекулантите е почти толкова комична – спекулантите поемат високи рискове срещу възможност за високи печалби, много от тях фалират постоянно. Но това не носи риск за обществото, освен когато политиците не започнат да дават на тези спекуланти лесни пари от централната банка или когато им поемат спекулативните сделки, за да прехвърлят риска на гърба на данъкоплатеца. Тоест, точно това, което колегите на г-н Шулц в Европа и зад океана правеха много години.

Тук трябва да отбележа, че Ги Верхофстад изказа няколко истини за гръцките държавни банки, чийто шефове и политици създадоха дълговата криза в тази страна (включително и кредитираха Сириза на Ципрас), но пък желанието му за повече координация и консолидация в европейския сектор навява лоши подозрения за още държавно-гарантирани механизми, сакън някоя банка да не фалира и някои инвеститори в банковия сектор да не глътнат вода.

Те се грижат за природата. И тънко прокарват темата, че в името на природата всичко е позволено, включително и да вземем парите на данъкоплатеца и да ги излеем в някоя природо-партийно-съобразна бизнес схема. Като задължително да нарастава зелената енергия независимо от цената за това. Или дори атомната такава (във Франция например). Необяснимо за европейските политици, обаче, остава фактът защо след 2005 година САЩ (които не са подписали договора от Киото) са намалили въглеродните си емисии по-бързо от Европейския съюз. Ако американците нехаят за природата и я унищожават в името на печалбите, докато европейците сме големи природолюбци, защо ни биха с голямата тояга в това състезание?

Отговорът е прост – САЩ оставиха до голяма степен на обществото само да се грижи за природата, като държавата изготовя законите, следи за стриктното им спазване и се явява арбитър при нарушаване на собственост. Така производителите на дървесина сами залесяват частните си гори, собствениците на парцели, под които има природни изкопаеми, сами се договарят за условията с добивните компании, увеличеното производство на природен газ направи по-мръсната генерация на електричество от въглища нерентабилна, и т.н.

Левите ще се грижат за работните места като ще взимат повече заеми. Червеният Шулц, левият Ципрас и зелената социалистка Ска Келер не спряха да ни убеждават как мерките за икономии съсипали възстановяването и няма лошо политиците да вземат повече заеми на гърба на данъкоплатеца, за да ги раздадат с грижа на хората (по-горе споменах на кого).

Първо, европейската дългова криза избухна, заради много дългове, а не заради малко дългове. Затова се казва и дългова криза (а не, примерно, криза на свръх производство). Второ, мерки за икономии в Европа имаше само в шепа държави и то след 2011-12 година и както написа немския професор от Германския Институт за Икономически Проучвания в Берлин Георг Ебер „Аз виждам икономии навсякъде, но не и в статистиката”. Например, държавните разходи като дял от икономиката през 2013 са по-малки спрямо 2008 единствено в Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Великобритания и Исландия. Във всички други държави, през 2013 година държавните разходи/БВП са по-високи, отколкото през 2008. Средно за ЕС това също е вярно – 49.1% през 2013 срещу 47% през 2008. И огромната част от това увеличение на разходите се финансира чрез нови държавни дългове. Почти всички европейски държави са увеличили значително държавния си дълг като дял от икономиката след избухването на дълговата криза.

Увеличението е особено драматично в Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Португалия, Словения и дори Великобритания. Направо е комично да се говори за приложени мерки за икономии, когато човек погледне реалните данни от Евростат. Както и ясно се вижда, че държавите, провеждащи умерени политики за контролиране на намесата на държавата в икономиката и разумно балансиране на бюджета, се справиха най-добре с кризата – Германия, Литва, Латвия, Естония, Полша и Швеция. Левите се опитват да излъжат избирателите, че е имало икономии, за да получат демократичен мандат да награбят още повече дългове и да ги излеят в държавни фирми в които те са назначили мениджмънта, във фирмите на приятелите си бизнесмени и като помощи за важните им гласоподаватели – пък след тях – потоп. Познато до болка.

„Десните“ се грижат за работните места и растежа с умерено кейнсианство и намеса на централната банка. Умереното кейнсианство е признаване на истината с половин уста – европейските политици теглиха заеми като луди, за да си купят нужните гласове за още по един-два мандата след избухването на дълговата криза. Резултатите за икономиката – не особено добри. Намесата на ЕЦБ също не постигна кой-знае какво, особено когато бе комбинирана със затягане на банковите регулации за кредитиране. Ефектът е, че европейските политици и огромните корпорации теглят заеми на ниски лихви, за да рефинансират дълговете си и да продължават харченето с широки пръсти, но дългосрочните ефекти са повече от неясни. Кредитирането за малките и средни фирми в частния сектор пък е в криза, тъй като новите регулации го задушават. Поредната политическа каша, превърнала се в поредната ненужно удължена рецесия, на ръба да се превърне в депресия (дежа ву от 1929, когато политиците направиха същото).

Всички вкупом се грижат за малкия бизнес и малкия човек, пазейки го от големите лоши корпорации. Или поне това е за пред телевизора. Купищата европейски регулации за бизнеса, всъщност, подкрепят едрите корпорации, тъй като те имат парите да изпълняват всички правила и регулации, докато малкият, средният и особено стартиращият бизнес не разполагат с тези ресурси. Например, за огромна международна фирма със стотици счетоводители и финансисти не е проблем да се справи с някоя нова финансова регулация, но това може да се превърне в непреодолима пречка за стартиращия предприемач. Също толкова фалшива е и загрижеността им за регулацията на монополите – така и не се намери някой да даде пример с естествен монопол, който да не е създаден от самите политици с лицензионен режим или гарантиран пазар.

В крайна сметка, каква е файдата да регулираш създаден от политика монопол, когато можеш просто да му отнемеш монополното положение и конкуренцията да свали цената и повиши качеството?

На евродебата имаше пълен консенсус, че политиците ще ни обгрижат отвсякъде. Но аз не искам грижовни политици. Не искам европейски бюрократи да се грижат за мен. Искам да ме оставят на мира, да не изсмукват половината ми заплата чрез всякакви данъци и такси, да не ми вменяват прекомерни тежести за кредитиране и издръжка на безимотни и безработни гласоподаватели и малцинствата в гетата, както и за спасяване на огромни фалирали корпорации и банки. Мога сам да се погрижа за себе си и семейството си. Че и за приятели в нужда и благотворителност да отделям.

Още в Библията е написано „който не работи, нито да яде, но за зла участ както много българи, така и много европейци днес май предпочитат лъжата за безплатния обяд, която накрая излиза прескъпо на работещия човек.

Докога?

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.05 2014 в 19:03

49% може да са в България... Тук започваме с 40% ДОД, 20%ДДС, 10% осигуровки и станаха 70% на всяко изкарано и похарчено грошче. Слагаме акциз на горивата (караме ги тия коли още) и разни други такива наказателни налози и то остава към 20% от квото сме заработили за нас. Да не говорим , че се водим и богати и някой неща, принципно безплатни, си ги плащаме. Например ако само един родител работи в семейството но изкарва пари повече от Х, то няма данъчни облекчения за децата си, но ако и двамата работят но изкарват отделно по-малко от Х, то те се ползват от целия благодат на социалната ни политика, дори и сумата от заплатите им да надхвърля така наречения праг Х. Иначе казано - Да Живее Работническата Класа.....

20.05 2014 в 22:04

Ако някой еврей чете тази статия ще се напикае от смях.Ами това е виртуозен еврейски грабеж в световен мащаб.Мадофф го вкараха за няколко годинки ,а трябваше да го разстрелят.най големите мошеници от Голден сакс и еврея Бен Бернарке също са за разстрел.Само свинята квичи и се оплаква ,истинските мъже вземат автоматите и вземат властта.

20.05 2014 в 21:45

Като чета постовете разбирам, че никой не е чел написаното от Каролев до края му! Личи си, че той разбира икономическите закони по своему и в това няма нищо лошо. Затова не разбирам грубото плюене и невъздържания език на форумците.Просто като сте такива разбирачи напишете мнението си без излишна злъч и простотии.

20.05 2014 в 16:39

Аман от тоя Каролев! Кога най-после ще мога да отворя вестник или да вляза в Интернет, без да се нахакам на огромния му нос и малкия му ум?

20.05 2014 в 12:32

САЩ ни биха по ниски въглеродни емисии, защото изнесоха производството си в Третия свят, където могат да замърсяват колкото си искат. Това, че не са подписали Киото, не е повод за гордост.

20.05 2014 в 11:07

Рольо. Рольо Карольоо или само льоьо... Гербондета прости.

19.05 2014 в 23:47

Каролев отново на върха на ...говното. Не знам защо този човек нарича себе си икономист и защо непрекъсната му дават думата да дрънка нелепости. Оффнюз, я не се излагайте.

19.05 2014 в 22:47

Още малко...
Г-н Каролев не иска да плаща данъци, а да дарява по негова преценка на приятели в нужда и даже да отделя за благотворителност!!! Хахахахахахахаха - както се изразява редовно един кретен в този сайт. Какво биха казали за тази идея в любимите му САЩ?

19.05 2014 в 22:42

Абсурдната неолиберална идея за икономическо правителство е основано единствено и само върху извратен псевдо-пазарен фетишизъм и предположението за съществуване на някаква неопределена евентуална мнима способност на пазара частично да се саморегулира (при определени благоприятни за това условия, и в определени доста тесни граници), които обаче не са съвсем ясни дори за онези, които привидно симулират разбиране, заблуждавайки аудиторията, че това е възможно, и дори настоявайки, че няма никакви други разумни икономически решения, освен нещата да бъдат оставени на слепите хаотични и непредсказуеми пазарни стихии, волунтаристично овладени от шепа алчни транснационални корпорации, паразитиращи върху изкуствено създаден от тях деструктивен икономически вакуум.

19.05 2014 в 21:24

Балкански, Стив Джобс много ли те би като отиде да си купиш айфон за 1000 лева?