Българският дневен ред

Антоний Гълъбов Последна промяна на 24 април 2014 в 15:26 31137 7

Пет седмици след „референдума” и анексирането на Крим Европа вече е в предизборна кампания. Руската стратегия провокира дълбоко разместване на пластове в европейската политика. След дълги години на празно говорене за обща енергийна стратегия през последните седмици настъпи съществена промяна. Гарантирането на енергийната независимост на страните-членки на ЕС не може да има алтернатива. Надвисналата заплаха за предизвикване на енергийна криза от страна на Русия не можеше да остане без отговор. Затова през последните седмици бе постигнато много повече по отношение на енергийната свързаност на Европа, отколкото през целия мандат на европейските институции.

Европейският съюз е най-мощната световна сила. Икономиката на 28-те страни-членки превъзхожда всички останали страни. В този смисъл, изправена пред заплаха от страна на регионална сила, каквато е и ще остане Руската федерация, Европа е предизвикана да заема своето място на глобален фактор. Основният проблем, който ЕС трябва да започне да решава, е мобилизирането на огромния капацитет на съюза. Мнозинството от европейските граждани продължават да възприемат ЕС като администрацията на Брюксел. Проблемът е в това, че страните-членки формират минимална част от брутния си вътрешен продукт в пряко сътрудничество помежду си.

През последните години ЕС не успя да се възползва пълноценно от възможностите, заложени още при създаването му. Европейската администрация се занимаваше много повече с регулация, отколкото с насърчаване на развитието. В резултат от това за мнозинството от европейските граждани Брюксел все повече се превръща в синоним на свръх-регулация, която води до натрупване на все по-голямо напрежение в отделни сектори. Казано по друг начин, европейският проект, възникнал като израз на разумна, дясна политика, беше олевяван прекалено дълго. Настояването за все по-голяма и детайлна общностна регулация е ляво решение на общите ни проблеми. Днес европейските граждани трябва да решат дали искат да продължат в тази посока или са готови да изберат активно сътрудничество, насочено към постигането на устойчиво развитие.

Българският дневен ред все още не се вписва в този дебат. Няма принципно политическо съгласие относно целите, които България трябва да постигне през следващите седем години. Стратегическите ни документи не бяха обект на публичен дебат. Както и останалите около 400 планове и стратегии, които бяха в сила до преди няколко месеца, новите програмни документи за периода 2014-2020 година не са резултат от политическо съгласие. Преди всичко за т.нар. „европейски пари” все още се мисли като за нещо допълнително, което би трябвало да се „усвои”, без пряка връзка с останалите планове и програми.

Нямаме съгласие относно стратегическата цел, към която трябва да се движи България през следващите години. Единствената смислена насока в момента е задълбочаване на евро-атлантическата ни интеграция. Срещу агресивната стратегия на Кремъл България може единствено да търси форми на все по-отчетливо позициониране в европейското пространство. Макар и това да не е висока национална цел, задълбочаването на интеграцията ни е необходимо условие за постигане на конкретни резултати. Вместо това сегашните управляващи предпочетоха да оставят България в неопределена позиция спрямо конфликта, давайки ясни сигнали на Русия, че страната ни възприема зависимостта си като непреодолим фактор.

Истинският проблем не е само в почти тоталната ни енергийна зависимост спрямо Русия. Съветизацията като стратегия на колонизиране винаги се е развивала в два основни сектора – енергетика и сигурност. От времето на лениновата формула за „електрификация и съветска власт” почти нищо не се е променило. И до днес в цяла Централна и Източна Европа, в целия бивш съветски лагер, руското влияние е осезаемо именно в енергетиката и сигурността. Всички други следи от съветската колонизация биха могли да бъдат преодолени много по-лесно, отколкото тази дълбока и трайна зависимост.

За щастие България разполага с достатъчно възможности в следващите две-три години да намали съществено зависимостта си спрямо руските газови доставки. Това можеше и трябваше да се случи още преди седем години, когато ЕС отдели средства за изграждането на интерконекторни връзки с Турция, Гърция и Румъния. Пред заплахата на Русия да използва тръбопроводите си като различен вид оръжие в традиционната си гео-политическа игра България трябваше да гарантира собствената си независимост. Това не беше направено от управлението на тройната коалиция; не беше реализирано от правителството на ГЕРБ и продължава да бъде пренебрегвано от правителството Орешарски. Как се нарича управление, което подлага на риск независимостта на една страна?

Единственото стратегическо решение в тази насока бе взето от управлението на ГЕРБ по отношение на изследването на българския участък „Хан Аспарух” в Черно море, като не допусна Газпром до този проект. Оптимистичните предварителни оценки за потенциала на находището, в средносрочен план могат не само да освободят България от руската зависимост, но и да осигурят възможности за български износ. Но, за да се случи всичко това след няколко години, още днес, незабавно, България трябва да реализира стратегически важните проекти за ограничаване на едностранната ни зависимост.

Вместо това правителството отново декларира готовност за изграждането на Южен поток. Няма по-голям абсурд от това България да заяви, че независимо от общата европейска политика, ще продължи да строи Южен поток с аргумента, че това щяло да осигури работни места. Решения със стратегически характер не могат да бъдат подчинени на търсенето на незабавен ефект. Още по-малко, ако те са в противоречие с националните интереси на България.

Задълбочаването на евро-атлантическата ни интеграция преминава през увеличаване на свързаността в рамките на НАТО и ЕС. Про-руската пропаганда насърчава комплексите ни за периферия, за малка страна, зависеща от волята на митичните Велики сили. България не е периферия, най-малкото защото живеем в свят, в който не съществува един център. Но страната ни остава относително изолирана спрямо все по-големия брой съюзи, споразумения и междуправителствени договори, които в своята цялост изграждат капацитета на Европа за развитие. България не заяви и не предприе никакви действия за включването си в различни регионални и секторни инициативи.

Европейският съюз не се развива на различни скорости. Критерий за развитието на всяка страна е обхвата на нейните инициативи и способността за ефективно партньорство. В този смисъл България остава относително изолирана поради липсата на инициативи и дълбоката зависимост на политическия си елит.

През следващите години страната ни трябва да успее да артикулира ясно своите приоритети и цели. Те трябва да придобият конкретен образ чрез партньорствата и инициативите, в които сме готови да се включим. Колкото по-дълго България остава в сегашното си състояние, толкова по-трудно ще бъде да бъдат постигани резултати със стратегическо значение. Никой не може да обясни защо една страна не желае да реализира възможностите, които й предоставя евро-атлантическата интеграция. Най-вероятно и никой друг, освен българските граждани, не се интересува от това. Ако България иска да стои встрани от източниците на развитие, това остава проблем на нейните граждани.

Изборите за Европейски парламент няма да дадат незабавен отговор на дълбоката политическа криза, в която се намираме. Но те могат да бъдат начало на истински публичен дебат относно стратегическите ни цели и средствата за тяхното постигане. Бъдещето на страната ни, повече от всякога, зависи от избора на българските граждани.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.04 2014 в 15:26

Вероятността от спиране на доставките на природен газ от Русия е минимална - всеки ден страната би губила по 100 милиона долара, а това е лукс, който не може да си позволи за продължителен период от време.

Рисковете за енергийната ни сигурност, свързани с украинската криза, са по-малко зависещи от събитията в Украйна, отколкото от решенията и действията на българското правителство. В този смисъл анализът на Съвета за сигурност към министър-председателя е по-уместно да се съсредоточи върху институционалните дефицити в отразяване на заплахи за националната сигурност на територията на страната, свързани с текуща и прогнозна уязвимост от действия на политическо и корпоративно равнище у нас, тъй като има устойчиви тенденции за продължаваща конфронтация между Русия и НАТО/ЕС.

Именно тези наши действия и институционални дефицити компрометират доверието на партньорите ни във възможностите ни да реализираме задължения, произтичащи от членството ни в тези организации. България е изправена пред дилемата "интеграция или изолация". Или трябва да обявим незабавен курс към задълбочаване на интеграционната си зависимост от ЕС и НАТО, в това число и като активираме усилията си за членство в Шенгенската зона и еврозоната, като станем членове на Вишеградската група (а не да се занимаваме с ерзац варианти за Балкански Вишеград, които сега ни се подмятат), членове на ОИСР и на други ключови структури на Западния свят, или ще стигнем до производна на Русия изолация, която ще завърши с излизането ни (доброволно или принудително) от евроатлантическите структури. Това ще е равнозначно на национална катастрофа с исторически последствия.

Усилията за енергийна диверсификация са системно торпилирани на политическо и корпоративно равнище, а не са функция на обективна липса на възможности. България има двойствена политика - от една страна вербално говори за диверсификация, от друга, не прави нищо или малко за преодоляване на тази зависимост. Единственият напреднал интерконектор - този към Румъния, е проектиран по-скоро за връзка на "Южен поток" със северната ни съседка, отколкото за покриване на вътрешни български нужди от Румъния.

Правителството на ГЕРБ и сегашният кабинет носят основна отговорност за препятстване на инвестициите в проучване и добив на нефт и газ в България и за оттегляне от страната на важни стратегически инвеститори след налагането на мораториума върху шистовия газ. Опитът да се представят бъдещи и възможни, но несигурни добиви от блока "Хан Аспарух", особено на Етап 2 или 3D сеизмични данни, е непрофесионално и заблуждаващо. Това е по-скоро опит за прикриване на отговорността за наложения от правителството на ГЕРБ мораториум върху шистовия газ, отколкото обосновано предположение. Особено опасни са опитите на силите, които стоят зад мораториума, да прокарат през измененията към Закона за управление на отпадъците от минно дело, чрез които де факто да направят невъзможен добива от дълбоководието на Черно море.

Тази тяхна стъпка се вписва логично в усилията на проруските сили за осуетяване на всякакви опити за инвестиции в местен добив от големи западни компании, които притежават технологии.

Очакваме в най-скоро време оттегляне от страната на големи инвеститори в проучване и добив - отговорността за това е на поредица български правителства. Голямата опасност за България е, че това ще бъде ясен сигнал за оттегляне и на други инвеститори и за влизането на страната ни в "черен" списък на инвеститори в проучване и добив и липса на интерес към следващи търгове в он- и офшорните блокове.

В политиката на правителството в сферата на енергийната сигурност националният интерес следва да се дефинира с предимство като интерес на българските потребители (равнища на конкуренция и цени), след това на равнище държавна хазна (постъпления и ползи) и най-накрая - на равнище ползи за отделни корпорации. Това засяга и проекта "Южен поток", в който липсват гаранции за приходи и ползи, както и редица задължителни за подобни проекти анализи - за социално-икономическо въздействие, за анализ на рискове. Липсва независима оценка на технико-икономическото проучване на проекта, но направена от професионални консултанти, които не се намират в зависимост от "Газпром".

"Южен поток" е невъзможен проект не само и не толкова, защото не е приоритет на ЕС, а защото не отговаря на международните стандарти за банкиране при развитие на инфраструктура, а рисковете и ползите не са разпределени между участниците в него. Проектът "Южен поток" е ненужно оскъпен, особено с т.нар. лупинги, които са необходими за функциониране при липса на значителни газохранилища по неговия маршрут. Дори и с тях, проектът е значително по-скъп от реперите в ЕС и при несигурност на приходите представлява рисково вложение, особено при перспективата за пренасочване на приходите от сега транзитираните количества през българската територията от транзитните газопроводи на "Булгартрансгаз" към "Южен поток".

България и българските фирми имат много по-голяма възможност за бизнес, за създаване на работни места и най-вече за оптимизиране на веригата на добавената стойност, ако реализират алтернативни на "Южен поток" инвестиции и участия в разработването на местни находища на нефт и газ, ако реализират участия в проекти за разширяване на потреблението на природен газ, в разширяване на газохранилища, реализация на интерконекторни връзки и проекти на свързващата инфраструктура, както и усилване на транзитния капацитет на българската газопреносна мрежа.

Основната линия на преодоляване на зависимостта от руския природен газ е свързана с нарастващото значение на втечнения природен газ (LNG) и спот търговията в регионален и глобален мащаб. Поради тази причина участието на България в реализация на проекта за газов коридор "Север - Юг" на страните от ЦИЕ в рамките на разширения формат Вишеградска четворка плюс Румъния, България и Гърция е от съществено значение.

Точката на пречупване на зависимостта на ЕС от руския природен газ се очаква да бъде след 2017 г., когато значителни количества LNG ще излязат на световния пазар.

Катар може да играе ролята на Саудитска Арабия (за глобалния петролен пазар) като световен балансьор на глобализиращия се пазар на природен газ. Поради това отношенията ни носят стратегически характер.

Въпреки совалките на правителствено равнище до Катар е малко вероятно да се реализират значителна част от проектните намерения, защото липсва добре обвързана или синергична връзка между усилията на държавно и корпоративно равнище.

Представените проекти не отговарят на международните стандарти, по които работи катарската страна. Поради това се създава представа за активност, зад която обаче не се наблюдава реалната перспектива за конкретни действия и инвестиции.

Негативна роля в този процес играят опитите на политическите сили и институциите да "парцелират" отношенията с Катар, като националният интерес остава на заден план, а на преден план излизат групови интереси - политически и корпоративни.

Българското правителство и българските компании не разполагат с капацитет да реализират оптимални сценарии за поведение във връзка с новите възможности на LNG пазара. "Булгаргаз" не разполага с опит и търговска структура, която може да реализира покупка на LNG при изгодни условия и количества. Още по-малко за реализация на преки или суапови сделки.

Поради значителната флуктуация на цените на LNG - от 260 долара за 1000 кубически метра в нисък сезон до 600 долара във висок, възможностите на пазара освен с наличието на институционален капацитет за реализация на подобни сделки са задължително свързани и с разполагане с достатъчен технически капацитет за газосъхранение - особено дългосрочно (в газохранилища като Чирен), тъй като макар и значителни за мащабите на потребление в страната т.нар. лайнпак - количества природен газ съхранени в тръбопроводите при различни налягания, са ограничени.

Илиян Василев е български дипломат, посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Основател и почетен председател на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. В момента е управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегичски рискове "Иновейтив енерджи солюшънс".
Статията е публикувана на неговия блог.

24.04 2014 в 23:38

Не са деца, само снахи...

24.04 2014 в 20:11

"Как да се случи"да сме независими от Русия?Ами тази "борба"се печели на избори.Да гласуваме за Реформаторския блок защото единствено ТЕ не са деца на ДС!ДС ни управлява чрез всички останали партии и партийки в политическата каша на България.

24.04 2014 в 17:02

Оптимистичните предварителни оценки за потенциала на находището /„Хан Аспарух”/, в средносрочен план могат не само да освободят България от руската зависимост, но и да осигурят възможности за български износ.
Как за се случи, като БСП, АТАКА, АБВ, ББЦ .. са на служба и хранилка на КГБ ченгета.

tutu ето ти още малко четиво:
http://www.extremecentrepoint.com/archives/7624

24.04 2014 в 16:26

Казано накратко: Путин вместо "да извади очите на ЕС, му изписа веждите"! Така, че "всяко зло - за добро"! Дано наистина вече прогледнат и се задействат европейските сили за успешна реализация на икономическите проекти, защитаващи енергийната, а оттам и националната сигурност на всяка една от страните-членки!

24.04 2014 в 16:20

Поучете се от Дарик:
http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1253428

24.04 2014 в 15:59

Браво. Разумно, достойно, красиво.