Българският Лувър

Последна промяна на 26 април 2015 в 10:37 11056 6

За него не пишат в медиите.

А ако някога напишат, то е по случайност в някоя регионална медия, която така или иначе почти никой не чете.

Българският Лувър се намира в едно градче, което някога беше град, но след това, поради куп причини, за които така и не намерихме виновни градът се превърна в градче, училищата в училищенца, заводите в бивши заводчета.

А хората – е, те се превърнаха в хорица.

Щъкат с малките си проблемчета, качват се в старите си и малки колички, купуват си евтини и ниско бюджетни еднопосочни билетчета и отиват да си търсят препитание, като метат улиците около истинския, френски Лувър.

За нашият Лувър няма да намерите информация никъде.

В Уикипедия не пише нищо.

Във Фейсбук няма собствена страница.

Нашият Лувър е напълно неизвестен за широката общественост, така, както е неизвестна съдбата на всички, които са минали през този Лувър някога, когато там се е вихрела дейност.

В нашият Лувър, в онова малко градче някога дузина деца са учили пиано и солфеж, а театралната трупа към същия Лувър е печелила няколко златни медала на фестивалита в Долна баня, Угърчин и Куртово конаре.

В нашия Лувър някога, в литературния кръжок са се писали стихотворения за любов, за раздяла...и за социализма с човешко лица или каквото там е трябвало да се пише, за да може партията – майка благосклонно да отпусне още някой клет български лев за българският Лувър.

Нашият Лувър отдавна не прави експозиции.

Просто, защото няма прозорци, врати, всичко е разкъртено, салонът за концерти е един голям обществен кенеф и убежище на почитателите на хероина, както и на закъсалите жертви на закона за ЧСИ и банковите кредити с ипотека.
В нашият Лувър е желателно да влезете с каска и противогаз, защото вътре мирише на лайна и изгоряла гума, която понякога преспиващите там бездомници палят, за да се стоплят.

А и някоя тухла може да ви падне на главата всеки миг.

Няма пиано – то отдавна е изгорено от безпътниците, които са последните свидетели на българския Лувър.

Няма вече завеси на сцената – те отдавна са послужили за да се опакова металната част от сцената, за да се върне на вторични суровини.

Има само една оглозгана от времето и мизерията сграда, която стърчи самотно там, в онова градче, някога град...

Аз съм ходил в българският Лувър.

Бях част от делегация, която отиваше на купон някъде из България и се загуби по пътя, случайно преминавайки през градче, което скоро няма да го има на картата.

Бях в българския Лувър и видях постоянната експозиция.

banner 2 300x250

Видях плакат, на който грееше ликът на Тодор Живков и беше изписано нещо за културата.

После видях и плакат на СДС – онзи с лика на младата Лиана Панделиева.

След това видях и плакат на царя.

На другата стена имаше и плакат, на който цял площад хора със свещи в ръка се молеха, а отпред Христофор Събев четеше молитва с мегафон в ръка.

На пода на българския Лувър се търкаляше детска рисунка.

На рисунката се виждаше как е изглеждал Лувърът, когато все още градът не е бил градче, а хората все още не са били хорица.

Виждаше се надписа - „Ars longa vita brevis est”, поставен отпред, на Лувъра, очевидно от някой, който поназнайва латински.

„Животът е кратък изкуството вечно“ - ето това е пишело на металната табела на българския Лувър.

Излязох от сградата и с поглед потърсих тази табела.

Но табела с латински надпис нямаше. Вместо това имаше няколко плаката, рекламиращи бързи кредити и непочистени плакати от последните избори на Волен Сидеров - „С нами Бог!“.

Ако случайно минете през това градче, отидете до българският Лувър.

Няма да сбъркате – намира се точно до фолк дискотека „Версай“, малко след секс – шоп „Френч кис“, точно до мястото, където невръстни ромски проститутки висят в студа в очакване на оскъдния трафик. Поради което местните наричат тази местност „булонски лес“.

Отидете пред българския Лувър, застанете пред изкъртената му врата и затворете очи.

Когато затворите очи, ще чуете звука на пианото, на което едно дете се упражнява, свирейки соната в до мажор от Моцарт, част първа.

После ще видите как в кръжока по изобразително изкуство децата се мъчат да нарисуват ваза, чаша и ябълка на зеленикав фон.

После ще чуете стихове на малко момиче, ще видите пиеска от Кръстю Пишурка.

И когато отворите очи, ще разберете, че за българския Лувър няма какво да се каже.

Българският Лувър си замина заедно с българския Дженеръл Моторс, заедно с българското Тексако и заедно с българския Харвард.

Не, те не си заминаха, а не се случиха и няма да се случат.

Както не се и случи българският преход.

И днес, четвърт век след като решихме, че е време да изградим наново страната си, само че този път по–честно и по–свободно, седим пред останките от българския Лувър и си говорим за поредния министър, който създава поредния скандал по пътя към онзи, френски Лувър.

Там, където биха могли да изложат и картини на родни творци, стига да имаше български Лувър, стига да имаше не градчета, а градове и не хорица, а хора, които, заедно, ръка за ръка да създадат нещо истинско, красиво и значимо, което да бъде изложено някъде там, където изкуството е култ, а не ненужна, но гъзарска и евтина брошка на ревера на поредната политическа конюктура.

За българския Лувър не пише нищо.

За него няма да прочетете в медиите.

А ако прочетете – то това ще е единствено и само в минало време.

Български Лувър няма.

И френски - също.

В градовете няма кина, театрите са дискотеки, читалищата са базари за гащи, козметика и дребни сувенири.

А ние отиваме бавно, но сигурно към онзи, другия Лувър.

За да метем улиците около него.

Какво пък, това е в името на културата...

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

27.04 2015 в 18:29

Браво на Венци Мицов!Моите адмирации,а на тези от вас със негативните коментарчета ще кажа-какво ви разбират на вас кратунките от изкуство!!!

27.04 2015 в 01:51

Много тъжно, много вярно.

26.04 2015 в 17:29

Пресилено е от една страна да искаме български Лувър,български Майкрософт и български Гугъл. Звучи нелепо и нереалистично. От друга страна издава комплекс за национална малоценност и опит да се сравняваме ненужно с най-големите. Със сигурност имаме и успели предприемачи и успели хора на изкуството. Трябва много повече да се пише за положителните примери и да се мисли как да им се помага и как да се мултиплицират вместо поредния оплаквачески вой.

26.04 2015 в 17:19

За сметка на това те имаме теб - вечно мрънкащ, вечно недоволен, вечно скептичен, вечно циничен, вечни саркастичен, вечно... Какво направи ТИ ЛИЧНО, за да се случат нещата в тази държава? Говорите когато трябва това, което хората искат да чуят, спечелвате 1%, взимате субсидиика и шапка на тояга! Сега вече можеш да бъдеш мрънкаш, недоволен... виж по-горе, че нямам време!

26.04 2015 в 12:06

"Българският Лувър си замина заедно с българския Дженеръл Моторс, заедно с българското Тексако и заедно с българския Харвард." Това е истината и днес дори малко е упдейтната - не се случи и българският Google, Microsoft, Facebook, по скоро нямаше шанс да не са Google и Facebook вместо българските такива от 90 -те на миналия век. Нашият преход си беше преход от комунистическата тотална власт към капиталистическата тотална власт, за определени семейства и кланове, за хората остана измамата, че живеят в демокрация и те се изнесоха, защото искаха да спасят поне децата си. Но не е вярно, че са отишли да метат покрай Лувъра, потомците ни са в Харвард и НАСА, в Холивуд, Microsoft и Google, това са нашите потомци, които можеха да направят българския Лувър или поне да изкарат пари, за да платят за елитно изкуство. Простотията, вождът Винету и неговите предшественици не търпят интелекта, защото не го разбират. Те направиха всичко възможно България да няма елит и така да няма бъдеще, а венец на всичко е да имаме турчин за министър на културата.

26.04 2015 в 11:31

След прочетеното мога да кажа едно на автора - дееба нихилизма ти дееба! Ми хвърли се от някъде или се самозапали. А може и двете.