Българските десни е време да спрат да слушат американските леви

Последна промяна на 07 ноември 2016 в 14:51 52313 96

Владимир Каролев.

На президентските избори гласувах за Трайчо Трайков и Реформаторския блок – според мен, той беше най-подготвеният, най-можещият и най-адекватният кандидат. Но се хванах на бас, че Веселин Марешки ще го бие, както и че генерал Радев ще бие Цецка Цачева. И ще ви кажа защо предвидих тези лоши резултати за българската десница – тя не е нито в партийна, нито във финансова, нито в структурна, нито в политическа криза. Българската десница е в идеологическа криза. Тя просто вече не е дясна по адекватния за днешния ден начин.

По стечение на обстоятелствата, през последните около 20 години България се превърна в един от външнополитическите бастиони за влияние на Демократическата партия в САЩ. Демократическият президент Клинтън беше и продължаваше да е в прекрасни отношения с президента Стоянов, бивши и днешни български министри са с трудов стаж в неправителствени организации, спонсорирани от фондации на Демократическата партия или техни донори, а големите бизнес донори на Демократите имат широко и силно развити програмни мрежи в нашата страна, влияещи върху родни политолози, журналисти, университетски преподаватели и граждански активисти. Нищо от това не е априори лошо, дори напротив – тези контакти са сериозен актив.

Но целият този пъзел е обърнат с главата надолу поради простата причина, че Демократите не са дясната партия в САЩ – те са леви и то през последните 3-4 години с активно и открито про-социалистическо крило. А СДС, ДСБ, ГЕРБ и Реформаторският блок се определят като десни в България.

Този парадокс не беше особено голям проблем преди финансовата криза от 2008 година – около 3-5% икономически ръст в много страни по света, Русия, САЩ и Китай в спокойни отношения, Близкият изток позаспал с изключение на Ирак, и т.н. Но всичко се промени през последните осем години.

Да започнем с Демократите в САЩ. Тяхната основна доктрина през последния половин век е ясна – захранват малцинствата със социални програми, бранят синдикатите на амбразурата, раздуват бюрократичния апарат с верни гласоподаватели, индоктринират студентите с крайно-ляв културен марксизъм, пропагандират етатизъм и потискат индивидуализма на хората, флиртуват със сексуалните малцинства, продължат да пълнят държава си с нелегални имигранти с цел ударното им легализиране и вадене “от джоба” на едни около 20 милиона нови избиратели и мачкат работещата средна класа с по-високи данъци, маргинализирайки електоралната ѝ тежест.

Тази идеология достигна своя апогей с избирането на Барак Обама през 2008 година. Демократите през следващите два мандата на Обама обаче преживяха трансформация във външната си политика. От партията на пацифизма и дипломацията те вече се превърнаха в партията на агресията, конфронтацията, откритите и прикрити военни намеси и оръжейното лоби – виждания, които през последния век са били характерни по-скоро за републиканците и неоконсервативното им крило.

Нищо от това не е задължително лошо от американска гледна точка – господстваща лява партия, проповядваща секуларен* етатизъм във вътрешен план, пропагандираща отворени граници за бежанци и мигранти, и изключително агресивна във външен план.

Но сега си представете как тази лява американска партия де факто влияе върху идеологията на българските десни партии във времена, когато Близкият изток гори, в Турция има около 4 милиона мигранти, които искат да отидат в Западна Европа през България или Гърция, като значима част от тях дори не са иракчани, сирийци или истински бежанци, в Европа вече са влезли 3 милиона такива души, като най-много 1/3 са адекватни за ефективна интеграция, а Русия въпреки икономическите си слабости е конкурентна сила в Близкия изток, предлагаща ясно алтернативно решение** в Сирия, контрастиращо с безидейността на Запада, и все по-ясно очертаващият се проблем с ислямизацията на части от етническите малцинства по-слабо видими в България, но много видимо в други европейски държави, например Франция, Белгия, Швеция и др.

Върнете лентата и спрямо тези проблеми си изредете решенията, които някои наши „десни“ политолози и някои „десни“ политици от Реформаторския блок ни предлагат под влиянието на чисто левите Демократи в САЩ:

- Русия е проблем номер едно за страната – но нямаме алтернатива за Сирия;
- Приемането на невъзможни за интеграция мигранти без документи не е особено голям проблем и почти не говорим за него;
- Пълзящият радикален ислям в Европейския съюз не е особено голям проблем, дори и когато е инфилтрирал управляващи политически партии (Зелените в Швеция, например);
- Етатизмът не е особено голям проблем, десните икономически политики са на втори план, дори често се предлагат откровено леви решения (по-високи данъци, по-високи осигуровки, замразяване на приватизацията, т.н.);
- Наднационалният ЕС е по-добър от националната държава България, още отдаване на суверенитет към Брюксел;
- Открита подкрепа за легализацията на еднополови бракове***

Повече от очевидно е, че с такива послания една дясна партия и един десен кандидат няма как да бъдат адекватни на проблемите пред европейското общество и собствените си потенциални избиратели както днес, така и в исторически план.

Дясната консервативна политическа философия и класическа либерална икономическа философия са изначално европейски и днес са по-актуални от всякога. Когато виждаме сблъсък между политическите и социални системи на Европа, Азия и Близкия изток, какво по-ефективно и отговарящо на нуждите на избирателите от връщането към истинските европейски ценности, които направиха нашия континент най-доброто място за живот през 21 век? Какво лошо българската десница да се върне към принципите на европейци като Едмънд Бърк, Адам Смит, Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Джон Лок, Джон Стюърт Мил, Жан Баптист Сей, и т.н.?

Европейската култура е култура на индивидуализма, на науката, на ренесансовото изкуство, на хилядолетната историческа памет, на дръзките мечти и изкусното изящество – нека защитим именно това срещу опитите да ни се налага идеологията на мюсюлманския етатизъм от Близкия изток, на псевдо-православния авторитаризъм от Русия или на секуларния авторитаризъм от Китай.

Европейската икономика е икономика на амбицията, на предприемчивостта, на равните възможности, на свободната търговия и капитализма – нека защитим това срещу разгулната социална/авторитарна държава, мачкаща работещата и творящата средна класа в менгемето между маргинализирани малцинства, отглеждани като крепостни избиратели, и олигархична бизнес прослойка, била тя енергийна, земеделско-субсидийна и/или оръжейна.

Европейската религия е Християнството, макар и да позволяваме и дори насърчавме свободното изповядване на всички религии – нека защитим това срещу тоталното върховенство на една религия (Исляма) или официалното зачеркване на всички религии и насърчаването на безбожието.

Европейската външна политика е тази на умелата и гъвкава дипломация, изковаваща нагледно невъзможни съюзи, за да постигне собствените си цели, но винаги подплатена с безкомпромисна военна мощ – а не на безполезното мрънкане или беззъбото фанатично плюене.

Българската десница в лицето на Реформаторския блок (а и ГЕРБ) е добре да се върне именно към тези изконни европейски десни ценности, които днес в своята цялост са може би по-актуални от всякога. И да спре да слуша американската левица, която си има собствена доктрина, собствена идеология, собствени политически и държавни цели, собствени крониски бизнес интереси, които са драстично чужди и не могат да бъдат адекватни на нуждите на българския и европейския десен избирател. А и според мен са дълбоко вредни за всички, освен за обогатяващите си от тях американски политици и техни спонсори.

Защото, както каза самият Трайчо Трайков, българите може да сме патриоти – горди с националната си държава и да гледаме на Европа като неделим съюз и храм на европейската култура. За ето такъв нормален, десен европейски патриотизъм в България има електорален потенциал от поне 25% – но той няма как да бъде усвоен от ляво-либералстваща и идеологически-объркана псевдо-десница.

----------------------------------------------

* Нерелигиозен.
** Решение, което аз не одобрявам и го смятам за изключително жестоко, де факто и де юре военно престъпление.
*** Понятието „брак“ е много важно, тъй като то е директна заемка от християнската религия, интегрирана в гражданските правоотношения.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

52633

94

Red or Dead

08.11 2016 в 12:53

Месалинче,как е горе,горе на черешата....ти си БЛОКНАТ/А по рождение :-) :-) :-)

Йончев,махай ги тия 2,СМЪРДИ та се не трае...ПФУУУ...

52633

93

Red or Dead

08.11 2016 в 12:48

ПРОФЕСОРЕ,ЕСТЕСТВЕНО СИ ПРАВ,НО АЗ ВЕЧЕ ТВЪРДО СЪМ УБЕДЕН,ЧЕ миниШНАУЦЕРА Е ЧАСТ ОТ САЙТА,В ЕДНА ИЛИ ДРУГА ФОРМА
ЙОНЧЕВ МОЖЕ ЛЕСНО ДА МЕ ОПРОВЕРГАЕ КАТО ПРОСТО СИ ИЗПЪЛНИ ПРАВИЛНИКА,ЕСТЕСТВЕНО СЪЩОТО ВАЖИ И ЗА месалинчиту,те са кат сиамски близнаци,обилно мятащи екстременти из всички теми....

66755

87

El Commandante

08.11 2016 в 10:40

Иначе: Евала на Каролев! Не само че е написал добър текст, ми има и куража да дойде да си защити в коментарите тезата.
Колко автори тука го правят тва?