Бързите кредити – помагаме или вредим на потребителя с въвеждането на таван?

Ясни правила или подадена ръка към сивия сектор…?

Последна промяна на 02 април 2014 в 20:09 10809 19

Владимир Каролев
Владимир Каролев

Още през 19 век френският икономист Фредерик Бастия обръща внимание на необходимостта всяко икономическо решение да взема пред вид не само незабавните и видими ефекти, но и невидимите ефекти, които този, който предлага дадено икономическо решение често игнорира. Предложените от БСП регулации на т.н. „бързи кредити” абсолютно игнорират невидимите ефекти от това решение, от които един е най-важният - много хора, които имат нужда от бързо дългово финансиране без обезпечение ще загубят възможността да получат такова и ще останат без финансиране. Или ще отидат в заложните къщи. Или при нерегламентираните лихвари, където и цената на кредитиране е много по висока и начините на събиране на вземанията често са посещение на човек с бухалка в багажника на колата му. В допълнение, десетки фирми за бързо кредитиране ще фалират и няколко хиляди души ще се присъединят към безработните.

Наистина номиналните лихвени проценти, предлагани при бързите кредити са много високи и това е пример за видим ефект, както и за необходимостта от разбирането на разликата между номинална и реална лихва, която фирмите за бързи кредити получават. Това, което е невидимо е, че има много висок процент на несъбираемост на такива кредити (средно около 20%, тоест всеки пети човек не връща кредита), поради което кредитодателят реализира загуби, както от несъбраната лихва, така и от изгубената главница и на практика се получава значително намаление на ефективният лихвен процент. Ниската номинална стойност на отпуснатите кредит, краткият им срок и липсата на обезпечение са други три фактора, определящи по-високите пазарните нива на лихвените проценти по бързите кредити в сравнение с обезпечените банкови потребителски кредити.

Безспорен факт е, че има негативни практики в сектора „бързи кредити”, в който оперират над 160 дружества. Видна от резултатите на журналистически разследвания, проведени в последните месеци, е порочната практика на някои небанкови финансови институции, предлагащи бързи потребителски кредити. Наблюдава се повишаване на общественото недоволство поради начисляването на прекомерни размери на неустойки по главниците и изискването на скрити допълнителни такси за обслужване на кредита, които също са неимоверно високи. Размерът на тези допълнителни лихви, неустойки и такси в редица от случаите надвишава многократно размера на главницата по съответния заем. Освен при забава за плащане, неустойки, обезщетения и различни такси се начисляват понякога и при друг вид неизпълнение на задълженията на потребителя. В допълнение на това, в отделни случаи потребителите биват ограничавани и от възможността да се запознаят с условията по стандартните договори за кредит и общи условия към тях.

Следователно, секторът „бързи кредити” има нужда от регулация, но не и тази, която се гласува днес в Парламента.

Необходимата регулация не трябва да изземва функцията на пазара по отношение на формирането на цената на кредита в резултата на търсенето и предлагането на този финансов продукт и свободната конкуренция между фирмите, предлагащи бързи кредити. Необходими са други регулации, които биха довели до елиминиране на негативните практики, прилагани от някои фирми. Регулации, които биха довели до по-голяма прозрачност, пълна информираност на търсещите кредити за цената на кредитирането и последствията при невръщане на кредита, но в условията на пазарна определеност на лихвените нива.

Без да претендирам за изчерпателност, считам, че следните регулативни промени биха били подходящи:

Постепенно увеличение в рамките на 3 години (например с 250 000 лева на тримесечие) на изискването за минимален и регистриран и внесен собствен капитал от сегашните 250 хил. лв. до 3 милиона лв.

- Вместо да се въвежда таван на номиналните лихви, налагане на таван на общото обезщетение (наказателните такси, наказателните лихви разходите за събиране), което може да бъде начислено на нередовен длъжник преди съдебно събиране в размер до 20% от общото несъбрано вземане. Таванът да бъде приложим за всички кредити, включително кредитите до 400 лв.

- Налагане на таван на обезщетението за адвокатски хонорар, което може да бъде присъдено като дължимо към кредитора до 2-3 пъти минимума по Наредбата за адвокатските хонорари.

- Създаване на задължение на дружествата да осигурят на потребителите свободен достъп и копие от бланките за договор за кредит, искане и общи условия, за да се запознаят с тях, преди да поемат ангажимент.

- Дружествата да са задължени да изготвят и прилагат вътрешни правила и процедури за събиране на забавени вземания. Последните следва да се предоставят на регулатора БНБ за преглед и одобрение.

- Сериозни глоби и заличаване на регистрацията на фирмата при повече от три глоби за неетични практики.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

19

Greener

09.01 2019 в 06:00

Здравейте дами и господа,

Аз съм г-жа Кени Патънсън, аз съм маркетинговият служител в „Зелените фондове“. ние сме обединена държавна компания във връзка с китайските инвеститори. понастоящем предоставяме финансова подкрепа на онези, които се нуждаят от финансова помощ, за да финансират бизнеса си или да плащат сметките си. в тазгодишната програма даваме всички видове кредити на изключително достъпна цена от 2.1%. за повече информация и как да кандидатствате за кредит, моля свържете се с нас сега чрез нашата електронна поща на компанията:
greenerfundservice@gmail.com

Обърнете внимание, че нашата служба за обслужване на клиенти онлайн 24 часа отговаря на вашата поща.

Благодаря
Г-жа Кени. Патерсън
Служител по маркетинга
Имейл за контакт: greenerfundservice@gmail.com
Телефон: +1 (607) 260 - 6277

13.01 2016 в 15:17

Здравей,
Това е да се информира широката общественост, че г-жа Grace Okowa, частен заем заемодателят има отвори финансова възможност за всеки, който се нуждае от никаква финансова помощ. Ние даваме заем при 2% лихва за физически лица, фирми и компании по ясен и разбираем начин и състояние. свържете се с нас днес, по електронна поща на адрес: (embassyloanfirm@gmail.com)

21.05 2014 в 14:11

Да не би да търсите за бизнес кредит, личен заем, начало заем, кола
заем, студентски заеми, дълг консолидация заем, необезпечени кредити, рисков
капитал и т.н. .. Или са ви отказали заем от банка или финансова
институция за една или повече reasons.You в точното място за
вашия кредит решения! Аз съм частен кредитор, давам заеми до
фирми и физически лица на по-ниска и достъпна лихвен процент от
2%. Лихвен. Моля, свържете се с нас чрез имейл divinegraceloanfirm@gmail.com
divinegraceloanfirm@outlook.com
благодаря,
Г-жа Елизабет Тейлър

06.04 2014 в 21:02

Най-неплатежоспособните групи от населението са и често и най-необразованите. Тези хора често се поддават на изкушението да изтеглят кредит и то невинаги за покриване на належащи нужди - в много случаи се закупува модерна техника с цел социален статус и пр. Необразованите и отчаяните трябва да бъдат предпазени от нерационалните избори, които биха направили. Пазарната икономика разчита на рационалния избор, максимизиращ изгодите. Всеки друг тип избор е подоптимален. Натрупването на подоптимални избори води до пазарно неравновесие. Нелегални лихвари има и в момента. Срещу тях, всеки може да получи цялата защита на закона, именно защото са "нелегални". Елементарно е наистина като се замислиш.

06.04 2014 в 09:30

Докато Каролев не стане политик няма да се оправим.

06.04 2014 в 00:45

Радвам се, че поне г-н Каролев мисли, за разлика от тези в парламента. Елементарно е. Банките работят с парите, които привличат по депозити и ви дават примерно 1% на вас, за това че работят с вашите пари. После същите пари ги дават примерно на Пешо, като Пешо им ги връща всеки месец, срещу да речем 2 % лихва. Печалбата за банката не е 1%, все пак има освен риск, Пешо да не върне парите и административни разходи, цена за наем на помещения за офиси, цена за наем на персонал, заплати, осигуровки и прочие. Освен това, банката е решила, че ще даде кредит на Пешо, защото Пешо се осигурява да речем на 1000 лв. Заплата, не работи в сивия сектор и има жилище и кола на негово име. Освен това има добра кредитна история в ЦКР.Когато Пешо не си плаща на банката, то същата продава неговия кредит за събиране на фирма за събиране на кредити срещу например цена от 1,5%. Сиреч, банката не губи. От там нататък фирмата за събиране каквото събере събере, без това е платила да речем цена от 70%. Как стои въпроса с фирмата за бързи кредити. Нашият герой Пешо няма да отиде там, защото има легални доходи и защото банката може да му даде кредит. Представете си обаче той да е принуден да работи на черно. Излиза че се осигурява на 250 лв. или на 4 часов работен ден - 180 лв. Банката няма да му даде кредит, Пешо няма друг вариант и отива във фирма за бърз кредит. Тя не привлича средства от клиенти, защото по закон няма право да събира депозити. Тази фирма за да работи взима кредит от банката за примерно 2% лихва. Дава кредити на такива като Пешо, като риска да не ги върне е по- голям, отделно от това плаща данъци, осигуровки, заплати и административни разходи като тези на банката. Пита се в задачата как така ще имат еднакво ограничение и едните и другите? Ами никак, едните поемат доста по- висок риск, както и работят с по- скъп ресурс. Истината тук е една, някои от банките имат фирми за бързи кредити, те могат да си позволят да дадат кредит и на по- ниска цена. Целта в случая на този закон е да се разчисти пазара от конкуренцията. Банковото лоби, плати на депутатите да гласуват този закон. А сега излизат по телевизиите и казват как едва ли не фирмите за бързи кредити щели да ги подкупят. Ами няма как да стане, защото тези фирми нямат толкова капитал, това не е банка, те не привличат средства. Работят за своя сметка и риск. Но хубаво дори и закона да остане в този вид, и целия сектор бъде унищожен, това ще доведе до загуба на около 20 000 работни места. около 150 фирми няма да внасят данъците си в държавната хазна и ще насърчи лихварството в сивия сектор. Ще се появят отново частните лихвари, които ще събират дадените пари срещу счупени ръце и крака. Това е същността на нещата, да не говорим, че депутатите не правят разлика между ГПР и лихва, а какво да очакваме от обикновените хора. Необходимо е национално обучение по- финанси, не ограничение на лихвите. Кой е виновен на някого, който не може да си напише името, че не може да вземе решение правилно за личните му финанси? Пазара, като всеки пазар е добър когато се саморегулира. Всяко ограничение въведено чрез административен акт, води до лоша икономика.

05.04 2014 в 20:45

@ IP, не са тези хората, които вземат бързи кредити. Мнението за причините (болест, ремонт, наем) и пр., всъщност възпроизвежда рекламите на бързите кредити.
Договорите за бърз кредит в огромен % от случаите са сключени импулсивно и ако се направи сериозна статистика - основната цел е за закупуване на телевизори, телефони, перални, екскурзии и пр. Все неща без които може.
А това, че статията на Каролев е повърхностна - изненада няма.

04.04 2014 в 22:51

Защо изобщо давате думата на Каролев? Той не е умен, прилича на гамен и с очилата си вижда по-зле, отколкото студент по авторско право. Това, че е спечелил някой лев, го прави още по-слабоумен - като приятелите от Новото време. Кой изобщо го възприе като експерт?

04.04 2014 в 13:06

До IP. За теб може би ще е учудващо, но по-големият дял от хората ползващи "бързи кредити" не са хората, които ти описваш. Също така, обикновено, хората, които биват измамени са простовати и с абсолютна липса на финансова култура. За съжаление това е мнозинството от населението, но за щастие повечето от тях ги е страх от кредитирането, т.е. може да им липсва финансова култура, но имат поне малко common sense.
До Петър. Трябва да имат капитал като гаранция за произход на парите, които отпускат като заеми. Нали се сещаш, че ако нямат доказан капитал спокойно ще могат да перат пари от наркотици или оръжие например.

04.04 2014 в 12:43

Защо трябва да имат капитал фирмите, предоставящи заеми? Те нямат нужда от капиталови буфери, не са банки, нямат регулаторни изисквания като капиталова адекватност, ликвидност, рисков компонент на активите и пасивите, не формират провизии... Статията на Каролев е глуповата и популистка.