Бюджет срещу Злото

Последна промяна на 03 май 2018 в 12:02 7935 1

Който не се съпротивлява срещу Злото,

той го насърчава!

Не съм привърженик на библейски мъдрости, но този принцип е изказван от мнозина - в различни форми и в различни контексти – защото в сложнотията на човешкия живот рано или късно стигаме до потребността от такъв морален, пък и политически императив.

Наблягам на сложното, защото то е много важно – срещу простото, пряко причинявано му зло човек се съпротивлява спонтанно и не се налага първо да бъде убеждаван, че постъпва правилно. В сложността на съвременния обществен живот, обаче, нещата стоят другояче - много лесно може да възникне впечатлението, че едно конкретно зло е далечно и не те засяга, още повече, че самото му разпознаване хич не е лесно. Нищо в света около нас не е нито само черно, нито само бяло.

Така стоят нещата и в днешния дебат за възможността Европейският съюз да наказва своите страни членки, когато управляващите в тях не зачитат фундаменталните ценности, върху които е построен Съюзът:

- либерална демокрация, гарантираща правата на политическия опонент;

- върховенството на правото, което гарантира ограничеността на всяка власт и въздаване на справедливост в разумни срокове;

- свобода на словото, без която няма как да има информирано и, следователно, отговорно гражданско и политическо поведение;

- гражданските свободи на личността, без които всичко останало нито има смисъл, нито само по себе си, нито пък би било възможно като обществен механизъм, позволяващ да се постига основната цел на ЕС – триединството на мир, стабилност и просперитет.

Тъкмо защото Съюзът е само инструмент за постигане на тези, важни за всекиго, фундаментални ценности, то и собственото му съществуване е ценност, която си заслужава да ни бъде приоритет и да бъде защитавана.

За много дълъг период – приблизително около две десетилетия – след възникването на ЕС в началото на 90-те години на миналия век изглеждаше, че фундаменталните ценности, върху които е построен, са толкова дълбоко вкоренени в социално-политическата история на западноевропейските общества, че е в реда на нещата да ги приемаме като саморазбиращи се. Нещо повече, допускаше се, че пряката значимост на всяка една от тях за поддържането на останалите е достатъчна гаранция, че всички страни членки стриктно ще се придържат към тези ценности, защото те засягат цялото гражданство. Изглеждаше, че тези ценности – веднъж установени в едно общество - имат свойството да се самоподдържат.

В средата на 2018 вече е безвъпросно ясно, че нещата не стоят по този начин – в поредица от страни, в които управляващите са получили властта си, защото са избрани и подкрепяни от демократично гласуващи мнозинства, се наблюдават трайни тенденции за злоупотреба с властта - под формата на посегателства (в законова форма) над фундаменталните ценности на Европейския съюз. Именно като неотложна - и даже закъсняваща - мярка (срещу тези злоупотреби на властващите в такива страни) ЕК излезе на 2 май т. г. с предложение достъпът до фондовете на ЕС да бъде обвързван с императивно спазване на върховенството на правото като ключов център в неговите фундаментални ценности и гарант за успешното прилагане на неговите политики.

Естествено, тази мярка предизвиква мощна и креслива, сериозно медийно възпроизвеждана, съпротива. Най-важните аргументи срещу новите инструменти в политиката за борба срещу посегателствата над фундаменталните ценности са, всъщност, само два:

Първо, средствата от фондовете са предназначени за много конкретни цели – например, регионално развитие - и тяхното спиране ще увреди самото развитие, а няма да засегне политиките за насърчаване на нелибералната (евфемизъм за авторитарна) демокрация, нито разрушаването на върховенството на правото и ограничаването на свободата на словото. Това, видите ли, са твърде различни неща, без връзка помежду им.

Второ, прицелени в наказващо въздействие върху политиците, предвидените мерки ще засегнат не тях, а мнозинството от гражданите, които няма да получи необходимите ресурси са своето социално развитие.

Изглежда като да са разумни тези два аргумента (а и всички останали в арсенала на съпротивата срещу новата инициатива на ЕК).

И тъкмо тук е мястото да напомним изключителната важност на проблема за доброто и злото в сложните обществени системи. В такива общества нито доброто, нито злото са очевидни. Но това не значи, че не могат да бъдат разпознати.

Но трябва изрично да се обясни, че фондовете на ЕС не са благо, за което гражданите са абонирани, безотносително към поведението си; достъпът до тях не е право, каквото е правото на живот, лична неприкосновеност и пр. Напротив, финансовият ресурс на Съюза е само инструмент за постигне на други приоритетни социални цели, прицелени в добруването, но на отговорното за съдбата си европейско гражданство.

На първо място, понеже самият ЕС е сложен институционален инструмент за гарантиране на мира, стабилността и просперитета, собствените му ресурси са необходими за неговото укрепване. Няма как правителства, които провеждат политика, рушаща устоите на ЕС, да получават достъп до фондовете, предназначен за неговото развитие. Няма как да има, примерно, регионална кохезия между страни-членки на ЕС, ако самият него го няма. Спазването на фундаменталните ценности е предварително, общо и изключващо условие за всички други, по-тяснонасочени евроинтеграционни политики. Това е на първо място въпрос на здрав разум и елементарна почтеност.

И тъкмо гражданите на страните, в които има такива правителства, следва да усетят – чрез качеството на живота си – тежестта на правителствената политика. За да държат управляващите отговорни за тази тежест. Дори въвеждането на новия регламент да създаде - в краткосрочна перспектива - допълнителни неравенства между обществата с, метафорично казано, „протестантски етос“ и останалите, тази цена си струва да бъде платена сега, заради стратегическата перспективност на политиките, основани на европейски ценности. (Да не говорим изобщо за това, че без върховенство на правото, така или иначе до отделния гражданин ще стигнат само трохи от еврофондовете.)

banner 2 300x250

Досега бе така и би могло да продължи по същия, съсипващ живота ни начин. Защото – който не се съпротивлява на злото, всъщност го насърчава. 

За всеки от нас става дума…

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

800

1

limlim

03.05 2018 в 16:46

Искрен приятел: Amicus Georgi, magis amica veritas! Герги, твоят "гражданин" се радва, че шефът му плаща на ръка без осигуровки, таралясникът минава на "менте" преглед, детето е записано "менте" на училище, лекарят го лекува "менте", като спешен, баба му е "менте" инвалид... Да продължавам ли? И той, збийш ли, ще ходи да търси сметка на политиците??? Ми тва са бая "трохи"? За още, ще е нахално... Просвещението си е дълъг период...