Блокаж

Последна промяна на 26 юни 2014 в 19:34 8051 4

Политическата криза доведе до мащабен блокаж на институциите. Кой управлява страната в момента? Кой носи отговорност за дневния ред на Народното събрание? Кой ще носи отговорност за решенията на Министерски съвет? Кой определя дневния ред на политическите консултации? От кого зависи подаването на оставката на правителството? И кой ще носи отговорност за щетите, които днес нанася напълно проваления модел на властване на БСП и ДПС?

Една след друга, държавните институции в България изпадат в дълбока несъстоятелност. Народното събрание блокира още при формирането си, но днес парламентът се превръща във фактор за задълбочаване на институционалната криза. Министерският съвет продължава да работи при парадоксалната ситуация на блокиран парламент. Това означава, че никой не осъществява политически контрол и не носи отговорност за решенията на изпълнителната власт.

Управлението в сферата на здравеопазването синтезира в себе си целия модел на сегашното управление – опитите за държавна намеса; дълбоката некомпетентност; агресивната амбиция за налагане на партийна политика и кадри; пълната безотвогорност и безочие – всичко онова, с което ще запомним „експертно-политическия” кабинет на Пламен Орешарски.

ДКЕВР е само един от най-скандалните примери за безконтролните действия на изпълнителната власт. След като бе напълно компрометирана като независим регулатор на енергийния и воден пазар, Комисията се опитва да продължи общата политическа линия на управляващия съюз, без да подлежи на какъвто и да било граждански контрол. Действията на сегашния състав на Комисията могат да доведат до тежки загуби в резултат от наказателни дела срещу България.

По-голямата част от контролните и регулаторни органи системно пренебрегват законовите си функции и предпочитат да спазват политическа коректност спрямо управлението в неподадена оставка. В момента няма държавна институция, която да предприеме действия, насочени към стабилизиране на ситуацията и преодоляване на институционалния блокаж.

Висшата държавна администрация спря. До назначаването на служебно правителство, администрацията ще продължи да отлага и пренасочва задачи и отговорности към дневния ред на следващото управляващо мнозинство. Преходният период в европейските институции се превръща в подходящо оправдание за поредно отлагане на спешни мерки, които са необходими за деблокирането на преговорите с Европейската комисия за периода 2014 – 2020 година.

Институционалната война на управляващия политически съюз срещу Президента не успя да блокира дейността на институцията, но успява да отложи за неопределен период от време ефективното управление на политическата криза. Президентът има всички конституционни правомощия да управлява ефективно кризата, но преди подаването на оставка на правителството, той няма право да се ангажира с подобна отговорност.

Съдебната власт понесе тежки щети в резултат от политическата криза. В условията на задълбоващо се разбиране за несправедливост и неспособност на институциите да установят върховенството на закона, съдебната власт не може да поеме лидерски функции. Последната гаранция за демокрацията – съдът, не може да предприеме действия, които биха могли да бъдат определени като политически мотивирани.

Липсва енергия и решителност. Липсва гражданско негодувание срещу безвремието, в което тласна страната сегашното управление. Разочарованието отново се оказва достатъчно оправдание, за да не се реагира срещу очевидното безочие и настъпващия популизъм. Няма готовност за ярък и последователен граждански натиск, който за принуди управляващите да понесат отговорността си за задълбочаването на политическата криза.

Прогнозите за резултатите от предсрочните избори не могат да бъдат аргумент за отказ от справедливост и гражданско достойнство. Какви ще са резултатите от следващите избори ще определят българските избиратели. Днес няма нищо по-неотложно от това да бъде сложен край на това управление. От това как и кога ще бъде приключен този мандат зависи не само кога ще се проведат изборите, а и какъв ще бъде управленския хоризонт на следващото управление.

Търпимостта към дълбоката политическа корупция е стратегически риск за демокрацията в България. Предстои ни поредната скандална и популистка кампания. БСП и ДПС ще се опитат агресивно да заличат паметта за собствения си управленски провал. Свързаните с тях популистки формации ще се опитат да компрометират перспективата за формиране на стабилно управляващо мнозинство в следващия парламент. По-голямата част от политическите партии отново ще се опитат да разколебаят избирателите, върху които нямат контрол, докато се опитват да купят или заплашат останалите.
Най-важното днес е българските граждани да проследят внимателно последните конвулсии на този политически модел на властване. Блокирането на институциите е сигурен белег за това, че управляващите се опитват да ни ограбят. Ще бъде необходимо време, за да бъдат установени реалните щети от този грабеж, но цената ще бъде платена от всички ни. Дори и срещу представители на този кабинет да започне наказателно преследване, например за държавна измяна по проекта Южен поток, това не би променило общите перспективи за продължаване на политическата нестабилност и след провеждането на предсрочните избори.

Новите политически мутанти, които ще се появяват в периода преди предсрочните избори няма да формират реална политическа алтернатива. Възможностите за избор отново ще бъдат ограничени, но гражданите трябва да приемат, че тези избори няма да сложат край на дълбоката нестабилност на българската политическа система. Тя ще продължи поне още няколко години. Изборите през тази есен трябва да дадат отговор на въпроса кой ще носи отговорност за стабилизирането на страната и неутрализирането на част от щетите, които нанесе правителството Орешарски. Нищо повече, но и нищо по-малко от това.

Политическата провокация към публичния интерес е налице – един месец след изборите за Европейски парламент, политическата криза деградира до институционален блокаж. Отговорът на гражданското общество трябва да бъде ясен и решителен. Критично важно е българските граждани да гласуват на предстоящите избори. От избирателната активност ще зависи дали ще успеем да поставим под карантина най-агресивните и опасни политически субекти
Следващият парламент ще бъде по-фрагментиран от сегашния, а управляващото мнозинство ще бъде принудено да постига съгласие в много по-сложна политическа среда. Но, дори и с цената на неизбежното забавяне на реформите, българските граждани трябва да санкционират онези, които си позволиха да заложат българските интереси в корпоративната война помежду си. Този политически цинизъм не трябва да остане без отговор от страна на българското гражданско общество.

Мащабът на политическата наглост зависи от способността за реакция на гражданското общество. Енергията на гражданския протест трябва да се материализира в избирателна активност. Сама по себе си, тя няма да гарантира незабавно преодоляване на кризата, но ще ограничи съществено ресурсите на олигархичния режим за възпроизвеждане в състава на следващото Народно събрание. А в условията на сегашния блокаж, дори постигането на тази цел, би могло да постави ново начало.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

28.06 2014 в 00:05

Идват Боко Тиквата и Ахмед Доган!

27.06 2014 в 13:23

Да идва Иван Костов.

27.06 2014 в 09:55

Силен анализ, но за съжаление го четат тези, които знаят всичко това. Срещам хора, пред които не мога да се възмутя дори от нещо, защото ми отговарят "Аз не се интересувам, не гледам, не слушам, не знам." Те дори не могат да си направят собствени изводи за безобразията, защото не искат да знаят за тях даже.

27.06 2014 в 00:42


... Каква тишина под този злокобен и силен анализ на ситуацията!

"Изборите през тази есен трябва да дадат отговор на въпроса кой ще носи отговорност за стабилизирането на страната и неутрализирането на част от щетите, които нанесе правителството Орешарски. Нищо повече, но и нищо по-малко от това".

Нищо повече, но и нищо по-малко от това.

... Кой ще камикадзето?