Ченгета

Последна промяна на 30 август 2012 в 14:32 7736 3

Деян Енев
Деян Енев

 

Полицаите Мишо и Валери бяха железен тандем. Сякаш бяха излезли от някой американски полицейски екшън. Униформите им бяха без лекета, нагръдните им знаци светеха като златни, а лъснатите им патъци скърцаха толкова силно, че спекулантите и мошениците чак приклякваха от ужас, като чуеха наоколо режещия звук. След като обиколяха района с опела вектра и всееха респект и в най-тъмните и опасни кътчета, двамата полицаи задължително спираха да изпият по едно кафе в „Червеното” при Рени.

Мишо отдавна й беше хвърлил око. Гледката на леопардовия й клин направо му действаше като юмрук в диафрагмата. Рени от своя страна май също не беше безразлична към едрото мълчаливо ченге с обувки четирсет и седми номер. Поне Валери твърдеше така, а на сърцевед и психолог като Валери можеше да се вярва. Неслучайно славата му на цар на разпитите гърмеше от Люлин до Дружба.

И днес двамата не изневериха на ритуала си. Щом седнаха на масата, Рени им се усмихна и веднага им донесе две кафета с по два пръста каймак. После тя се плъзна като котка зад бара, а Мишо изпъшка.

- Какво пъшкаш като автобусна врата – надвеси се над ухото му Валери. – Не виждаш ли, че този път кафето ти е с двойно повече каймак. Какво чакаш още – каймакът да стигне до тавана?

- Ти си си сбъркал професията бе – ухили се Мишо. – От теб щеше да излезе чудесен сводник.

- Не дрънкай много, ами си уговори с Рени една среща. Че като те гледам как се топиш, сърцето ми се къса.

В този миг радиостанцията на Мишо изписука.

- Къде сте, гълъбчета? – чу се гласът на комисар Андреев.

- На обход – каза Мишо.

- Слушай внимателно – продължи комисарят. – Изнасяте се светкавично в кафене „Червеното”. Току-що ни информираха, че там в момента се намирал Зоро. Оня, дето го издирваме от два месеца. Криела го барманката Рени. Тя му била гадже.

Мишо натисна бутона и връзката прекъсна. Валери вече летеше към задното помещение. За тигър като него беше фасулска работа да сложи белезници на спящия като бебенце Зоро.

После, докато водеха към колата Зоро и Рени, той се обърна с каменно лице към Мишо.

- За каймака в кафето да не си казал нито дума. На никого. Чу ли? – процеди той.

На другия ден всички полицаи от Люлин до Дружба вече викаха на Валери Валери Каймака.

----------------------

Всичките разкази на Деян Енев, публикувани е OFFNews.bg, можете да прочетете като кликнете върху името на автора горе под заглавието.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.11 2012 в 17:56

Деяне, Деяне! Или да ти казвам: г-н Енев! Нищо не става от теб-нито като писател,нито друго.само за оная работа ставаш готин.които ти е казал,че можеш да пишеш да си хвърли дипломата

30.08 2012 в 18:01

Бива.

30.08 2012 в 16:58

Г-н Енев, уцелил си в десятката. От личен опит в момента се сещам за два аналогични случая. 100% истински. Прякорите им измислиха бяха Минета и Гълабара. Успех.