Да избираш

Последна промяна на 20 декември 2015 в 14:09 4512 5

„Да управляваш означава да избираш, колкото и трудни да са тези избори”.

Фразата, произнесена през 1953 година, превърнала се в мото на една от противоречивите френски политически фигури – Пиер Мендес Франс, остава вярна, независимо дали става въпрос за управление на кризи или за политика на стабилност. Външната политическа среда налага все по-осезаемо един дневен ред, който се разминава с ритъма на вътрешнополитическото противопоставяне. Това са различни хоризонти, предполагащи проектирането на различни приоритети, спрямо които би трябвало да се ориентира управлението.

В края на тази година, политическото предизвикателството пред управляващото мнозинство не е в запазването на управлението или движение към предсрочни избори, а в реализирането на избори, които биха могли да съвместят или поне да намалят разминаването между тези два различни хоризонта.

Значимостта на България като партньор в непосредствена близост до зони на разрастващи се рискове, нараства. Тук не става въпрос само за видимото нарастване на дипломатическата активност през изминалите месеци. Открива се непосредствена възможност страната ни да заеме ролята на компетентен посредник в сложни и критични преговорни процеси. В тези условия, постепенно се открива „прозорец на възможности”, чрез които бихме могли да артикулираме много по-ясно собствени позиции и да постигаме собствени цели. Тези възможности могат да бъдат оползотворени сами при запазване на досегашната външна политика и управляващото мнозинство, което успява да я реализира.

Другият фактор, който определя приоритетите на този хоризонт е свързан с рисковете пред България, които произтичат от променящата се външна среда за сигурност. Един от най-разпознаваемите образи на тези рискове, без съмнение, е миграционната криза. Нейният рисков потенциал е много висок, доколкото не само става въпрос за ограничените възможности на страната ни, но и за съществени трудности в качеството на социалната интеграция на самото българско общество. В края на тази година, България се превърна не само в обект на поредните хакерски атаки, а бе атакувана със средствата на съвременната хибридна война.

В тези условия, националният интерес на България, без съмнение е в задълбочаване на евро-атлантическата интеграция на страната ни. Това е общото и задължително условие за постигането на стратегическите ни цели и за ограничаване на рисковете пред националната ни сигурност и качеството на живота на българските граждани. На свой ред, тази политика извежда на преден план другия хоризонт и неговите собствени приоритети.

Пълноценната евро-атлантическа интеграция на България преминава през качествена промяна в отношението към закона и установяването на равенството на всички граждани пред него. Това е не само предпоставка за отпадане на мониторинговия механизъм по отношение на страната ни, но преди всичко неотменимо изискване пред окончателното завършване на процеса на присъединяване към Европейския съюз и произтичащите от това възможности за пълноценно участие в процеса на формиране на европейските политики. Това означава дълбока и принципна промяна на публичното управление. Критично ниското обществено доверие към българските публични институции показва, че постигането на тази цел не може повече да бъде отлагано.

Тази цел трябва да бъде постигана в условията на практически фалит на партийната политическа система в България. Той с изразява в задълбочаващото се разбиране за липсата на ефективно политическо представителство сред мнозинството от българските граждани. Процесите, започнали през 2001 година доведоха до трайното превръщане на политиката в пазар. С изключение на малки групи от избиратели, които продължават да подкрепят своите партии по политически причини, отношението към партиите почти изцяло се формира в съответствие с шансовете им да участват в процеса на преразпределение на властта и богатството в обществото. Независимо дали се възприемат като акционерни дружества или като частни корпорации, политическите партии у нас не разполагат с необходимата политическа легитимност, за да упражняват властта от, чрез и в името на народа, ако следваме класическата формула на Абрахам Линкълн.

Сценарната криза на политическото всекидневие не може да прикрие дълбоката загуба на легитимност на партийната система, нито трайно да пренасочи общественото внимание извън проблема за политическото представителството при реализирането на публичния интерес. На повърхността това изглежда като липса на алтернатива на сегашното управляващо мнозинство; като разрастващо се недоверие към политиците или като политическа апатия. Но, по своята същност, става въпрос за трайна загуба на смисъл в политиката като публичен дълг, като отговорност пред формирането и следването на дневния ред на публичния интерес.

В тези условия, управляващата коалиция трябва да избере, за да продължи да управлява. Всяко действие или решение във вътрешнополитически план допринася или не за постигането на външнополитическите цели на страната. Обратното не винаги е очевидно за мнозинството от българските граждани.

Същественият напредък, който бе постигнат по отношение на възможностите за диверсификация на трасетата и доставчиците на природен газ за България, не се възприема като пряко свързан с усилията за повишаване на качеството на живота. Положителните оценки за страната ни като надежден партньор в изключително сложната система от международни отношения, не води автоматично до нарастване на подкрепата за управляващото мнозинство. Добрите показатели на България по отношение на привлеченото европейско финансиране в края на първия планов период, не се възприема като достатъчно основание за активна подкрепа на кабинета от страна на бизнеса и гражданите.
Съдебната власт е своеобразен център, през който може да бъде постигнато сближаване на двата хоризонта и техните приоритети.

Говореното за съдебна реформа отдавна е контрапродуктивно. Реформата е само средството за постигането на целта, която винаги е била една и съща – осигуряването на равенството на гражданите пред закона като гаранция за справедливост. Ако движението към тази цел бъде разколебано от процедурни хватки и конюнктурни интереси, страната ни ще изгуби реална възможност, както да се позиционира ефективно във външнополитически план, така и да преодолее кризата на легитимност, която компрометира качеството на демокрацията у нас.

Политическото развитие на България достигна до етап, в който ако не бъде гарантирана справедливост чрез право, не може да бъде постигнат траен напредък в нито една друга сфера на публичния живот. Дори и преди да е имало истина в твърденията на Маркс за определящата роля на икономиката, то в съвременния свят, икономиката все по-често е зависима от развитието на правото и политиката, а не обратното. Популярният псевдо-марксизъм може все още да утешава някои, но днес, в България е повече от очевидно, че икономическото развитие няма определящо значение по отношение на върховенството на закона и справедливостта. Освен, ако не възприемаме корупцията като форма на икономическа дейност.

Вероятността от провеждането на предсрочни парламентарни избори през следващата година е минимална, но управляващото мнозинство трябва ясно и категорично да направи своя избор. Нито външнополитическия, нито националния план могат да бъдат пренебрегнати. Необходимо е съвместяване на приоритетите, формиращи се в тези два, различни хоризонта. И общата сфера, в която са необходими решителни действия е прилагането на закона при разширяване на възможностите на гражданите за участие при неговото формиране. Защото общото условие на този избор е качеството на демокрацията.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.12 2015 в 21:25

ГНУС! Неолибералната безполова педерсатия на еднополовите анално-податливи, серящи навътре: “Б“НР да цензурира Петър Волгин


Цензура в БНР заради Петър Волгин

Съветът за електронни медии е съставил акт на БНР за административно нарушение заради предаването „Деконструкция“ на Петър Волгин
Държавното радио може да бъде глобено с 3 хил. лв. заради предаването, което системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания относно съдържанието на „Деконструкция“ – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, обяснява председателят на СЕМ Георги Лозанов пред „Епицентър“.

Актът за административно нарушение ще бъде разгледан по същество, когато в регулаторния орган дойде възражението на БНР. Ако на държавното радио бъде наложена глоба, тя няма да бъде платена от водещия, допълва Лозанов.

Петър Волгин реагира гневно наа решението на медийните надзорници в профила си във Фейсбук:

Пожизненият председател на СЕМ е получил спешна политическа поръчка за отстраняването от ефир на предаването „Деконструкция“.

Първата стъпка към тази високохуманна цел беше направена онзиден, когато разбрахме, че СЕМ е съставил акт на БНР за административно нарушение. Визира се едно конкретно издание на „Деконструкция“, където са открити тежки „погазвания на закона“.

Кои са основните нарушители и какви са техните грехове според надзорния орган?

Първо, виновен съм аз, задето съм си позволил да критикувам политиката на европейските и американските елити, които се стремят да наложат своите представи за управление по целия свят.

Второ, виновна е Калина Андролова, задето си е позволила да критикува поведението на Росен Плевнелиев.

И трето – чуйте, чуйте, това ми е любимото, виновен е Божан Петров, задето говори с ирония за управляващите в България. Разбирате ли какво става!? Вече се забранява не просто критиката, забранена е дори и иронията! И документът, който прокламира това, е изготвен в СЕМ, ведомството, оглавявано от човек, който навсякъде се представя като невероятен демократ и още по-голям защитник на плурализма!

Тъй като ние няма да спрем да критикуваме нито българските, нито чуждите управляващи, пожизненият председател ще ни тръсне още няколко подобни мракобесни акти, за да спре „Деконструкция“. Така ще направи това, което винаги е правил – ще излакейства на управляващата клика като удари БНР, медията, която все още си позволява да говори свободно.

Е, докато това стане, „Деконструкция“ ще продължи до изрича на глас неудобните истини. Независимо от напъните на Георги Лозанов.

20.12 2015 в 17:38

Очевидно се разиграва за пред Брюксел просто един театър, мимикрия на реформиряне ! Както каза Атанас Атанасов завчера от трибуната на Парламента и Сергей Станишев преди това и Бойко Борисов сега са отдали на концесия на сараите системата за сигурност и прокуратурата. Затова всеки, който се опита да ги реформира бива бламиран от самия премиер. Така стана преди няколко месеца с министъра на вътрешните работи Вучков, така стана сега и с министъра на правосъдието Христо Иванов. Както показват последните събития, полицаите бяха умишлено "провокирани" и изкарани на улиците от правителството чрез министъра на финансиите, за да се бетонират привилегиите им и да се подкопаят усилята за реална реформа на този сектор.

20.12 2015 в 16:07

Гълъбов,парите, разгулът, сладкото и лесното на живота, самовлюбеността, високомерието, властта, особено властта, деградират човешкия ум, унищожават способността за оценка. Ето това е фазата на европейската политическа върхушка. Винаги се чудим защо българските политици и техните политолози предават държавните ни интереси за някакви пари, ами, вижте, европейците са същите. Само че за повече пари, за престиж, за постове, за власт, за възможности. Човеците са еднакви. Различават се само по силата на своя ум и от там по степента на устояване на изкушението. Питайте някой разузнавач и той ще ви каже, че има няколко техники за вербовка, тоест да се сдобиеш с един човек. Всички хора реагират еднакво на няколко неща. Може да устои само човек, чийто ум е подготвен за това. Или човек, който е изработил своя мисия.Разбрахте ли г-н Гълъбов.

20.12 2015 в 15:58

Текстовете на Г-н Гълъбов ми напомнят стенограма на заседанието на правителството на Германия (например) което на 2 май 1945 дискутира надълго и нашироко необходимостта от създаването на нови градски бани в Берлин,ако се сещате за каква тотална липса на връзка с реалността ви се намеква

20.12 2015 в 14:38

да кажеш толкова малко с толкова много думи...