"Да" като "не"

Последна промяна на 03 юли 2015 в 13:56 6436 9

Антоний Гълъбов

На гръцки "да" се произнася като "не".

Прогнозите и коментарите за изхода от референдума в Гърция нарастват лавинообразно, но независимо от тяхната разнопосочност, съществува почти пълно съгласие, че той няма да сложи край нито на политическата, нито на фискалната криза.

Предизвикването на този референдум беше поредното доказателство за пълната безпомощност на левичарския популизъм. Злоупотребата с пряката демокрация е очевидна. Ако правителството на Ципрас се интересуваше от мнението на гръцките граждани, щеше да потърси мандат от тях за определена линия на поведение по преговорите за дълга още в самото начало. Вместо това СИРИЗА обещаваше по време на предизборната кампания, че ще успее да създаде условия за растеж и достойно излизане на Гърция от кризата. Нереалистичността на подобни обещания беше очевидна, но гръцките избиратели пренебрегнаха разума.

От самото начало на управлението си това правителство търсеше възможност да саботира преговорите с кредиторите. Малко вероятно е Ципрас и Варуфакис да са разчитали на опрощаване на част от дълга. Очакванията им бяха насочени към Русия, а не към възможността за постигане на разумен компромис, който да включва неизбежните непопулярни реформи. Във всеки случай, те успяха да провалят преговорите, избирайки си удобната роля на жертва. След това решиха да прехвърлят политическата отговорност на гражданите, без да си направят дори труда да формулират коректен въпрос за референдума.

Едва ли някой се съмнява в това, че гръцките граждани не познават детайлите на последното предложение на кредиторите. Дори и да пренебрегнем факта, че то вече не е в сила, след като гръцкото правителство провали преговорите, никой не би могъл да твърди, че са налице минимално необходимите условия за провеждане на референдум. Организирането на това допитване в рамките на една седмица, както и липсата на каквато и да било разяснителна кампания относно смисъла на отговорите „да” и „не” на един неясно зададен въпрос, който изцяло е в компетенциите на изпълнителната власт, превръщат това допитване в поредния политически фарс.

Очертава се трайна тенденция на злоупотреба с инструментите на пряката демокрация в зоната на руските интереси – от „референдума” за Крим – до гръцкия референдум. Към това трябва да добавим и усилията на БСП да компрометира както промените в Закона за прякото участие на гражданите в държавната и местната власт, така и провеждането на национален референдум по изборните правила едновременно с местните избори през октомври тази година.

Правителството не посмя да формулира въпрос за излизането от Еврозоната. Всъщност, истинският въпрос, на който най-вероятно ще отговорят гръцките граждани, е именно този. Разбран по този начин, въпросът на референдума ще получи негативен отговор – мнозинството от гръцките граждани са против излизането на Гърция от Еврозоната, което на свой ред би могло да означава и напускане на Европейския съюз. В същото време, сондажите на общественото мнение показват, че всеки следващ ден на банковата ваканция увеличава относителния дял на онези, които ще подкрепят приемането на условията на кредиторите.

Примитивната пропаганда на Ципрас в подкрепа на „не” отразява единствено и само желанието на днешните управляващи да запазят властта си. Ако мнозинството от гласувалите се обяви срещу плана за управление на гръцкия дълг, това би могло да се възприеме като вот на доверие към правителството. На свой ред, ако надделее разумната алтернатива, това би означавало подаване на оставка на правителството. Но това няма да сложи край на политическата криза, а ще я задълбочи.

Дори и СИРИЗА да мине в опозиция, тя ще запази доминиращата си роля в гръцкия парламент. Референдумът няма да отмени необходимостта от предсрочни избори, но ще деформира вероятната предизборна кампания, свеждайки я до състезание между „да” и „не”. Липсата на съгласие в гръцкото общество по отношение на изхода от кризата е очевидна. Дори и под натиска на банковата ваканция и все по-сериозните финансови затруднения във всекидневния живот на гърците, съпротивата срещу изпълнението на задълженията остава ясно изразена.

Антиевропейските политически партии в Европа се опитват да насърчат противопоставянето срещу кредиторите и да разширят обхвата на пораженията от гръцката криза. Френският Национален фронт вече изрази подкрепа за СИРИЗА, независимо от това, че всяко опрощаване на част от дълга ще трябва да бъде заплатено и от френските граждани. Разчитайки на това, че съществуват ясно изразени антиевропейски настроения в по-голямата част от Южна Европа, радикалният популизъм ще се опита да разчете резултатите от гръцкия референдум в своя полза. В същото време, рейтингът на германския финансов министър достигна рекордни стойности, а цялата отговорност за намирането на решение се концентрира върху канцлера Меркел.

Последните претенции на Варуфакис бяха свързани с искането Международният валутен фонд да бъде „изваден от уравнението”. Спекулирайки с антиглобалистката истерия, СИРИЗА продължава да разчита на недоверието и съпротивата срещу МВФ като един от най-разпознаваемите актьори на глобализацията. Предложението на финансовия министър бе Европейската централна банка да покрие задълженията на Гърция към МВФ и да ги присъедини към гръцкия дълг. Подобно преструктуриране на състава на кредиторите би затворило решението на проблема единствено и само в рамките на Европейския съюз. Освен пропаганден ход, подобна тактика увеличава натиска върху европейските институции и заплахата за стабилността на Еврозоната.

Тази форма на политическо вредителство и саботаж срещу Европа, вече нанася политически щети. Насочването на вниманието към Германия като основен кредитор на Гърция, насърчава съпротивата срещу доминиращата роля на Федералната република. От изхода на гръцката криза до голяма степен зависи бъдещето на сходните политически движения на СИРИЗА в Испания, Португалия и Италия. От това какво решение ще бъде намерено и колко устойчиво ще бъде то, ще зависи кредита на доверие и политическата легитимност на европейските институции. Именно на това разчита гръцкото правителство като инструмент за изнудване. Ципрас разбира добре, че решението за гръцкия дълг крие много по-голям политически залог. Всяко отстъпление пред претенциите на Гърция ще насърчи нарушаването на финансовата дисциплина от страна на други страни, които изпитват сходни затруднения.

Подкрепата за политиката на бламиране на преговорите би дала морално основание на правителството да остане на власт, но не и да продължи преговорите. В същото време, гръцкото „не” би прехвърлило отговорността за политическата корупция и десетилетията кражби върху гражданите. Независимо от изхода от референдума, вече е ясно, че дори и онези, които все още не са родени, ще трябва да изплащат дълговете на гръцкия политически елит. Сама по себе си позицията на СИРИЗА е продължение на тази „традиция”, доколкото се опитва да постигне опрощаване на дълговете, а не наказателно преследване срещу крадците. Всъщност цялата радикална реторика на Ципрас опрощава кражбите и безчинствата, прехвърляйки отговорността за тях върху европейските институции, а цената – към гръцките граждани.

Решението на кризата не зависи от резултатите от този нелегитимен референдум. Независимо от отговора на гърците, парите трябва да бъдат платени, а последиците за гръцката икономика ще бъдат катастрофални. Правителството на СИРИЗА не само удължи агонията, но и нанесе допълнителни щети върху кредибилността на Гърция. Ние познаваме цената на това една страна да прекрати обслужването на дълга си. Тогавашното решение на правителството на Андрей Луканов коства на България сериозни затруднения и откри възможностите за крупни финансови спекулации. Но когато една страна се изправи пред фалит с подобни на гръцките мащаби, възстановяването на доверието в нейните институции може да отнеме и десетилетие.

Отговорът „да” се отнася само за оставането в Еврозоната и ЕС, но не и за готовността на гръцкото общество да постигне съгласие относно отговорността на своя собствен политически елит за сегашното състояние. Дори и „да” на референдума, може да означава „не” на неизбежните и болезнени реформи, които ще определят бъдещето на Гърция.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

03.07 2015 в 18:27

Дали длъжникът сам се гърчи, или ГО гърчат, не е ли все тая? Длъжникът е сгърчен. Гърция дължи около 1.8 пъти брутната си годишна заплата. А вие?

03.07 2015 в 17:13

Най-после нещо смислено по темата.

03.07 2015 в 16:56

Четирима коментиращи, трима от тях тролове.
Тц тц, отива си този сайт.

03.07 2015 в 16:50

соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди соросоиди

Помоооооооооооощ

03.07 2015 в 16:21

БОШКЕЙ, КАК ИМ БЪРКА ЦИПРАС В Г*ЗА НА ДЕСНИТЕ ПРОЛЕТАРИИ И ЧЕРВЕНИТЕ БУРЖОА, ПОКЪРТИТЕЛНО!

Гръцките медии наслагват паника, чии са тези медии и дали не са на тези, които са се облажили най – много от заемите и чиито данъци следваше да пораснат…мисля на глас, извинете!

Бих искал да видя всичките ни икономически експерти, ръсещи напоително мозък по темата Гърция, да захванат собствен бизнес!

За предложението да се подслушват адвокати няма грантови статуси, виж за очите на СамОил…

Банките кредиторки на Гърция били на европейските данъкоплатци, ама разбира се, как не се сетих сам…доста е смешно това!

Днес от Парламента отново са ни удължили живота.

Днес съвсем безпричинно се сетих за българската чистачка от атинското метро, която заляха с киселина, а в последсвие стана евродепутат от Сириза.
Зададох си риторичният въпрос, дали в държавата на бесната икономическа експертиза – България, това би било възможно?
Не знам защо ви пиша това, може би защото твърде дълго съм мислил и говорил за гърците в клишета и се опитвам да ви кажа, да не допускате тази грешка, не знам!

Знаете ли колко здравни каси имат гърците? А колко имаха преди да ги налазят от Тройката и да им ги орежат? – за един анестезиолог питам и един частен бизнесмен на бюджетна хранилка.

Радан нищо не вика, дето коалиционният партньор иска да го подслушва, що тъй?

Бошкей, как им бърка Ципрас в гъза на десните пролетарии и червените буржоа, покъртително, а даже не е оня радикал, който ни е нужен сега!

03.07 2015 в 15:51



До тоя под мене и тоя над мене:

Как точно да се провали Ципрас,като тия като Тълъбов ли,които дакараха Гърция до това положение.Па не те видех до сега да ходиш и да ги оплакваш.

То затова на 10 соросоиди трябва да има поне 1 едноок,капиш;)

03.07 2015 в 15:40

Истината боли, госпожи и господа тролове (БирникЪ и оня другия).

Когато Ципрас се сгромоляса, ще изпратим вас да изиграете ролята на оплаквачки (в древна Гърция са плащали на жени да плачат неутишимо на погребенията на хора, които дори не са познавали).

03.07 2015 в 14:49



Демагогията и пропагандата в най-чист вид,дами и господа:)

Плюс един грант за Гълъбов.

03.07 2015 в 14:46

Този световно неизвестен социолог и политолог направо размаза Стиглиц и Кругман.
ОФФневс, изплатете му двоен хонорар ! От гранта на "Омерика за България".