Добрин Тодоров: Устояване

Последна промяна на 24 февруари 2015 в 12:41 3740 0

В последно време се натрупват събития от различен вид, които говорят, че установеният в света ред е поставен на изпитание. Полагат се усилия за неговото оспорване, разграждане и дори унищожаване както в международните, така и във вътрешните дела на множество страни и народи. По различни линии на атака е подложен т. нар. западен свят, като остро е атакуван и Европейският съюз. Най-видимите предизвикателства към статуквото представляват заграбването на Крим, провокираната отвън война в Украйна, създаването на фундаменталистката държава ИДИЛ и терористичните атаки срещу журналисти в самата Европа.

Ала те не са единствените и може би дори не най-опасните прояви на тази вълна на омраза към наличния социален ред и полагане на целенасочени усилия за неговата ревизия: рязкото активиране на територията на Европа на различни групи и организации с екстремистки възгледи и програми (крайно леви или десни), както и на призоваващи за радикална промяна на общественото устройство критици, поставя на изпитание убедеността в правотата и готовността за защита на смятани доскоро за саморазбиращи се от мнозинството европейски граждани ценности, принципи, институции и правила на общежитие. Затварянето на очите пред подобни преднамерени предизвикателства към устоите на западната цивилизация и съществуващия правов ред става все по-трудно. Време е европейците да се събудят от своята дрямка и да осъзнаят, че са подложени на атака отвън и отвътре. Тяхното бъдеще е поставено на карта, а увереността, че то е гарантирано безметежно, няма основание в действителността.

Благодарение на усилията на няколко поколения след Втората световна война в Западна Европа, а след падането на Берлинската стена и в източната ѝ част, постепенно бе създаден обществен ред, който дава широки възможности за изява на човешките способности и инициатива. На практика бяха реализирани редица принципи, ценности и проекти, будили надеждите на множество поколения европейци в миналото. В голяма степен бяха осъществени прокламираните от столетия права и свободи на човека. Европа се превърна в желано място за живот, което привлича милиони хора от други континенти. Това не означава, че тук бе построен земен рай – хората продължиха да полагат усилия за решаване на текущите си житейски проблеми. Но проектът за отваряне на държави, народи и индивиди едни към други, към обединение на усилията им за постигане на общи цели се разгръщаше и достигна немислима за начинателите му степен. Днес както никога в миналото европейците живеят в общност с непознато високо ниво на доверие помежду си. Никой не си и помисля, че може да бъде нападнат от съседа си. Ала това, което сплотява все повече европейците – техните споделени убеждения и съвместни постижения – се явява не само модел за подражание или повод за завист на държави и народи от други краища на света, но и омраза у тези, които виждат заплаха от заразяване на собствените им сънародници с примера на европейското съобщество. А тази ненавист ражда агресия и стремеж да се ерозира и разруши като цяло успешният проект на европейската интеграция с реалните му придобивки за европейските граждани.

Понастоящем европейците са поставени на изпитание, като са принудени да отговорят на предизвикателствата, които им се отправят. Те трябва да заемат ясна и категорична позиция спрямо агресията на нетърсените им противници и враговете на начина им на съществуване. За да го сторят, е добре да си припомнят собствените си ценности и да си дадат сметка с какви блага разполагат, да престанат да приемат за даденост придобивки, които не са вечно гарантирани, а е нужно да дадат отпор на посегателствата на недоброжелатели. И най-вече да си дадат сметка колко важни са за тях различните проявления на свободата – изстрадани от предшествениците им във войни и революции, със страдания и кръв – да разберат, че свободата е поставена под постоянна заплаха от нейните врагове, които се страхуват хората под тяхна власт да не я пожелаят и те. Днешните поколения европейци следва да направят реална оценка на постиженията и завоеванията, от които се ползват, но които са постигнати с големи усилия и жертви от техните предходници и да осъзнаят факта, че тези придобивки съвсем не са сигурни, а следва постоянно да се отстояват.

Казаното дотук не е опит да се идеализира европейската цивилизация като такава и проектът за обединение на Европа в частност – без съмнение и той има своите недостатъци, както и огромно поле за развитие. Целта ми е да провокирам размисъл за същината на наблюдаваните явления, за дългосрочния времеви хоризонт на разгръщащите се процеси на агресия срещу цивилизацията ни и мащаба, с който следва да оценяваме всеки конкретен акт на атака спрямо устоите на нашето мислене и съществуване. Натрупването на тревожни събития, на които сме свидетели напоследък и в които често сме въвлечени против волята ни, са повод за проверка на здравината на декларираните от нас ценности и принципи и на готовността ни да ги отстояваме на дело. За съжаление не липсват белези на огъване пред изпитанието и разколебаване в собствените убеждения, проявяване на лекомислена и безотговорна „толерантност” към противниците на нашата цивилизация. Чуват се призиви за запазване на „неутралитет” и заемане на „балансирана” позиция в ситуации, недопускащи избора на друга възможност, освен на съхранение на своята идентичност. Ала тъкмо това е, към което се стремят настоящи и бъдещи тирани с апетити към поставянето ни под своя власт – отказ от твърда защита на основите на нашата цивилизация и заемане на принципна позиция при конкретните казуси. Твърде опасно е да забравим алтернативата на нашето безхаберие – ограничаване на правата и свободите ни от безскрупулни диктатори. Дано намерим в себе си духовни сили да устоим на атаката, да защитим и съхраним за идните поколения изконните си убеждения и постижения.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !