Двупартийната система на САЩ е в стрес тест

Последна промяна на 13 август 2016 в 13:00 6049 7

Зад кулисите на зрелищната кампания и политическа битка между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън текат вероятно най-дълбоките промени в американската политика през последните десетилетия.

Най-очевидните трусове в нея са в разбирането на това какво е „ляво“ и „дясно". Традиционно, дясната Републиканска партия промотира по-свободна търговия, по-ниски държавни разходи, по-малко регулации за бизнеса, по-голяма частна инициатива, по-агресивно развитие на енергетиката, изключително агресивна външна политика и по-тясна връзка между държавната власт и християнската вяра. Лявата Демократическа партия пък застъпва противоположните тези – повече намеса на държавата в икономиката, ограничаване на фосилната енергетика, по-пацифистка външна политика и мултикултурализъм във всяко едно отношение.

На тези избори обаче нито лявото е ляво, нито дясното е дясно. В Демократическата партия самообявилият се за социалист Бърни Сандърс беше близо до безспорната фаворитка Хилъри Клинтън. Бившата първа дама трябваше да мобилизира всички свои позиции в партийното управление и медиите, за да победи във вътрешнопартийните избори. Но докато Сандърс заемаше традиционните за Демократическата партия политически позиции, Клинтън пое доста различен курс – тя защитаваше свободната търговия и международни търговски договори като TPP, както и се обяви за много агресивна въшна политика. Като резултат демократите се разцепиха на две – крайно левите се обединиха около Сандърс, докато умереният и малцинствен вот застана зад Клинтън. След като от Уикилийкс изтекоха имейлите между щаба на Хилъри и партийното ръководство, в които става ясно, че е имало нерегламентирана интервенция срещу Сандърс, двете групи избиратели се раздалечиха драстично.

Вдясно Доналд Тръмп направи мини революция на вътрешнопартийните избори, като от около 1% рейтинг при обявяването си успя да достигне около 45% днес. Милиардерът шокира лидерите на своята партия с редица позиции, които са абсолютно нетипични за републиканците – например, обяви се категорично срещу международните търговски споразумения в сегашния им вид и като цяло омекоти реториката срещу хомосексуалистите и абортите – нещо нечувано за консерваторите в Америка. Но Тръмп спечели 14 милиона гласа на вътрешнопартийните избори – повече от който и да било кандидат на републиканците в историята. По подобие на демократите, републиканците също се разцепиха макар и може би не в такава степен – повечето избиратели застанаха зад Тръмп, но значима част от хората с влияние и пари преминаха в негова категорична опозиция.

На всичкото отгоре, Тръмп и Клинтън са кандидатите за президент с най-високо неодобрение в историята на САЩ. Това стимулира много избиратели да се огледат за алтернативи, което доведе до бурно покачване на подкрепата за либертарианската и зелената партия.

Кандидатът на Зелените е Джил Стайн, чиито позиции се припокриват почти напълно с тези на Бърни Сандърдс. Логично, тя привлича доста от неговите избиратели, които хранят лична неприязън към Клинтън като представител на статуквото и кукловод на манипулираните вътрешнопартийни избори.

Кандидатът на либертарианците Гари Джонсън, който преди 4 години събра около 1%, днес получава гласовете на между 4% и 11% от избирателите. Джонсън успява да привлече избиратели от двата големи лагера – идеите му за ненамеса в личния живот на гражданите са привлекателни за демократите, докато философията в подкрепа на икономическа свобода е симпатична за републиканците. Интересното е, че Джонсън получи мощен гръб от елитът на републиканците, който преминава в опозиция на Тръмп. Както Джеб Буш*, така и Мит Ромни** обявиха официално, че може да гласуват за либертарианската партия през ноември.

Интересни избори се очертават. Убеден съм, че който и да спечели изборите (аз продължавам да мисля, че ще е Тръмп и вече не съм откровено малцинство, както в началото на годината, когато за първи път публично обявих, че мисля, че Тръмп ще спечели надпреварата в Републиканската партия) и в двете партии ще има сериозни трусове и цепене. Либертарианците и Зелените (които всъщност са доста червени) ще създават все по-силни ядра от избиратели, които са категорично разочаровани от двете големи партии и не биха гласували за тях при каквото и да било положение. Както се казва – ще поживеем, ще видим!

*Джеб Буш, брат на бившия президент Буш младши, беше кандидат за президент на републиканците, но загуби във вътрешнопартийните избори от Тръмп.

** Мит Ромни е официалната кандидатура на републиканската партия през 2012. Малко известен, но интересен факт е, че компанията Бейн Кепитъл в която той е Управляващ Партньор работи в България през последноте две години. Бейн Кепитъл беше надзор (докладващ директно пред ЕК) на Първа инвестиционна банка при успешното изпълнение на нейния план за преструктуриране след получаването на ликвидна подкрепа при фалита на КТБ.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2204

6

Shoshon

15.08 2016 в 13:21

Влади, готин пич си, но по висички важни въпроси по които разсъждаваш винаги си в грешка. И отново не Тръмп а Хилъри ще спечели. Не защото има демокрация в САЩ, а защото Тръмп успя да си създате повече врагове в олигархичните среди там, отколкото приятели.

14739

5

Victimized

13.08 2016 в 18:30

Еми може и така да е , но ако се смята за анализатор ,трябва да е над-партиен . Тръмп обаче няма да стане президент , понеже всичко в крайна сметка е в ръцете на Избирателната Колегия , а там предполагам има много врагове ..

"Избирателната колегия на САЩ (на английски: Electoral College) се състои от електори, назначени от всеки щат, които формално избират президента и вицепрезидента. От 1964 г. има по 538 електори във всеки президентски избори. Броят електори е равен на общия брой гласуващи членове на Конгреса на САЩ (съставен от 435 представители и 100 сенатори) плюс три електори от Окръг Колумбия. Член втори на Конституцията на САЩ специфицира колко електори се полагат на всеки щат и че законодателното събрание на всеки щат решава как неговите електори се избират. Територии на САЩ не са представени в Избирателната колегия. Избирателната колегия е пример за непреки избори, за разлика от преките избори от гражданите на САЩ (като за членове на Камарата на представителите)."

1625

4

Bad Horse

13.08 2016 в 16:34

Не, г-н Каролев окровено си е за Доналд. Писал е многократно за това и преди, и обичайните новинарски сайтове и социални медии му препечатват нещата веднага, така че можеш да ги намериш лесно. Ситуацията не е "Запушвам си носа и избирам по-малкото зло", Тръмп му харесва.

14739

3

Victimized

13.08 2016 в 16:06

" Убеден съм, че който и да спечели изборите (аз продължавам да мисля, че ще е Тръмп "
Не ,че е за него , просто мисли , че ще спечели той .
А чесъна може да се сети и сам какви ще са последиците за България , да не се прави на интересен ...

1625

2

Bad Horse

13.08 2016 в 14:39

Кратък и ясен обзор на американската изборна кампания. Толкова плява се изсипва по останалите медии! Така наречените ни "журналисти" би трябвало да се срамуват от невежеството и сензационализма си, ако още можеха да изпитват срам.

Обаче защо продължаваш да си за Тръмп? Като либертарианец, Джонсън би трябвало да е твоя човек. Шансът трети кандидат да участва в президентските дебати след месец, би трябвало да е най-добрата новина.