Енергетика и сигурност

Последна промяна на 19 юни 2014 в 16:12 4152 6

Следите на съветизацията в Европа са най-видими в две основни сфери – енергетиката и сигурността. Както всеки вид колониализъм, съветизацията има свой код, своя схема, която продължава да бъде лесно различима дори десетилетия, след като формално една страна е прокламирала своята независимост.

Този код не е претърпял съществени трансформации след формулирането му от Ленин: „Електрификация плюс съветска власт = на комунизъм”. До разпадането на Съветския съюз, както и днес, „съветската власт” в това уравнение е заменена с многопосочната роля на тоталитарните служби за сигурност, а „комунизмът” в Русия винаги се е свеждал до азиатска тирания, прикрита зад комунистическа реторика.

Във всички страни от бившия „социалистически лагер” всяко демократично управление през изминалите двадесет години се изправяше пред необходимостта да се позиционира спрямо старателно охраняваните руски интереси в енергетиката и сигурността. Този политически тест включва както промяна в междудържавните отношения с Русия, така и преодоляване на влиянието на онези групи от апаратчици, които представляват руските интереси в собствената им страна. В известен смисъл развитието именно на тези две сфери се превърна в интегрален показател за степента, в която една страна е успяла да се еманципира спрямо съветския колониален модел.

Много от правителствата в Централна и Източна Европа се опитаха да се договорят, да постигнат отстъпки и дори протекция. Малка част демократични реформатори се опитаха, макар и с променлив и нетраен резултат, да ограничат влиянието на руските корпоративни и политически интереси в собствените си страни. Никое управление обаче не успя да пренебрегне напълно руските интереси, просто защото те винаги са се стремели към съхранение на определящата си роля. Но всеки опит за категорично разкъсване на тези зависимости водеше до яростна външна и вътрешна съпротива.

Руската доминация в българската енергетика не се изчерпва с почти тоталната зависимост, в която се намира България спрямо доставките на енергийни източници. Не по-малко важен е фактът, че преобладаващата част от експертите в целия енергиен сектор са завършили своето образование в СССР, а заедно с това са запазили и зависимостите си спрямо руските интереси. В този смисъл въпреки частичното припокриване между традиционните енергийни лобита и част от новите собственици на ВЕИ, дори самата идея за оспорване на доминиращата роля на досегашните връзки и зависимости предизвика яростна атака срещу „зелената енергия”.

В сектора на сигурността белезите са също толкова ярки. Преди всичко, показателна е пълната неспособност на българския политически елит да постигне съгласие относно единна законодателна рамка за дейността на специалните служби. Българската армия продължава да използва съветско въоръжение и оборудване за производството на част от което страната ни няма самостоятелни лицензи. Именно затова, при всеки опит за дистанциране спрямо Русия, въпросът за легалността на военното ни производство биваше поставен от руска страна. Независимо от активното европейско и международно сътрудничество съществена част от сектора ни за сигурност продължава да носи белезите на съветската система.

Управлението на енергетиката и сигурността, без ограничаване и неутрализиране на руските интереси, не съответства на българския национален интерес. Няма демократично управление, при което гражданите биха били готови да подкрепят политика, която ги лишава от самостоятелност и благосъстояние за сметка на чуждестранни корпоративни интереси. В този смисъл делението не е по оста „ляво – дясно”. Няма нищо ляво, нито „центристко”, нито дясно в това да увеличаваш приходите и влиянието на руската олигархия за сметка на перспективите на собствената си страна.

Степента, в която едно управление е готово да запази и дори да освободи пространство за разширяване на обхвата на руските интереси в сферата на енергетиката и сигурността, определя неговия профил. Правителството на ГЕРБ се опита да се договори с Русия, но отвъд определена граница подобни договорености не могат да бъдат удържани, ако липсва необходимата последователна решителност. Ако на единия полюс у нас остава правителството на Иван Костов, (1997 - 2001), което положи системни усилия за ограничаване и неутрализиране на стратегическото руско влияние (и това доведе до незапомнената политическа война срещу него), то на другия полюс са както правителствата на Андрей Луканов, (1990 - 1991) така и управлението на НДСВ, ДПС и БСП във всичките им комбинации от 2001 година досега.

Сегашното управляващо мнозинство започна мандата си през 2013 година с промени в сектора на сигурността. Още преди Народното събрание да се е конституирало и да е започнало нормална работа, бяха приети първите промени, отнасящи се до Закона за МВР, ГДБОП и ДАНС. Това бе първостепенен приоритет за БСП, ДПС и Атака, които подкрепиха тези промени.

Вторият приоритет бе изграждането на „Белене” и Южен поток. Отвъд признаците на видима ре-съветизация, това управление незабавно се позиционира в услуга на руските интереси в България.

Няма никакво значение с каква идеологическа реторика бяха отстоявани руските интереси у нас през изминалата една година. Резултатите са налице: не само, че няма напредък по отношение на намаляване на енергийната зависимост спрямо Русия, а България направи всичко възможно, за да осигури руските интереси в Европа. Политиката на насърчаване на енергийната ефективност е част от мерките, необходими за ограничаване на зависимостта на страната ни. Пълното отсъствие на подобни усилия в мандата на сегашното управление не оставя място за съмнение относно характера на неговата зависимост.

Няма и помен от усилие за изграждане на ясни правила в дейността на службите за сигурност; няма политическа воля за промяна на въоръжението и изграждането на способности в Българската армия. Днес по всичко изглежда, че това управление ще завърши мандата си отново с промени в сектора на сигурността, чрез новоприетия, пореден, изцяло нов Закон за МВР. Както и досега, процесите в Руската федерация и особено отминаващата гореща фаза в Доктрината Путин по отношение на Украйна не бяха оценени нито за момент като риск за българската национална сигурност.

Няма универсално решение за неутрализиране на руските интереси в енергетиката и сигурността. И все пак, ако възникне достатъчно силна политическа воля за противодействие на руската доминация, това е възможно. Решението е в практическото прилагане на принципите на демокрацията и пазарната икономика. В сферата на енергетиката едно демократично българско правителство трябва да е в състояние да наложи принципа на свободната конкуренция, докато в сферата на сигурността – върховенството на закона. Колкото по-ефективно се гарантира свободната конкуренция, толкова по-малко ще бъдат рисковете пред националната сигурност в резултат от доминиращото влияние на руските интереси в България. Колкото по-пълноценно се интегрират системите за сигурност на страната ни в евро-атлантическото ни партньорство, толкова по-ниска би била вероятността от оказване на еднопосочен политически натиск върху страната ни.

Решения има, стига да е налице мнозинство, готово да прилага принципите на демокрацията и свободната конкуренция в защита на българския национален интерес.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.06 2014 в 16:36

Оро, сине на орките,
Ей тия, на които служиш изуитски коленопреклонно срещу своя род и родина за жълти, мизерни стинки са застрелвали като кучета колаборационалисти като теб. Ето ти и значението на думата: съзнателно, доброволно и умишлено сътрудничество с врага, в негов интерес и в ущърб на своята държава.
Не можеш да се намажеш на ноктенцето на този достоен българин А.Гълъбов - ни на интелект, ни на чест, ни на качества и достойнство. И не мърси всичко с поврътнята си интелектуално, гнусно недоносче.

20.06 2014 в 09:15

Абе Гълъбчо, какво ти разира на теб тиквата от енергетика?

20.06 2014 в 04:06

Правителството на Костов се опитвало да ограничи руските интереси в енергетиката. А продаването на Нефтохим на руснаците?!

19.06 2014 в 16:54

Мдаааа, и какво от това?
Ако бях на мястото на господин Гълъбов, бих накарал да преведат това на английски и бих го пратил до всички западни агенции и вестници. Не вярвам да откажат да го пуснат.
Изобщо, шум трябва да се вдига, но за жалост, тука мястото е доста заглушено(дори и OFFNews).

Дори японците биха го разбрали...

Хахаха

19.06 2014 в 16:48

"Решения има, стига да е налице мнозинство, готово да прилага принципите на демокрацията и свободната конкуренция в защита на българския национален интерес."

Там е работата, че днес под въпрос са поставени самите принципи на демокрацията и свободата.
Лузърите, мързеливците, глупаците, аутсайдерите не могат изглежда да се приспособят към начин на живот, в който си свободен сам да ковеш съдбата си и да носиш отговорност за това.
Днес на дневен ред е възраждането на тоталитаризма и тиранията, а призваните у нас да управляват изглежда се чувстват по-удобно именно в тези дисциплини.

19.06 2014 в 16:31

Много точен анализ. Браво!