Формула за края на прехода: 3х3х3

Последна промяна на 29 май 2013 в 17:14 7511 103

Владимир Каролев

 

В България вече поне 15 години чакаме края на прехода. Всъщност нашият преход закъсня доста и започна едва след 1997 г. И докато през периода 1989-1997 година всички бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа правеха смели пропазарни реформи, българските политици все още ни пробутваха демократичен социализъм, който ни докара до хиперинфлация и почти до втори държавен фалит в рамките на 5 години. И сега някои се чудят защо още сме най-бедната страна в ЕС. Ами основната причина е, че докато другите страни от бившия соцлагер в Европа вървяха, напред ние тичахме назад. За жалост забавяне на реформите с почти десет години, политическа (поради корупция) и обществена (поради недостатъчно разбиране) съпротива срещу реформи в ключови сектори в икономиката доведоха до това, че през 2013 г. все още чакаме края на прехода. Самата концепция за преход вече се е размила доста. На теория тя означава преход от централизирана и планова икономика към пазарна такава – с преобладаваща частна собственост и висока икономическа свобода.

Крайно време е да завършим прехода. Без да претендирам за изчерпателност, считам че формулата 3х3х3 би била полезна - три краткосрочни мерки и три средносрочни мерки във вътрешната политика и три мерки във външната.

Три краткосрочни мерки във вътрешната политика

Административна реформа: в България има над 500 000 наети лица в бюджетния сектор. Горе-долу на всеки трима наети в частния се пада по един нает в бюджетния. Много е. Всички знаем, че съкращаването на администрация е политически непопулярно, но е време да създадем обществен и политически консенсус, че е нужно. И да го направим.

Регулаторни режими: съществена част от провалите на политиците биват замаскирани като провали на свободния пазар и на избирателите се продава решението за още политическа намеса чрез регулации. Така се раждат безумни български и европейски регулации като формата на краставиците, щастливите прасета и кокошки, използването на минималната работна заплата като политически инструмент за фактическо увеличение на безработицата сред хората без или с ниско образование и т.н. Не е толкова трудно да разберем, че митът за благородния и ангелски политик, който ни спасява от злия предприемач, е лъжа. Да, регулации са нужни, но огромна част от тях са инструмент на бюрократите и политиците за рекет и рушветчийство върху гражданите и бизнеса. В България спокойно може да се отменят над 100 лицензионни, разрешителни и съгласувателни режими.

Програмно бюджетиране и приключване на приватизацията. Държавните финанси трябва да започнат да се разпределят към държавните структури според конкретни програми и резултати. Практиката да се изсипват пари на килограм и след това държавни структури да ги харчат както се сметне за добре е вредна и води до пълна липса на контрол, прозрачност и ефективност. Последните три са и функция на т.н. „принципал-агент” проблем в икономиката и правят управлението на държавната собственост по-неефективно от това на частната. Ето защо трябва да приключим и приватизацията си, която други държави свършиха за по-малко от пет години още през 90-те. Безнадеждно губещите държавни фирми като БДЖ (която „гълта“ стотици милиона годишно от нашите данъци) и ВМЗ-Сопот трябва да се приватизират веднага, а останалите държавни фирми, от сектори, подходящи за приватизация трябва да се приватизират след професионална оценка на перспективите и цената им чрез международни публични конкурси или чрез българската фондова борса. Трябва и да се наблегне на различните форми на публично-частно партньорство в инфраструктурата, за да може да се осигурят в сравнително кратък период милиардите левове, необходими за развитие на инфраструктурата.

 

Три средносрочни мерки във вътрешната политика

Реформа в здравеопазването: моделът на българското здравеопазване е възможно най-социалистически – солидарен с държавен монопол. Държавната НЗОК е най-големият монопол в България, който е доказал неефективността си вече повече от десет години. Демонополизация на НЗОК ще осигури конкурентна среда, от която да се възползват и лекарите и гражданите. Това ще доведе и до естествена оптимизация на раздутата мрежа от държавни и общински болници.

Реформа в образованието: образованието в България е втората неприкосновена свещена крава. Огромният брой държавни университети вече произвеждат кадри на килограм, мотивирани да заработят възможно най-голяма държавна субсидия, а не да обучат качествено българските студенти. Тук има два етапа. Първият е преструктуриране и вливане на едни университети в други, като се премахнат и бариерите пред навлизането на частни университети. Вторият е на промяна на ценообразуването в образованието, като то се децентрализира и премине в ръцете на университетите, а парите следват студента, без значение дали той учи в държавен или частен университет.

Реформа в пенсионното осигуряване: колкото и празни приказки да си говорим за сегашния модел на пенсионно осигуряване, той няма да издържи в тази си форма при тези демографски процеси. Колкото по-скоро си кажем истината и засилим стимулите за спестявания и инвестиции в лични пенсионни сметки толкова по-добре. Крайно време е да се спрат далаверите с инвалидните пенсии, които може би вече са надминали 1 милион, както и да се повиши възрастта за ранно пенсиониране на военни и полицаи.

 

Три мерки във въшната политика

Външнотърговска мрежа и посолства: българските дипломати и търговски агенти зад граница рядко оказват подкрепа на български износители. Назначенията там приличат повече на награда за заслуги в държавната власт и партията, вместо на тежка отговорност за свързване на родните предприемачи с чуждестранни инвеститори и вносители. Крайно време е българските дипломати и търговски агенти да започнат да изпълняват активно ролята си на свръзка между родния и чуждия бизнес.

Влизане в еврозоната: тук съществуват две мнения със своите доводи. Първото е, че не трябва да бързаме, защото не е ясно какви отговорности ще ни вмени еврозоната и спасителните механизми, нито какъв ще е техният ефект върху икономиката. Второто е, че трябва да влезем максимално бързо, за да може нашата банкова система да се възползва от евтиното финансиране на ЕЦБ и съответно лихвите по кредитите да паднат. Без значение дали влизането в еврозоната остава краткосрочна или средносрочна цел, то е задължително.

Активна политика на ниво ЕС: България е типично спящ член на ЕС – каквото спуснат отгоре, ние накрая разбираме и със закъснение интегрираме. Активното ни участие във формирането на политики на ЕС е много малко. Въпреки че България поради богатия си собствен опит от времето на т.н. СИВ е една от няколкото държави, които имат потенциала да парират опасността самият ЕС да се превърне в нещо като СССР, където лентяйстващи брюкселски чантаджии си играят на плановици. Както се казва, накъдето брюкселските чиновници са се запътили, ние от там идваме. Важно е да им ударим по два шамара, да се освестят и да охладят амбициите си да превърнат ЕС в социалистически интернационал.

Знаейки какви реформи остават да се направят е точно толкова важно, колкото и да се знае какво е направено и не трябва да се пипа. Според всички международни проучвания България е финансово стабилна държава, с добре работеща данъчна система, относително гъвкав пазар на труда и свободно ценообразуване. С други думи, не трябва да пипаме (1) консервативната фискална политика, (2) основните принципи и закони в банковия сектор (въпреки че са нужни някои промени, за да се балансират правата на банките и потребителите), (3) основните принципи в данъчната ни система, (4) относително свободния пазар на труда (но трябва да работим за още по-свободен такъв) и (5) малкото държавна намеса в ценообразуването (тук има и изключения като енергетиката, както и някои опити за картелиране в някои сектори на частния сектор).

Почти четвърт век след началото на българския преход свършеното определено е повече от несвършеното. Въпреки това липсата на ясно и честно обяснение защо българските граждани за две десетилетия не станаха богати поне колкото поляците доведе до объркване в българското общество дали посоката е вярна и какво остава да се свърши. Така че е време политиците да сложат картите на масата, да спрат популизма, да си кажем истината в очите и да довършим необходимите реформи. Защото отлагането и замазването на проблемите рано или късно води до задълбочаването им. Ситуацията в енергийния сектор в България днес е само едно от доказателствата за тази истина.  

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.08 2013 в 17:20

Към соц.инженерите, а бе човече божи толкова ли не можеш да схванеш , че робството на социализма е наследник от робството при болшевизма, а той болшевизма е производна на марксизма. В крайна сметка всички тия тоталитаризми и съвременните либерални и не дотам либерални псевдодемокрации са били и се финансират от едни и същи лихвари-банкстери, финансови спекуланти и олигарси. Французите при своите криминални романи винаги казват “Shershe la fam” . В случая няма какво да търсим жената, ами търсим парата. Сиреч кому е изгодно това. Изгодно е на тези които печелят от кризите и затова ги и създават. Това са банкстерите, финансовите спекуланти и олигарсите - естествено не на последно място и политиците, но те са марионетки в ръцете на тия преди тях.

07.06 2013 в 13:53

Политик и предприемач не е едно и също (дори в България). Например: Васил Божков и Кирил Домусчиев не са политици, а Сергей Станишев и Лютви Местан не са предприемачи.

У нас съществува обвързаност между политически партии и фирми, но това не е нормалното състояние на нещата. Просто родната икономика е базирана основно върху държавни поръчки и около организации като ТИМ, които смачкват всякаква конкуренция.

Съгласен съм, че БДЖ не трябва да се приватизира, но това не променя факта, че е губещо предприятие. Това до голяма степен се дължи на лошата материална база - следствие от липсата на инвестиции от страна на държавата. Тук наистина трябва да се мисли по-скоро за публично-частно партньорство.

05.06 2013 в 21:51

Вече не съм убеден в истинността на всички „новини“ и „факти“, които ни се представят от „обективните“ и „независими“ медии и особено когато става въпрос за „диктаторски“ режими като Северна Корея, Сирия, Куба, Иран, Венецуела и т.н.
Понеже следя нещата в Латинска Америка, трябва да ви кажа, че преиначаването на информацията от страна на западните медии (и нашите като техни папагали) е огромно. На практика имаме една добре прикрита цензура. Целта е да се създава в представата на хората образ на “ония диктаторските режими“.
Реално погледнато Венецуела и всички останали латиноамерикански държави, които в момента са неудобни за политиката на САЩ, абсолютно неправомерно са наричани „режими“, а законно избраните им президенти – диктатори. Президентът Корреа в Еквадор тази година (2013) спечели за трети пореден път изборите с убедителна преднина, но американските и европейските медии продължават да говорят за „режима на Корреа“.
Друг пример е информационната „блокада“ върху Куба. Да сте чували или виждали нещо за Куба по нашите медии? Не. Само разни подмятания за глад и стари коли. Ние не знаем нищо за Куба и това не е случайно. Има две неща, които дразнят непоносимо Вашингтон. Първото е, че в Куба всичко си е наред. Второто е, че вместо Куба да се върне обратно в лоното на капитализма, най-неочаквано тя се превърна в пример за подражание на повечето латиноамерикански държави начело с Венецуела (където вече открито говорят за социализъм) и Аржентина, която стигна дъното през 2003 г. благодарение на прилаганите през 90-те неолиберални политики на приватизация, неизгодно концесиониране, бюджетна строгост, дерегулация в икономиката и стриктно следване на рецептите на МВФ и Световната банка. Между другото, говори се, че представителите на тези две институции още сънуват кошмари от позорното си изгонване от Аржентина през 2003 г.

04.06 2013 в 10:37

Всичко като потенциал при КНДР зависи от цената на златото на световните пазари, през 1995 г. беше паднала рязко и там ядяха диворастящи треви. Сега отново робите добиват злато както преди, но цената му е друга.
Южна Корея от 1950 г. и Южна Корея от 2013 г. са съвсем различни страни - и в икономическо и във военно отношение.
Освен това КНДР съществува благодарение на помощта на КНР, ама напоследък май взе да им писва.

04.06 2013 в 03:07

Абе малко Offtopic, ама това дето Каролев дава постоянно за отрицателен пример Северна Корея е малко неправилно - значи те си разработиха военен ядрен потенциал, поддържат огромна боеспособна армия; в Пхенян имат дълбокоземно метро (стратегически обект) повече от 20 години (с по-луксозни станции от руските) и поне 10 обществени "двореца" по-големи он НДК; ако не бяха американските войски в Южна Корея, Севера и Юга ще се обединят за 48 часа, пък и може някои съседни държави да проговорят корейски...не само че не са по зле от БГ, но са няколко десетки светлинни тодини напред...това пропагандата от действителността малко се различава, особено в тоя случай...

02.06 2013 в 20:43

Илияне, сам казваш, че не си „вещ в тази материя“ и това е много показателно. За да приемаш неолибералните внушения (статиите на Каролев са именно такива) за „абсолютно правилни и логични“ е нужно преди всичко да не си „вещ в тази материя“. На Каролев му е нужна именно такава публика, а на нас по-вещите в материята не ни остава нищо друго освен да го изобличаваме с коментарите си след всяка поредна негова статия, която винаги има една и съща теза – държавата е лошо нещо, а пазарът и частните интереси трябва да бъдат „оставени на мира“. Дали тази теза е нещо хубаво е въпрос на гледна точка – зависи към коя социална група принадлежиш. Но дори да си от класата на богатите, която приема тезите на неолиберализма (Каролев) трябва да имаш предвид, че животът е странно нещо и не е изключено без да се усетиш да „изпаднеш“ от хай лайфа и да се окажеш от другата страна на барикадата. Тогава кой ще те спасява?

01.06 2013 в 09:29

Точно така.

Само с определението "съвременни аристократи" не мога да се съглася; какъв аристократ е Митьо Пищова или ББ, примерно?? За аристократ се иска поне 2 поколения назад образовани и по-заможни хора, на което изискване нашите тук, търчи-лъжи, пладнешки разбойници изобщо не отговарят. Не, че няма свестни хора в държавата, напротив, има! Но не са тези, които единствено могат да се похвалят с някое и друго, присвоено, заблудено евро ;)

01.06 2013 в 09:07

Червения площад ли, Мека ли... :)

01.06 2013 в 08:49

... "практикуваш" ли имаше предвид? Българският на теб май не ти е майчин език.... Предлагам да го научиш преди да тръгваш да спамиш по форумите!