Г-н Шулц, събудете се!

Последна промяна на 27 август 2013 в 14:43 23620 188

Владимир Каролев. Снимка: БГНЕС

 

На 9-ти aвгуст г-н Мартин Шулц, Президентът на Европейския парламент, публикува коментар в Linkedin със заглавие „Научихме ли наистина уроците от кризата?“. В него Г-н Шулц споделя своето разбиране за все още продължаващата в някои страни криза, която започна през 2008-2009 година, както и за причините за кризата и какви уроци предполагаемо трябва да бъдат научени. Само че според мен единственото, което става ясно от статията му е, че или той не е научил нищо, или и той като правоверен социалист в предизборна обстановка (изборите в Германия са през септември) говори неща, които избиратели със социалистически предпочитания искат да чуят, независимо дали са истина или не.

Основните уроци от финансовата криза, според Шулс, са три:

Невидимата ръка на пазара не работи и трябва да оперира в строга регулаторна рамка.

Не невидимата ръка на пазара, а невидимата ръка на желанието да бъдат преизбирани, мотивираше политици от европейски държави като Гърция, Испания, Португалия да натрупват огромен държавен дълг на гърба на данъкоплатците и чрез него да финансират законни схеми за купуване на гласове. Подобна бе ситуацията и в САЩ, където не невидимата ръка на пазара, а замаскираната ръка на политическата корист наду ипотечния балон чрез колосалния морален риск, създаван от намесата на квази-държавните банки като Фани и Фреди и абсурдни закони като Community Reinvestment Act.

В човешката история е имало икономически кризи, причинени от чисто пазарни провали. Но нито колапсът на ипотечния пазар през 2008 г. в САЩ, нито Европейската дългова криза, избухнала през 2009, са такива. Те бяха и продължават да са едни от най-добрите примери за изключително умело замаскирани и завоалирани политически провали. Разбира се, че и банкерите имат вина за кризата от 2008-2009 година – защото много умело се възползуваха от стимулираната от политиците политика на „лесни пари” и „достъпен дом за всеки”. И колкото и милиарди долари и евро да инвестират американските и европейски политици в политическа пропаганда и PR, за да замаскират следите си, историята ще ги осъди подобаващо. Ако не днес, то утре.

Политиката трябва да бъде по-висшестояща от пазара и труда над капитала.

На фона на факта, че последната криза, стартирала 2008-2009 г. (а и повечето кризи в световната история, с изключение на тези предизвикани от военни конфликти), са предимно резултат на погрешни политически решения, а не пазарни провали. Горното твърдение изглежда не само абсурдно, но направо комично. Именно ситуация, в която политиката е по-висшестояща от свободния пазар причини до голяма степен кризата. Затова е логично, че докато тази парадигма се запази, самата криза ще продължи да се възпроизвежда.

Но един по-дълбок анализ на последствията разкрива, че възпроизводството на кризата не е задължително лошо и нежелано за политиците. Като изключим Германия, Швеция и Малта, всички европейски държави са увеличили държавните разходи като процент от икономиката спрямо 2008 г., което означава, че политиците са концентрирали по-голям дял от средствата в икономиката в своите ръце. Не е ли това всъщност желаната от тях цел? Колкото повече средства, иззети принудително от гражданите разпределят политиците, толкова повече (1) обществени поръчки ще могат да раздадат на близки до тях бизнесмени и (2) гласове ще могат да купят напълно законно през социалните системи, държейки по-бедните гласоподаватели в пълна зависимост от политическата им користна благосклонност и изолирани от пазара на труда (чрез висока минимална работна заплата, например).

Върховенството на труда над капитала пък е чисто марксистки позив, който в историята на няколко пъти довежда на власт диктатори, причинили смъртта на милиони по невъобразимо жесток начин. Всъщност, в една свободна държава, трудът и капиталът не са в конфликт, а в синергия. И няма нужда политиците чрез насилие и принуда да уреждат върховенството на единия или другия.

Икономиката и политиката трябва да се върнат към ценностите на солидарност, социална справедливост и уважение.

Този призив е просто исторически грешен. Говорейки за връщане към тези ценности, Шулц намеква, че те някога са съществували в Европа. Но това не е вярно. Напротив, един от основните проблеми в повечето страни в Европа днес е прекалено голямата солидарност, която води до нежелание за работа на десетки милиони европейци, които се чувстват добре и на социални помощи. Както и на онзи особен вид „солидарност”, изразяващ се в преразпределяне на държавни ресурси към близки до политиците бизнесмени и специални „групи по интереси”, както и държавни регулации, издигащи бариери и предпазващи тези специални групи от конкуренцията на предприемчиви граждани и създаването на правови рамки, които запазват богатството на богатите елити противно на пазарната логика.

Дори няма нужда да се връщаме назад, тъй като днешната европейска политика е една от върховите точки на тези практики. Струва си само да се спомене, че земеделците, които формират не повече от 2% от европейската икономика, получават под формата на субсидии около половината от средствата в европейския бюджет. А тези средства са иззети принудително от всички европейски граждани, без някой да бъде питан дали желае да ги подари на земеделците поради политически, а не икономически причини.

Статията на г-н Шулц разкрива или стряскаща некомпетентност и неразбиране на причините за кризата, или лицемерно изкривяване на фактите и манипулиране на логиката, така че да се изведат изводи, които обслужват политическите интереси на левите европейски партии и елитарната политическа върхушка в ЕС. Което и да е вярното, нищо чудно, че вече 5-а година европейската икономика продължава да е в криза.

Как да бъде иначе, когато европейските лидери през цялото време са ни водили в абсолютно погрешна посока? И единственият въпрос днес е дали са го правили и продължават да го правят от незнание или от политическа корист. И крайно време е критично голяма маса от избиратели да разбере, че чрез преразпределение по-богат не се става. А чрез повече и по-производителна работа и създаване на условия за честна и свободна конкуренция.

П.С. Традиционно за ляв политик г-н Шулц обвинява за кризата „нео-либерализма ".Чудно е че г-н Шулц не знае, че терминът нео-либерализъм е измислен от немския социалист Александър Рюстов, който се чуди как да се преименуват немските социалисти малко след края на втората световна война. И нарича себе си нео-либерал.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.01 2014 в 22:09

... до JG
Г-не, на пазара, позициите биват :
- краткосрочни
- средносрочни
- дългосрочни...
за това, че ние мислиме с периодичност "днешния хляб" - заслугата си е изцяло наша (и като личности, и като общество)... или мислите, че някой нещо ви ДЪЛЖИ, лично на Вас :)
Разбира се, че не омаловажавам понятия като обществена отговорност...

25.01 2014 в 22:07

... до JG
Г-не, на пазара, позициите биват :
- краткосрочни
- средносрочни
- дългосрочни...
за това, че ние мислиме с периодичност "днешния хляб" - заслугата си е изцяло наша (и като личности, и като общество)... или мислите, че някой нещо ви ДЪЛЖИ, лично на Вас :)
Разбира се, че не омаловажавам понятия като обществена отговорност...

27.09 2013 в 01:30

Петров, тъй като виждам, че обичаш цитатите ето ти един за размисъл:
"Аз вярвам, че БАНКОВИТЕ ИНСТИТУЦИИ СА ПО-ОПАСНИ ЗА НАШИТЕ ПРАВА И СВОБОДИ, ОТКОЛКОТО ВЪОРЪЖЕНИТЕ АРМИИ.
Ако американците някога позволят на частните банки да контролират парите в обращение, първо чрез инфлация, после чрез дефлация, банките и корпорациите около тези банки, ще отнемат цялата лична собственост на хората.
Един ден децата ни ще се събудят бездомни, на континента, завладян от техните бащи.”
ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН

Той го е казал отдавна, още преди да се родим, а финансистите-кръволоци продължават да ни смучат.

25.09 2013 в 20:50

До любезний ми минаващ читател казва,
Доста сте написали и не знам дали на всичко мога да отговоря. Но ще ви кажа само няколко думи с които да приключим по малкото неща за които се различаваме.
1. Не защитавам интереса на богатите (камо ли тук в България) само че не слагам всички богати под общ знаменател както вас. Това е основната разлика
2. Казвам че за да дадеш трябва да имаш. Вие се опитвате да ме убедите в обратното (каквото ни убеждаваха 50 години) че можем да бъдем бедни и честни в което също не вярвам (не че няма изключения). През тези 50 год. подържахме такава илюзия и сега плащаме данъците за това (поне още 100 г. ще плащаме). И мисля че поради тази причина сега живеем в едно от най-лъжливите общества (всички отношения в нашата държава се крепят на лъжа). Предполагам не мислите че за една нощ сме станали лъжци и мошеници. Мисля че сме си били такива и преди но бяхме много потиснати за да проявим истинската си същност. Сега тя е налице.
3. "Излиза, че за да има богати, трябва да има бедни " - вие как мислите? Противоположното на това му се казва равенство (и пак върнахме разговора в изходно положение) - и там натрупахме опит, също неуспешен.
Не се раждаме равни и това по принцип е хубаво. За да има към какво да се стремим, какво да подобряваме и усъвършенстваме. Иначе щяхме да сме в застой. Както видяхме на практика къде останахме ние от соц лагера и къде отидоха нациите с неравенството. Стотици години не можем да наваксаме разликата.
Бъдете здрав и вие!
И ви пожелавам повече предизвикателства в живота с които да се справите и да изпитате удоволствието от това. В крайна сметка живота е низ от тях. И както е казал Дж. Б. Шоу "Има две трагедии в живота на човека, едната е да постигнеш целта си, другата е да загубиш съкровеното си желание"

25.09 2013 в 12:59

Извинявам се за номерацията - второто шесто да се чете - седмо...

25.09 2013 в 12:37

Да любезний ми г-н Петров - знам каква цена ми се е наложило (разбира се доброволно) да заплатя през изминалите години. Но "сделката" с живота бартерно не е равностойна. И призивът Ви за интровертност ("Преди всичко се вгледайте в себе си и вижте там какво може да направите по въпроса защото ще има най-голям резултат") увисва във въздуха.
Самият Вие го твърдите: “Извинете но нямат всички хора качества, КЪСМЕТ и ВСИЧКИ ДРУГИ ФАКТОРИ които влияят да са много богати”. Първо, нима трябва да подпомогна късмета си с с популярната ромска измамна игра на "тука има-тука нема" ??? Какво предлагате - фетишизъм към съдбата ? Тогава пък ще се обърнем отново към екстровертност ...??? Второ, отбелязвайки "всички други фактори" Вие практически потвърждавате моите разсъждения (описани в по-горните ми постинги). Ако се приложи известният статистически корелационен анализ (и някой се справи успешно с показателите и измерителите ! - някой добър икономометрик!) уверявам Ви, че тежестта на този обобщен фактор "всички други фактори" ще бъде решаваща и с най-високи стойности при минимална статистическа грешка. Трето, защо решихте, че всички инакомислещи на Вас искат "да са много богати”? Защо обобщавате желанието на мнозинството хора просто да живеят достойно в тази "превъзходна" степен ? Нима обикновеното и разширеното възпроизводство на работната сила винаги е свързано с "многото богатство"? Това е проста необходимост както за отделния човек, така и за социума, а оттам и за икономиката през производтвото, обръщението и потреблението. Нарушаването на този баланс породи и част от уродливостта на българската икономика. Четвърто, цитатът Ви за г-н Каролев: “Чрез преразпределение богат не се става” не ми стана ясно с какви аргументи го защитавате? Та това е един от основните 4 елемента на производствените елементи - валидни и до днес. Да, ще му обръщам и то ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ, защото деформацията от субективната намеса на знайни и незнайни личности и държавен апарат води до сегашните плачевни резултати. Пето, относно цитата Ви за Збигнев Бжежински: “Комунистите се провалиха, тъй като показаха непознаване на човешката природа”. Просто ще отбележа - нищо ново под слънцето. Бжежински просто перефразира заключенията направени още от Енгелс в едно негово писмо до Маркс относно евентуален успех на руска революция. Шесто, благодаря за цитираното писмо на президента Линкълн - много отдавна познавам това писмо (има още и много други бележити писма и речи и на немалко достойни личности. Да, морално е отлично послание, но звучи доста утопично в настоящия икономически реализъм. Само ще Ви попитам, ако имате момче-син само това ли ще му покажете? Или наред с това ще се опитате и да му изградите и друга борбеност и да му кажете, че в живота "розовите очила" няма да му помогнат да се справя с изправилите се срещу него лъжа, подлост, нечестност, алчност, мимикрия и т.н. и т.н. ? Или пък не дай Боже, ще подпомогнете "късмета" му и ще активирате някой от "всички други фактори" ? Не държа да ми отговарят, по-скоро отговореге сам в себе си на този въпрос! И наистина последно, шесто, относно „1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия – беден.” ми се струва че не сте го разбрали правилно". Твърдя точно обратното и май Вие не сте ме разбрали. Естествено, че не всички сме равни в каквото и да е било отношение и затова учението на Томас Мор и Томазо Кампанела си остана именно само "Утопия" и "Градът на слънцето" ("La citta del Sole") - станало нарицателно днес като понятието "утопизъм" (в тълкувание - нещо невъзможно). Но ужасът Ви от това да не се накърни по някакъв начин интереса на богатите ми е непонятен. Затова е използваната от Вас фразеологична хватка "без да направиш богатия – беден”. Беден - защо? И защо се опитвате с тази словесна еквилибристика да защитите статуквото "бедния да си остане беден, а богатия богат" и да прекратим полемиката? Колкото първата част от постулата Ви "Не можеш със закон да направиш бедния богат" е невярна и опровергана от практиката, толкова и втората част "без да направиш богатия – беден" е просто лов на вещици. Излиза, че за да има богати, трябва да има бедни - пак пусто (за Ваше недолюбване!) преразпределение...
Бъдете здрав любезний ми г-н Петров!

23.09 2013 в 09:55

До минаващ читател казва,
Извинете но всеки човек си знае цената която плаща най-добре и аз не я оспорвам.
По горе в разговора казвам "Извинете но нямат всички хора качества, късмет и всички други фактори които влияят да са много богати."
Не оспорвам че има основание да се мисли за повечето от богатите в Бг с лошо (разликата е че вие приемате това за всички, а аз не), но аз наблягам и на това че има и чесни хора които са богати и са постигнали всичко благодарение на техните усилия. И те са ми пример и им се радвам искрено.
Не смятам че всички богати са най-умни и смятам че няма добра корелация между умни и богати просто защото се изискват много други качества и късмет за това. Просто смятам че изключенията в каквото и да си помислите (богати, гениални, изключителни и т.н.) са малка част от хората и не е редно да искаме да сме равни с тях. Също така смятам и че не всички хора искат да са много богати. Едни получават удовлетворение от това да са богати, други получават от друго.
По отношение на " Нима смятате, че развитието на бизнес и натрупването на капитал е единствено плод на денонощния друд на високообразовани, комбинативни и инициативни личности ?" не смятам че това е така. Но смятам че тези всички качества които изброявате са минимално необходимо условие за това. Мисля че човек трябва да се обръща повече към себе си, да търси причините за провалите си в себе си, да променя неща които зависят от него. Другото е че сме се превърнали в хора които виждат всички грешки в другите а своите не (мислите ли че), но по този начин нищо няма да се промени. Това дали ще го наречете знание, умение или каквото и да е няма значение, важното е че то върши работа.
По отношение на „1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия – беден.” ми се струва че не сте го разбрали правилно. В този цитат е казано че има баланс и че не всички сме равни. И ако не сте съгласни с това може би имате проблем с мисленето, защото това са фактите, а вие не искате да ги приемете.
И ще цитирам Каролев: "Чрез преразпределение богат не се става". А вие ми се струва че му обръщате прекалено внимание - на преразпределението. Преди всичко се вгледайте в себе си и вижте там какво може да направите по въпроса защото ще има най-голям резултат.
Ето ви нещо за размисъл:
Ейбрахам Линкълн: Писмо до учителя на сина му

Уважаеми Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой; че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел.

Ще отнеме време, знам; но научите го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и също да се радва да побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.

Научете го тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че побойниците са най-лесните за справяне.

Научете го, ако можете, магията на книгите… но дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пчелите на слънце и цветята на по склона на зелен хълм.

В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.
Отнасяйте се с него внимателно; но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.
Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.

Това е огромно поръчение; но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.

Ейбрахам Линкълн

22.09 2013 в 22:15

г-н Петър Петров – доста утопично и захаросано твърдение :”Ама знанието се придобива с много учене и труд и човек трябва да се бори за него. И то не идва наготово както някои си мислят. Нищо не пада наготово. Всяко нещо има цена. А някои искат да имат от много неща ама без да плащат.”
Принципно е така, но реално нещата стоят доста по различно – като в парка на кривите огледала. 25 години в академичните икономически среди, конкурси, кандидатски минимум, защити и градене на кариера, която се срина буквално за няма година, когато останах без работа. А УНСС не можа да поеме всички научни работници от икономическите институти… После пак конкурси и мобилност на труда ми към данъчната сфера. Докато от напрежение, заплахи, натиск и несправедливост се наложи да подам молба за напускане – иначе щях да лудна.
Пак преориентация и мобилност към престижна държавна администрация с конкурс и ежегодна атестация.
Смятате ли, че това е малко положено усилие от моя страна ? Или ЦЕНАТА ДА НЕ Е БИЛА ПРЕЗАПЛАТЕНА??? С безсънни нощи над учебници и книги, с 4 диоптъра, с изхабена нервна система и с пренебрегнато семейство? И дали заплатата ми или сметката в банката да съответстват на това, което съм разменил като труд, интелект, знания ? Едва си плащам сметките …
И наистина ли смятате, че всички богати по света и най-вече у нас са умни, талантливи и компетентни и доходите им са в резултат на това …??? И децата ще ви се смеят. Както правилно отбелязвате после : „2. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава.” Чисто преразпределителни процеси и т.нар. първоначално натрупване на капитала, което много точно беше илюстриран в един стар италиански филм, където бащата показа на децата си в свинарника, че парите се правят с „лайна и кръв” (извинявам се, но точно така беше казано!). Социумът показа, че и за другото Ви твърдение : „Жалко е че мислите че всички които са богати освен от тото са нечестни. Така мислят около 90% от хората в Бг. „ има основание да мисли по този начин. Това е точно така, а обратното е само едно книжно упражнение. Нима смятате, че развитието на бизнес и натрупването на капитал е единствено плод на денонощния друд на високообразовани, комбинативни и инициативни личности ? В емпириката на капитала притчата за американската ябълка и първия милион си е само една притча.
Да имаше и такива наивници, които решиха да завъртят дребен и среден бизнес, но … бързо им отрязаха крилата. Всеки по-успешен бизнес беше или задушен или подложен на натиск да бъде продаден на заинтересовани кръгове (да не използвам други определения).
И понякога не е необходимо някой да те финансира, за да преуспееш. Важно е с кого си пиеш уискито/водката и каква информация (най-важният капитал понастоящем) можеш да получиш. А за твърдението Ви : „1. Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия – беден.” – просто нямам думи.
Нистина ли смятате, че някой що-годе разумен човек ще повярва и наистина ли си вярвате…??? Не ме карайте да се съмнявам във Вашата интелигентност – не искам да ви обидя, но не желая да подценяват и моята интелигентност. Не ме разочаровайте. Колко протекционистки закони и наредби се приемат, колко е мащабна кохортата на лобистите. И то с една едничка цел – ПРЕРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ.
А г-н Христо Венев е напълно прав и го аплодирам. Точно и конкретно е всичко, което посочва.