Граници

Последна промяна на 18 септември 2015 в 08:30 7680 10

Географията все по-често се превръща в геополитика. Изострянето на миграционната криза е част от мащабно усилие за промяна на културни, политически и икономически граници. Провокацията е насочена срещу европейската политическа култура. Няма нищо спонтанно или случайно в нарастването на миграционния натиск към границите на европейските страни. Ако някой се е съмнявал в това, последните седмици опровергаха дори и най-убедените скептици.

Отговорът на Европа има критично значение за бъдещето на европейския проект. Няма място за повече колебание или безсмислени спорове. Европейският съюз като пространство на свобода, сигурност и справедливост, трябва да защити своите принципи. Държавните граници не могат да бъдат „втечнени”, в стила на Зигмунд Бауман или да бъдат заменени с хуманитарни коридори. Ако европейските страни бъдат изправени пред риск за своята териториална цялост, те имат право да реагират срещу всяко незаконно проникване на тяхна територия. Това няма нищо общо с хуманизма.

Европа изглежда изправена пред капан. От една страна се спекулира с практическото приложение на ценностите и принципите, залегнали в основата на договорите, върху които е изграден Европейския съюз. Правото на свободно придвижване на хора е право на европейските граждани. Международните споразумения, регулиращи нормите за прием на бежанци не могат да бъдат прилагани спрямо всички, които по една или друга причина биха желали да живеят в Европа. Апелите за милосърдие, дори и когато са искрени, не могат да подменят правилата, върху които се основава съвместния ни живот.

От друга страна, критиките към европейските принципи и анти-европейската пропаганда стават все по-агресивни. Европа се превръща в цел на все по-мащабна атака. Тук не става въпрос само за това, че Путин или Башар ал Асад си позволяват да съветват Европа как да реши проблема с имигрантите. Опитите имигрантите да бъдат представени като носители на исляма в Европа, а отношението към тях да бъде интерпретирано като ислямофобия, не е нищо друго освен продължение на политиката на ИДИЛ с други средства.

Част от пропагандната война се води и по линия на т.нар. Арабска пролет. Схемата е елементарна, но именно затова успява да се разпространи като горски пожар. Водеща е тезата, че западните правителства свалили диктаторите в арабските страни и по този начин създали ИДИЛ. Те били диктатори, но пък сдържали емиграцията. Затова сега, в тези страни се води гражданска война. Всъщност, въпросът никога не е бил в това трябва ли да бъдат запазени диктаторите. Истинският въпрос е в това какво се случва след разрушаването на този устойчив консенсус на Студената война.

Независимо от това дали Западът или Съветския блок подкрепяха един или друг авторитарен режим, общата им задача бе да държат ислямистите далеко от властта. След разрушаването на този консенсус, именно ислямистите се появиха на мястото на наивните очаквания за либерална демокрация. А по всичко изглежда, че политическия елит на демократичните страни не бе готов за подобно развитие.

В същата посока, макар и с по-различен акцент са призивите Европа и САЩ да се намесят пряко във войната, за да поправят стореното от тях. Русия заяви, че ще предложи включването си в неутрализирането на ИДИЛ, но в подкрепа на правителството на Башар ал Асад. В основата на тази провокация стои очакването Европейският съюз и САЩ да бъдат ангажирани в пълномащабна военна операция на територията на Сирия и Ирак, където да претърпят съществени и трудно преодолими щети.

ИДИЛ е форма на международна организирана престъпност. Тя няма нищо общо нито с исляма, нито с държавността. Воденето на война срещу подобна формация не може да се осъществи с конвенционални средства. Ако някой наистина иска да унищожи тази заплаха, би трябвало да започне с единственото, което ги интересува – парите. Няма съмнение, че след като ИДИЛ си позволи да използва цивилното население като „жив щит”, интересите на организацията са насочени към това да превърне мигрантите в жив таран срещу Европа. Докато няма организирани усилия за блокиране на финансовите операции, трафикът и продажбата на петрол от страна на ИДИЛ, всички останали декларации остават само форма на разрастване на пропагандната война срещу Европа.

В същото време, ако контролът по границите бъде наложен с всички средства, нараства рискът в крайграничните територии на страни, които не са членки на Европейския съюз да бъдат концентрирани големи групи от хора, които биха могли да дестабилизират граничните страни и да бъдат употребени за провокации срещу териториалната цялост на европейските държави. Подобни опити вече бяха направени по отношение на унгарската граница, а натискът срещу Австрия се усилва с всеки изминал ден.

Заплахата е реална и не трябва повече да бъде подценявана. Няма място за никакви компромиси по отношение на държавните граници. Европейският съюз може да гарантира на своите граждани свобода, сигурност и справедливост, само доколкото тези гаранции се основават на държавния суверенитет на страните-членки. Европа закъсня в предприемането на превантивни мерки, които да изнесат напред предлаганите сега регистрационни центрове. Още в началото на кризата, на територията на Северна Африка трябваше да бъдат изградени пунктове, които да са в състояние да организират процеса и едновременно с това – да съдействат за неутрализирането на трафикантите на хора.

Съюзът за Средиземноморието, който беше създаден през 2007 година, би трябвало да разполага с експертиза и капацитет за постигане на решение между страните около Средиземно море. Вместо пространство на ефективен диалог между Европейския съюз и страните от Близкия Изток и Северна Африка, Съюзът се задоволи да констатира мащабите на проблема с нелегалния трафик и да призове за предоставяне на повече материални средства.

Квотното разпределение и преразпределение на мигрантите не е трайно решение на проблема. Няма гаранции, че то ще постигне дори и краткосрочните си цели. Проблемът не се свежда само до броя на мигрантите. Споровете около квотите задълбочават неразбирателството между европейските страни, а този политически риск е още по-сериозен. Не трябва да се разчита и на сезонния характер на миграционната вълна и да се очаква, че тя ще бъде отслабена от влошаването на атмосферните условия. Още по-опасно е да се подценява проблема за интеграцията на мигрантите, които по един или друг начин вече се намират на територията на европейските страни.

За България, както и за Европа, състоянието на Турция и готовността й да продължи да удържа миграционния натиск, има ключово значение. Политическата криза в Турция увеличава непредвидимостта, а с това и рисковете. Все по-изострящата се конкуренция между Саудитска Арабия, Иран и Турция за износ на политически модел към мюсюлманските държави, обхванати от т.нар. Арабска пролет, увеличава силата на дестабилизиращите фактори по отношение на южната ни съседка. Тази част от проблема, също не може да бъде решена само с предоставянето на допълнителна финансова помощ за Турция.
До момента, страната ни изпълнява стриктно всички изисквания на общата европейска регулация и полага допълнителни усилия за защитата на границата. Европейската политика изгуби много време, преди да оцени риска и цената на усилията, които полага България, за да ограничи натиска към страните от Централна Европа. Докато бъде постигнато съгласие за необходимостта от специална подкрепа, тя вече не изглежда достатъчна за преодоляване на проблема.

Първата стъпка трябва да бъде гарантирането на границите. Всяка страна-член на ЕС трябва да има възможността да гарантира териториалната си цялост, разчитайки на евро-атлантическата солидарност, ако се наложи дори и с използване на въоръжените си сили. Подобно решение няма пряко отношение към истинските бежанци, които могат да получат хуманитарен статут и търсят убежище. Но, опитите за незаконно преодоляване на държавните граници не трябва да бъдат толерирани по никакъв начин.

Всяко отстъпление по тази тема на предстоящите срещи на високо равнище на Европейския съюз ще насърчат разнопосочните, но единни в анти-европейския си характер интереси, които се опитват да превърнат миграционната криза в най-голямата заплаха за стабилността на ЕС през последните десетилетия.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.09 2015 в 21:39

Да се направи квота, по която на всеки европейски нео-либераст задължително да му се разпредели за ибрикчия по един як бежанец. Ако може - муслим с три различни пола и поддръжник на евтаназията, за да е в духа на европейската неолиберастия. Ако не намерят достатъчно такива, да внесат допълнително от Северна Африка и да ги образоват. Също така да се въведе арабския за официален език на ЕС и който не поздравява със "селям алейкум" непременно да се наказва със затвор за нетолерантност. Баклавата да бъде обявена за Ястие на Европа и който не яде баклава също да се наказва. Европа да бъде обявена за Вселенски Експериментален Лунапарк и за влизане само да се плаща билетче от дошлите да гледат сеир, то и без туй граници няма.

19.09 2015 в 10:37

мунчоооо - маймунчоооооо...

... имам за тебе подарък - автоматичен чадър. На вътрешната страна (на чадърчето) съм написал ксенофобия, расизъм, десен морал и прочее... заври си го в шлякания анадолски задник и смело натискай бутончето... със здраве да си четеш, да си го ползваш, халал да ти е... мотивацията!

хахахахахахахахахахаха

18.09 2015 в 14:51

И щеше да е много смешно, ако не беше жалко, да гледаш как дясно-либерални анализатори изведнаж захвърлет либерализма, демокрацията и свободния пазар и започват да настояват за протекционизъм, затваряне на границите и репресивни мерки, дори използване на оръжие срещу бягащи жени и деца. Това е истинската същност на дясното "мислене" и десният "морал" - лицемерие и двойни стандарти - свобода за тях и репресии за всички останали.

18.09 2015 в 14:50

по въпроса с военното участие на Турция - аз оставам с впечатлението, че Турция използва ситуацията да се разправя със своите врагове. Започнаха с някой-друг въздушен удар по ИДИЛ, след това май вдигат самолетите само за атаки по ПКК. А нали кюрдите са срещу ИДИЛ?
Като ще се воюва срещу ИДИЛ трябват:
- обединен фронт от цивилизования свят
- ясна позиция от нецивилизования свят, че, щом не искат да се бият срещу ИДИЛ, поне няма да ги подкрепят с пари и жива сила
- много бомби

18.09 2015 в 14:21

Поредният опит да се яхне ксенофобската вълна. Всяакакви провалени политици, некадърни анализатори, бивши агенти на ДС и обикновени расистки боклуци се надпреварват кой ще предложи по-жестоки мерки срещу бежанците, защото си мислят че така ще спечелят одобрителното грухтене на ксенофобските боклуци в обществото, които може да не са мнозинство, но са най-гласовити. Жалка история.

18.09 2015 в 11:18

чесън, подкрепа може да се оказва и по други начини, не само като се купува петрол.А че на турците не им е чист косъма е ясно.Турската армия е достатъчно добре въоръжена и обучена (съвсем отделно, че е най-голямата в НАТО) и дори няма да им е нужно да се напъват много, за да прегазят ИДИЛ за не повече от две седмици.Защо според теб и те отказаха въздушен коридор на руснаците, от солидарност със САЩ ли?Не мисля......

18.09 2015 в 10:54

qwerty, Саудитска Арабия да тръгне да купува петрол ot ИДИЛ е смехотворно. Купува го Турция. Иначе, да, всички изброени са сунити.

18.09 2015 в 09:49

@чесън, хубаво си се сетил за религията, но подценяваш някои факти.Мюсюлманите далеч, далеч не са единни и различните религиозни групи се мразят помежду си повече, отколкото мюсюлманите като цяло мразят друговерците.Хизбулла например никога и за нищо на света няма да подкрепи ИДИЛ, Иран също.На диаметрално противоположния полюс са Саудитска Арабия и Катар, и аз мисля, че подкрепата за ИДИЛ идва (и) от тези две държави.

18.09 2015 в 09:18

Много добри съвети към европейските лидери! Крайно време е да ги изпълнят!

Да запазят границите и ценностите на ЕС!

18.09 2015 в 09:05

Твърдението, че ИДИЛ е само организирана престъпна група е наивно и подценява по-значимия факт, че е и религиозна секта.
Съответно икономическите мерки на теория са ок, но на практика корумпирана Турция няма да спре да прави бизнес с братята си по религия.
А религията е най-важното по онези места.
Ако някой твърди обратното, значи не знае.