Гробище за лунатици*

Последна промяна на 27 септември 2012 в 11:02 2700 25

Владимир Каролев
Владимир Каролев

 

Имало едно време два града, които били част от един и същ град. Първият бил светлина, а вторият – мрак. Първият кипял от активност през целия ден, а вторият не помръдвал. Първият бил топъл и светлините му постоянно се менели. Вторият бил студен и скрепен неподвижно от камъните си. Но когато всеки следобед слънцето залязвало, всички светлини угасвали, движението замирало, а вятърът откъм сградите му ставал студен. От града на живите се разнасяла някаква невероятна меланхолия, която минавала по здрачните авенюта и стигала чак до високата тухлена стена, разделяща двата града. Улиците изведнъж се изпълвали с нещо, което може да бъде наречено единствено спомени. Защото починалите оставяли след себе си постройки, обитавани от призраци и небивалици.

Не, не съм толкова умен, че да напиша такова прекрасно встъпление. Рей Бредбъри го е написал. Сетих се за тези редове, докато гледах речта на Жозе Барозу, председателя на Европейската комисия, в която той обяви плановете си за Европейска федерация. Градът е Брюксел. През деня е топъл и светлините горят. Европейски парламентаристи коват политики за по-светло бъдеще. Интеграция, интеграция, интеграция се чува от всеки ъгъл. Държавите да задълбочат партньорството си, като делегират все повече власт на централните власти в Брюксел. През нощта, обаче, картината се променя. От празните места в Европейския парламент се разнася меланхолията по отминали десетилетия и векове. Дрънкат доспехите на Уилям Завоевателя. Чува се скърцането от перото на Наполеон, чертаещ своите завоевателски планове. Дочува се шепот от заговори на нацистки генерали. Скрибуца поовехтяла цигулка, свиреща виенския валс на една западаща империя. Трополят ботушите на вестоносци на малки държави от Източна Европа, носещи писма, пълни със слова за заговори и вендети, първопричините за които са отдавна загубени в хилядолетна история.

Мисля си, че спомените за минало величие или болезнено падение понякога превръщат Европейския парламент в подобие на Рей Бредбъровото гробище за лунатици. Като че ли, за пореден път, Европа отново забравя, че целта е добруването на отделния човек и народ, а не политическите амбиции и борбата за надмощие на отделни държави.

Паникьосани от първото официално маркиране на федеративното управление като цел пред ЕС, много политици от различни държави веднага размахаха картата на национализма и страха и започнаха да говорят за злокобното отдаване на национален суверенитет. Но запитва ли се някой какъв е смисълът от суверенитета и защо съществува? В исторически, а дори и в модерен, план, суверенитетът винаги е бил свързван с държавническа власт, притежаваща възможностите да гарантира по най-добър начин интересите на своите граждани. Както бяхме свидетели през последните години, една държава, която се провали абсолютно в тази си задача, е възможно дори да загуби частично суверенитет в някои области или поне легитимност на конкретното правителство. Всъщност, целта на суверенитета би трябвало да бъде да се гарантира максимална защита на интересите на гражданите. А не да се гарантира власт на местната политическа каста.

Властта е средство, а не цел. Суверенитетът също би трябвало да е средство, а не цел. Целта е благополучието и прогресът на гражданите на една държава. Всъщност България се отказа отдавна от суверенитета на БНБ да печата левове колкото си иска с влизането във валутен борд през 1997 година. И това беше най-полезната за гражданите на България финансова реформа за последните 20 години. Мисля, си че раздуването на параноичен страх от отдаването на суверенитет е продиктуван от желанието на някои политици да запазят в свои ръце максимално много власт. А всъщност отдаването на суверенитет трябва да е обвързано с анализ на националния интерес и възможността той да съвпадне с интереса на други държави.

Разбираемо е, че всяка от държавите в Европейския съюз притежава някои сравнителни предимства и отдаването на суверенитет над една разумна граница, би заплашило тяхното устойчиво съществуване и развитие. И тази граница не бива да бъде преминавана. Но защо да не се откажат страните от ЕС от известен национален суверенитет, влизайки във някаква форма на фискален съюз с цел всички членка на еврозоната да водят разумна бюджетна политика с ниски дефицити и нива на публичния дълг, имайки предвид, че днес в някои страни националните власти са твърде податливи на политическа користност, за да подсигурят устойчивото прилагане на разумни национални бюджети? Защо дадена степен на банков съюз да не бъде ефективна, ако е безспорно, че германците няма да продължат до безкрайност да наливат пари за спасение на финансово недисциплинирани държави? Защо дадена степен на по-дълбока интеграция на правоохранителната и съдебна система да не бъде ефективна, ако е безспорно, че в ред държави местните системи са неспособни да се справят в достатъчна степен с корупцията и престъпността, а тя вече се разраства по начин, който заплашва националния интерес на други страни-членки?

Ако аргументът „против“ подобни форми на интеграция е единствено гравитиращ около личните амбиции на някои политици и призрачните коридори на историческия пантеон от национални герои и постижения, то се стига до парадокса, че самоцелното запазване на суверенитет влиза в колизия с националния интерес. И кое тогава е по-важното? Средствата, т.е., суверенитета и властта? Или целта, т.е. националният интерес? Кое трябва да се промени, ако двете влязат в конфликт на конкретно ниво? Според мен националният интерес трябва да е приоритет. Но като че ли и днес доста политици – и на национално ниво, и в Европейския парламент, предпочитат да ни карат да навестяваме нощем гробището за лунатици. Ще им позволим ли? Надявам се, че не.

 -----------------

*По едноименния роман на Рей Бредбъри

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.10 2012 в 19:16

Благодаря :-) Може и на "ти" :-)

02.10 2012 в 14:00

Прекрасна, г-н Каролев, е аналогията Ви с Гробище за лунатици. Но не сте съвсем прав - Европейският парламент през повечето време си Е гробище за лунатици, а именно "спомените за минало величие или болезнено падение понякога" го отличават от това, което описва Рей Бредбъри. ЕП, точно както Холивудската киностудия, създава и пресъздава изкривено битие, пречупено през борбата за надмощие, което битие после всеки отделен човек трябва да "храносмели" - ако може.

29.09 2012 в 08:58

хайде, хайде г-н Каролев хиперинфлацията беше планирана и я докараха тези които проектираха преобразуването на държавната власт в икономическа...
знаете как става това на финансовия пазар - целта беше постигната - преразпределяне на собствеността на паричната маса
и вземете най-накрая да си определите ясна лична позиция по реалната икономическа действителност следствие действията на властта - защото един път говорите и обяснявате нещата такива каквито са, а друг път защитавате политическата икономика на някой от управляващите!

28.09 2012 в 11:47

ЕС няма бъдеще, това доста хора започват да го разбират. Единствено и само благодарение на банкови кредитни гимнастики се държи еврото още на нивото, на което е. Това обаче ще има край, защото мерките не помагат с нищо за спасяване или стабилност в държавите, изпаднали в затруднение. Аналогично е в опит да изтрезнеем, да се наливаме все повече с алкохол. Барозу после ни говори за банков съюз, за стабилност и дисциплина... по-рано не можеше да се заговори за такъв, защото Германия още не беше одобрила създаването на Европейския Стабилизационен Механизъм. Струва си всеки, който е ЗА ЕС, да погледне в ютуб това какво животно е. И да не забравя, че за всички тези спешни средства, изпращани към Брюксел безусловно, сметката ще се плаща от нас, гражданите. Финансово робство 101.

В същото време законодателната власт в европарламента (която не можем да премахнем чрез избори - демокрация?) гласува хиляди нови закони, разпоредби и директиви на година, за да направи две неща: първо да се навре във всички аспекти на бита на евро гражданите, за да знаем, че каквото и да правиме или купуваме, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ разбираш ли е имал нещо да каже по случая; второто е да започне да събира разни таксички (подобно на местната власт с местните такси и данъци - сама си ги определя и сама си ги разпределя), с които поне малце да забави скоростно разширяващата се черна дългова дъпка.

А тези закони и разпоредби какво правят? Спъват бизнеса все повече и повече. Европейски производители напускат континента, защото хармонизираните евро закони натоварват допълнително бизнес администрациите, с норми за каквото се сетиш, изисквания за дължина и правота на краставици, и куп други безсмислици. А все си мислех, че по време на криза в потребителска парична система, трябва да се стимулира потреблението на стоки от собственото производство. Нито Борисов се опитва, нито Барозу и неговата клика несменяеми законодатели в тронната зала в Брюксел, и резултата от тези действия в световен аспект ще рефлектират подобаващо. Световна сила не се става чрез задлъжняване на собствената икономика.

Статията е логична обаче. У нас е зле, та сигурно ако ни управляват европейците, ще сме по-добре... възможно е. Интересното е, че в Евро Комисията доста от комисарите от различните страни-членки, въобще не са на почит в собствените си държави. Дела за финансови измами, фалшифициране на документи, злоупотреби с държавен пост и т.н. Изведнъж обаче се оказват в законодателния елемент на ЕС, където определят законите за целия съюз, включително и за техните държави. Та най-съществените суверенитети сме ги загубили отдавна, и какъв е резултата? Все същия. Ако си мислите, че някой иска останалите ни маловажни самостоятелни власти, сте в грешка. Никой в ЕС не го е грижа България дали ще стане по-развита държава, включително и нашите евро депутати.

Трябва да спреме да избираме между две изгнили круши, защото може по някаква случайност да се окаже, че някой, някъде си потърква ръце, докато нарежда пешките на масата, за да си мислиме, че имаме избор САМО между тези две круши... трябва да искаме истинска промяна в полза на нас, гражданите, а не да предаваме цялото ни право на самоуправление на една политическа класа, чиято самоцел е политическата кариера и властта да разпределят чужди богатства чрез търговски съвещания с най-влиятелните глобални и местни монополисти.

28.09 2012 в 09:16

Иване, и аз съм твърдо против ако интеграционните промени, които предстои да бъдат предложени от ЕК ще изискват унификация на преките данъци. И съм съгласен, че прекалено много излишна бюрокрация има в ЕС

28.09 2012 в 01:14

15 000 DM са обърнати в левове в момент, предходен на момента на деноминацията, при друг курс. Ако нямаще деноминация, чрез съда щяхте да си върнете 15 000 BGL, които щяха да са равностойни на 15 DM, т.е. пак на нищо.

28.09 2012 в 00:16

* за да не стане въпрос - 15 000 дойче марки бяха, но бяха инвестирани като левовата им равностойност.

А съда просто ни прецака, най-вероятно защото настъпваме не когото трябва.

28.09 2012 в 00:14

Да, но имаше и гаменски следствия от това "удобство". Така например имахме инвестирани около 15 000 сегашни лева (бяха дойче марки) в една тухларна фабрика. При това инвестирани доста преди хиперинфлацията. Една конкуретна фирма купи контролен пакет от акциите на фабриката, след което я фалира насилствено и ограби каквото имаше. Естествено заведохме дело. Делото се проточи. Междувременно дойде хиперинфлацията. Делото продължи да се точи. Междувременно хиперинфлацията свърши, направи се деноминацията. Делото някъде тогава приключи и го спечелихме. И три пъти ура - върнаха ни... 15 лева. Обжалвахме, не стана. Познайте какво - отказахме да си вземем парите. Обидно беше.

27.09 2012 в 22:50

Ми да си дойдеме на думата-голямото "клатене" беше деноминацията(по-точно предходната печатница на банкноти).Сега ще е тоталното такова.Лесно обяснимо и не възприемчиво.

27.09 2012 в 21:06

Плямпате си ги едни..Суверенитет нямаме от доста време, та сме забравили какво беше това.Нито финансов, както каза самия Каролев, нито национален-нямаме никакъв избор по нито един важен въпрос.Или твърдите, че ако хората в България поискат, могат да загърбят неолиберализма?Или да не участват примерно във войните водени от запада?Не, немогат.Та ние не може дори сами да определяме акцизите си.Изобщо не става дума за суверенитет, просто хватката се затяга-моята прогноза е, че до 10-15 години в Европа няма да има други пари освен виртуални.Малко по-късно така ще е навсякъде.Не си удобен- sorry no money!И ако някой мисли, че това е за удобство на хората-не е, за удобство на бизнеса е.Така контрола е тотален.Всеки ще бъде принуден да работи като роб на "бизнеса", без никаква възможност да откаже, дори без възможност да емигрира, защото различно място не е останало.За това говори фашагата Барозу.Вече дори не го е срам да мечтае на глас.Мечтайте си и вие с него, желая ви неуспех.
П.С. Истински се радвам на наивниците, които мислят, че хората и бизнеса са едно и също нещо.