Игра на радио

Европейската програма Еразъм залага на предимствата на неформалното образование – базирано на общуване, ролеви игри и творчески занимания

Последна промяна на 29 август 2016 в 10:00 4253 0

„Ще играем на радио с две основни честоти, FM и AM – съобщава Дейвис. – Напишете на лист своите Against me thoughts – AM, мислите, които ви спъват и тровят. После напишете вашите Happy thoughts – FM, мислите, които ви изправят и позволяват да вървите напред.”

Дейвис е лектор в проект за младежки обмен по програмата на Европейската общност за студентска мобилност Еразъм +, организиран от неправителствената организация Youthfully Yours SR. Проектът се провежда в планински курорт, близо до словашкия град Кошице и е озаглавен Accept the Rhythm. Възприеми ритъма на другия. Усети го, почувствай го, настрой собствените си честоти към тези на непознатия до теб. Оцени различията. Преодолей страховете и предразсъдъците си. Почувствай какво е да си имигрант, бежанец, аутсайдер.

Обсъждаме в малки групи личните си AM и FM. Оказва се, че мислите, които тревожат повечето от младите участници от Австрия, Швеция, Дания, Италия, Словакия, Словения, България и Румъния, са свързани най-вече с въпросите за отношението на другите към тях. Как ще ги приемат? Дали ще ги харесат? Ами ако дори да ги приемат в началото, а после нещо се случи и спрат да ги харесват?

„Значи и вие сте като мен, така ли? Аз винаги се страхувам, че ще разочаровам хората и ще започнат да не ме харесват” – споделя Катерина от Гърция, която е толкова съвършена, образована и магнетична, че чак е трудно да повярваш, че й минават такива Against me thoughts. Играта на радио й действа като терапия и в края на разговора очите й блестят по-уверено.

„Когато станеш на моите години – казвам й, - ще разбереш, че мнението на другите за теб не е чак толкова важно. По-важно е какво ти мислиш за себе си. Подготви се за това, че колкото по нагоре се качваш, толкова повече хора няма да те харесват. Трябва да го приемеш.” Звуча като помъдрял възрастен, изчел куп източни философии, но истината е, че и моите големи страхове са свързани с приемането и отхвърлянето.

За да затвърди възвърнатото усещане за равновесие и лекота в групата, Дейвис ни учи и на няколко лесни, по детски наивни песнички, от които обаче гърбът се изправя и изчезва всякаква тревожност: „Beauty all around you/ beauty all within you/ beauty all below you/ beauty all above you” и „You are the beauty of a Dancer/ you are the beauty of a song/ you are the beauty all around”. Може да ги пеете с каквато мелодия ви хареса, опитайте, ще се почувствате по-добре.

Дейвис е от Уганда. Цялото му име е Себулиме Елайша Дейвис. Работи по проекти на Еразъм от няколко години. Посещавал е и България, по покана на Open Space Foundation. До преди 6 г. е бил учител по танци в Африка. Танците и песните са основното в стила му на преподаване и сега. „Това е най-лесният начин за комуникация и за преодоляване на различията. Вид медитация, която повдига духа. Чрез танците и песните участниците в проекта стават едно цяло. Дори най-дистанцираните и затворените се включват и открехват за другите” – обяснява.

Екипът на Accept the Rhythm е заложил на предимствата на неформалното образование – базирано на общуване, ролеви игри, творчески занимания. Само когато си Homo ludens (играещ човек) и се потопиш в ролята на бежанец, имигрант, аутсайдер, можеш наистина да влезеш в обувките на другия, да усетиш трепетите на душата му.

В следващата игра ни въвежда Матиа Кордиоли, другият лектор в проекта. Нарича се Feedback clock. Образуваме два кръга от хора. Външният се движи по посока на часовниковата стрелка. Всеки от този кръг застава последователно пред всеки един от вътрешния обръч и му казва нещо хубаво и слънчево - какво мисли за него, как го е усетил, какво му дава общуването им. Човекът отсреща мълчи и само слуша. Повярвайте, не е никак лесно да слушаш хубави неща за себе си. Спонтанната ти реакция е да прекъснеш и дори да отречеш: „Ей, стига, не може пък да съм чак толкова готин. Не се бъзикай с мен”. После двата кръга разменят местата си и хората, които преди само са слушали за себе си, влизат в ролята на говорещи. Застават един по един пред всеки от другия кръг и споделят нещо хубаво за него. Няма поставено условие да се премълчават нелицеприятни чувства, но интересното е, че когато погледнеш другия в очите, виждаш човешко същество, което е топло, ранимо и жадно за доброта като самия теб.

Матиа Кордиоли е част от екипа на базираната в Сардиния, Италия, Mine Vaganti NGO. На 24 г. е. От 2013 г. работи по проекти на програма Еразъм, вече е участвал в 15. „Уча се от колегите и участниците на всеки проект. При неформалното образование всеки може да бъде в ролята на обучаващ и обучаван” – споделя. И той като Дейвис е бил в България, в Мелник и Банкя, по покана на Open Space Foundation. Казва, че е научил много от работата на българската неправителствена организация. Впечатлен е от уникалната творческа инициатива на фондацията - Open Book, за популяризиране на литературата чрез изрисуване на корици на книги върху пейки в градските паркове и площади.

Третият лектор в проекта Accept the Rhythm е Юре Стерман от Словения. Той ни въвлича в нова ролева игра. Една история: героят тръгва от дома, за да отиде при любим (а), който (която) нехае за него. Следват премеждия – срещи с добри и лоши хора по пътя. Историята е в два варианта: веднъж главният герой е момиче, във втория случай е момче. Задачата е: да обозначим от 1 до 6 кой от персонажите в историята е постъпил най-правилно, по-малко правилно и съответно - най-безотговорно. Всички участници от 8 различни държави дадоха различни отговори, когато историята е разказана за момче и когато момиче е в главната роля. Значи при всички заявени намерения за толерантност и липса на предразсъдъци, си оставаме хора, които живеем в мъжки свят и сме старомодни и закостенели в разбиранията си за пола.

Юре работи от две години като лектор. Започнал е с проект в Хърватия за социално включване на хора със слухови проблеми. Харесва позитивния стрес в работата си и срещите с младежи от цял свят, с които поддържа контакти и след края на проектите. Преподавателският му стил е микс от неща, които е видял по време на обучения и негови собствени идеи. „Важното е да можеш и да импровизираш. Да усетиш ритъма на групата и да се настроиш към него. При т.нар. неформално образование имаш повече свобода да търсиш различни гледни точки и решения. То е всичко онова, което в традиционното образование наричаме гъвкавост”, казва Юре. Той периодично сменя лекторската роля с теоретични занимания: „Така се съхранява енергията и се научават нови неща.”

Тръгваме си от Кошице с пликове с писъмца – всеки е написал послание до другите. Задължителното условие е да се четат в уединение по родните места. За да ни топлят дълго след края на лятото.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !