Калин Терзийски: Коледа

Последна промяна на 14 декември 2019 в 20:01 4195 0

Калин Терзийски

Коледа - изнудване посредством деца.

О, не, под това заглавие няма да прочетете криминален разказ. Нито пък хумористичен - като Вождът на червенокожите на печалния герой Уилям Портър. Който, изучавайки лекарствения справочник на Етиен-Осиан Анри, толкова се впечатлил, че чак взел името му в английски вариант за свой псевдоним. О'Хенри. Не, тук ще говоря за едно друго изнудване.

Идва Коледа.

Човек, дори да е съвсем слабо авторефлективен, тоест – дори и да не е свикнал като му се приправи някакво безобразие, да отчита това и да е наясно, че му се е приправило Именно безобразие... дори и да не е самокритичен, все пак донякъде все е способен на контрол над страстите и сфинктерите си.

Просто казано – човек дори да е прасе, все има малко срама и не ака на метено без да се замисли. И все има някакво самоограничение над безмерните си иначе желания за Всичко. И за Повече от Всичко.

Апропо - хубав е тоя лаф в рекламата: Мила, ще те заведа на околосветско! А тя: Еее, не може ли някъде другадееее (лигаво, та чак някак възвишено от лигня).

Но рекламистите и трикстерите (фокусниците) на Свещените Маркетингови Комуникации не са вчерашни! Охохо!

Те не са даже и онзиденшни!

Те могат да извадят не заек от цилиндър, не цилиндър от заек, а и двете от нищо и да ги пъхнат отново в Нищото и никой да не разбере какво е станало!

Майсторите на маркетинга и рекламата (Маркетингът, представям си го, е старият и мъдър татко, Рекламата е неговата буйна червенокоса дъщеря) знаят и психология. Част от тях са учили в Принстън, друга част – в Югозападния университет.

И те са наясно, че човек – идват ли празници – е възможно да стане и изведнъж и по някакъв такъв твърдоглав и упорит начин – дори и пестелив!

По себе си го знам: дойдат ли ми парички, някак става ми едно такова стиснато и благо, пестеливо и благоразумно! Казвам си: сега е моментът да попестя, да понатрупам, да имам и за черни дни и за охрави дни и за дни с цвят сиена печена.

Та нима не е очевидно: бедните пилеят, щедри са като фараони, само да им падне – раздават и се показват; богатите – не дай си, Боже, да им поискаш – винаги ще ти покажат такава завидна пестеливост и скромност в желанието да дават, че чак ще си помислиш, че още не е създадена толкова тънка игла, с която да може да се проникне през задното им отверстие. Стисльовци.

И както преди Коледа се дават втори заплати и първи и половина пенсии – току виж на някой току-що забогатал с втората си пенсия му хрумнало да не пилее, ами да пести!

И тогава тези мили трикстери вкарват в ход тежката артилерия на децата. Дечурлигата.

Преди да станеш железен и напълно овладял желанията си дзенбудист, ти известно време си дете и определено не владееш много добре желанията си и импулсите си. Допишка ти се – и айде в гащите.

Консуматорската Система, този свещен хекатонхейрон (виж Хекатонхейри в Уикипедия и не се прави на вечна жертва на незнанието, клети ми Македонски!) е измислила пиниз и по тая тема: има памперси. Нека дечицата не се притесняват, а да се отдават спокойно на желанията и импулсите! Винаги ще има топъл, сух и чист памперс – така че пишкайте и акайте на воля!
Казвам ви: когато създадат и памперси за здрави и читави възрастни, та да не се притесняват да се отдават спокойно на желанията и импулсите си и да акат и пишкат във всеки миг – тогава вече ще стане притеснително. В смисъл – страшно ще стане.

И така: дечицата все още не знаят какво искат, защо го искат, как го искат и колко го искат. А и не знаят дали е редно да искат толкова, а и не знаят дали има неща, които не бива да искат, а не знаят дали като искат е задължително да им се даде.
Но те искат, искат, искат – и това си е!

Това, апропо, е един от двигателите на живота въобще. Но ако се замислим, ще видим, че в различните времена има, някак си, доста големи различия.

Тоест – не винаги желанията на децата са били драконовски закон за вкараните в коловоза на консумацията възрастни. Не винаги. Не във всички времена.

Но сега нещата стоят така: системата, този хекатонхейрон, стимулира, поощрява, учи и зомбира децата в една посока: Искайте!

Искайте и ще ви се даде вече не е просто израз на И. Христос, а един Всевалиден, Всеобщ, Висш Рекламен Слоган!

Системата стимулира всички да Искат - с обещанието, че ще им се Даде.

Но тъй като с възрастните е по-трудно, тя атакува дечицата. Най-безогледно.

Те нямат все още развит имунитет във вид на зрял Аз. Който да удържа поривите и импулсите на беснеещия Ид (То или инстинктите). Те нямат имунна система, ограничаваща собствените, пръкнали се из инстинктите, желания.

И ето какво става. Идва Коледа. Колеле мале. Идват някакви пари. Спестявани, крити в месалчета или в буркани в камерата на хладилника, или във вид на втори заплати или просто взети назаем... И хищните трикстери засвирват. А в мелодията, която свирят, се пее: Дечица мили! Отидете веднага... Незабавно... Моментално... при мамататкобабадядкочичолеля! И почнете да ревете до небесата! И да искате: колело часовник с игри таблет електронна игра еднометров шоколад електорен меч като на люк скайуокър нов смартфон електромобилче със скорости като истинско на мерцедес яке като на скалата от хиляда лева нож ала беър грилс който вече не е модерен ама електронен човек, електронен приятел с изкуствен интелект, електронен 3D свят и всичко останало!

Искайте и ще ви се даде.

И за всички ще има.