Казабланка

Последна промяна на 14 февруари 2014 в 11:15 7647 0

Деян Енев

Тяхната къщичка беше последната в квар­тала. За година-две наоколо израснаха десетки много­етажни жилищни блокове, които нощем светеха като презокеански кораби. Само едноетажната къщичка на господин и госпожа Сарафови разваляше гледката.

Господин и госпожа Сарафови бяха много възрастни. Когато тръгнеха да се разхождат вдървено привечер с миши стъпчици между паркираните по тротоарите коли, приличаха на изрязани с ножица от някоя стара пожълтяла фотография с пречупени кра­ища и напукан гланц. Предприемачите с нетърпение ги чакаха да умрат, защото се знаеше, че двамата ня­мат наследници. А на мястото на къщичката за месе­ци можеше да изникне още един многоетажен блок. Но господин и госпожа Сарафови не умираха. Ден след ден те излизаха на разходка, сплели прозрачните си като крилца на водни кончета ръце, тя разперила над главата си едно ефирно чадърче, а той с черни, лъснати като повърхността на роял островърхи обувки, подковани с налчета.

Говореше се, че двамата се запознали като гимназисти на една от първите прожекции на филма “Казабланка” преди един милион години. Оттогава те били гледали този филм стотици пъти. Влюбените от махалата използваха това име като парола, за да на­мират всеки път безотказен подслон в дома им.

Една сутрин откриха господин и госпожа Сарафови предали Богу дух. Били овързани с тиксо от глава до пети и малките им прозрачни тела прилича­ли на две заспали в росата водни кончета. Откараха ги без много шум с очукания и боядисан в черно погре­бален “Жук” на общината. Още на другия ден един булдозер срина къщичката.

Сега на това място се издига огромен увесе­лителен комплекс с гръмкото име “Казабланка”. Името е изписано с внушителни кървавочервени не­онови букви на фасадата. Буквите пулсират в нощта като сърца. Всяка вечер от скъпите лимузини тук се изсипват заливащи се в смях двойки, които потъват зад блестящата като люк на космически кораб среб­риста врата. Жените задължително носят в ръцете си малки ефирни чадърчета, а мъжете са с черни, лъсна­ти като повърхността на роял обувки. Казват, че най-скъпото развлечение вътре била прожекцията на фил­ма “Казабланка”. Въртели го нонстоп в някаква суперлуксозна камерна зала само за избрани клиенти.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !