Колко струва една платинена монета

Последна промяна на 14 януари 2013 в 14:16 6262 70

Владимир Каролев
Владимир Каролев

 

В САЩ протича напрегнат дебат дали американското финансово министерство да отсече монета, деноминирана в един трилион долара, и да я депозира във Федералния резерв, който в замяна да напечати един трилион долара и да ги даде на правителството да ги изхарчи. И не, това не е шега.

Американските закони забраняват изпълнителната власт да контролира паричното предлагане. Както и забраняват на президента да взима заеми над определена граница, която конгресът определя. Това е причината за периодичните скандали около вдигането на тавана на дълга – Обама и демократите смятат, че няма проблем да взимат колкото се може повече дългове, републиканците традиционно се опъват, но историята е доказала, че цялата работа е повече шашма, отколкото истинска идеологическа позиция, тъй като дългът расте лавинообразно дори и по времето на републикански президенти. След като вдигнат целия свят на нокти, да не би САЩ да банкрутират, ако не бъде постигнато споразумение, 10 секунди преди крайния срок си стискат ръцете и типично по американски, светът е спасен, а президентът ще може да изхарчи още няколко трилиона. Този филм вече сме го гледали няколко пъти.

Поредният такъв театър се задава след около два месеца. И се възроди една идея, която стана умерено популярна през 2011, точно преди тогавашния театър (след който свалиха кредитния рейтинг на САЩ), а именно - финансовото министерство да отсече магическата монета и без да вдига тавана на дълга, да получи нужните трилиони. Без да влизаме в подробности, това е възможно, поради дупки в американското законодателство, позволяващи финансовото им министерство да сече платинени монети, без ограничения за номинал, за юбилейни нужди. Звучи безумно, нали?

Най-интересното в тази пародия е причината, а не хипотетичните ù ефекти. Кризата притиска както политиците, така и гражданите, и колкото по-дълго продължават икономическите трудности, толкова по-често всички започват да ровят под дюшеците, надявайки се от там да изскочи Бог от Машината или Deus ex machina.

Бог от Машината е практика в древногръцкия и римски театър, когато някой бог бивал спускан с въжета/кран (машина) от небето на сцената, за да спаси герой от невъзможна ситуация, да го измъкне от някаква безизходица. Постепенно, фразата придобива значение, отнасящо се до разрешаване на проблем. To не произтича от вътрешната логика на процесите, протичащи в този проблем, а е „спуснато“ отвън, често невероятно и водещо до чудодеен и често, но не задължително, неочакван завършек.

От едната страна, имаме политиците. На 9-и януари почина професор Джеймс Бюканън, който получи Нобелова награда именно за теория, която доказва, че политиците, в края на краищата, гонят собствения си интерес, когато формират публичните политики. Ето защо, днес политиците в тези страни по света, в които има хронични дефицити и огромен публичен дълг, се чудят как да решат този проблем, без да загубят популярност. Някои започват да се оглеждат за Бог от Машината –да отсечем магическа монета и централният банкер да ни напечата пари срещу нея, МВФ, ЕЦБ или Германия да дадат милиарди, които да изхарчим, и други такива фантастични или не толкова фантастични, но пък доста налудничави, сценарии.

От другата страна, избирателите продължават да се лутат, опитвайки се да формират мнение сред постоянната бомбардировка от политически PR. В някои държави, предимно такива с ниска корупция, съществена част от избирателите разбират дълговите проблеми и техните корени, но дори и там съществуват огромни обществени групи, които са нетни получатели от фиска и имат нулева мотивация да позволят на правителствата да спрат да взимат заеми и увеличават дефицитите, които се изливат върху тези групи през безотказните системи за купуване на гласове – тези на прекалено щедрото социално подпомагане. В други държави, предимно тези със средно и високо ниво на корупция, избирателите канализират своя гняв срещу политиците и бизнесмените, смятайки се за ограбени от тях (не без основание, но не и по начина, който те си представят в конкретния случай). Разбира се, изискванията на тези избиратели за още повече пари, идващи през социалните системи, няма как да бъдат удовлетворени, тъй като държавата и без това е задлъжняла прекомерно, къде поради вече раздути схеми за социално подпомагане или неефективни обществени поръчки от тип приятелски капитализъм. В крайна сметка, избирателите започват също да се оглеждат за Бог от Машината – къде да се национализира някоя фабрика, останала без поръчки (все едно, няма пак с пари на данъкоплатеца да се издържат бездействащите работници в нея), къде да се национализира някоя мина, в която митове и легенди описват баснословни залежи, къде да се одържави някоя петролодобивна компания. Разбира се, щом някоя от тези налудничави схеми бъде приложена, веднага кулата от карти се събаря, и ефектът е точно обратен – фабриката без поръчки завлича бюджета с още пари, а мината се оказва, че е станала скъпа за експлоатиране и загубите се прехвърлят от частния собственик на данъкоплатците.

Горчивата истина е, че нито за политиците, нито за избирателите, съществува Бог от Машината. Политиците са донякъде привилигеровани, защото с определени финансови и политически техники, повечето неморални, могат да избутат мандата, пък след тях да става потоп. Но ако желаят да запазят достойното си име в обществото и да бъдат запомнени с добро от бъдещите поколения, не политическият PR и финансовите фокуси от типа на платинената монета са начинът, а пътят на честността и трудните, но нужни реформи. Избирателите са в далеч по-неизгодна позиция. Първо, всичко в държавата се финансира с техните пари и когато те желаят политиците да им дадат нещо, то неизбежно е купено било то с техните, или с пари, взети на заем от неродените им внуци. Второ, опасните авантюри с национализации и експроприации в търсене на Елдорадо неизбежно водят до неприятни изненади, чиито последствия се носят от данъкоплатците, а не от политиците, просто изпълнили желанията на първите (и, по между другото, откраднали някой-друг милион от парите, наливани в национализираното предприятие).

А истината е много проста – единствено с повече и по-производителна работа и спестяване човек може да повиши благосъстоянието и богатството си. Няма кратък път до успеха и Елдорадо за избирателите, няма и магическа платинена монета от трилион долара за политиците. И колкото по-бързо го разберат всички, толкова по-малки ще са неприятните последствия от осъзнаването, че да получиш каквото си пожелаеш е древнокитайско проклятие, а не благословия.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.01 2013 в 17:38

Това е история за едновременно опасната и лекуваща мощ на парите. Точно днес, във времето на новата финансова криза и на спукващите се балони, надути от спекуланти, едва ли някой си спомня за нея.

http://lililota.blog.bg/politika/2011/06/12/chudoto-ot-viorgel.763935

21.01 2013 в 17:30

Момчета, спрете да пускате този измислен икономист наоколо... Много е дразнещ... И нагъл...
Каролев, пак си с губещите, драги. Вземи заложи на някоя кауза, дето повече ще си струва...
Да служиш на натрупването на парите в днешно време е като да служиш на ДС в края на 80-те.

21.01 2013 в 17:21

Хахахахаха. Храма на икономиката и финансите. Това е наистина върхът на паданието на човешката мисъл в пропастите на неолиберализма :)

19.01 2013 в 11:25

Арх: "Капитализмът премахва усещането за общност и близост, за солидарност..." - Хайде бе! А капиталистическото изобретение Фейсбук, станало инструмент за толкова протести и групи?

"чрез пряка демокрация." - Ох, пак тази пряка демокрация... Колко спорове и за нея съм водил...

"Всеки градски квартал и всяко село създават публични асамблеи, които се провеждат толкова често, колкото хората решат: решенията на асамблеите имат силата на закон, защото хората държат властта в собствените си ръце." - А защо си мислите, че хората, живеещи в един квартал има еднакви убеждения, ценности и интереси? Или хайде, ако в едно каре от блокове може и да имат, дали ще имат хората от един град с население 3 милиона?

"машини да извършват тежката работа." - Защо си мислите, че и днешните капиталисти не биха сложили машини там, където е възможно и по този начин да не плащат заплати на хората?

"Гигантските градове ще бъдат премахнати..." - Опаа, това на социално инженерство ми намирисва! Едни вече опитаха - Червените кхмери (The Khmer Rouge attempted to turn Cambodia into a classless society by depopulating cities and forcing the urban population ("New People") into agricultural communes.) Резултатът - няколко милиона трупа.

17.01 2013 в 10:15

... всъщност дори "цивилизационен" не може да се каже, че е! Просто ТЕХНОЛОГИЧЕН!...

17.01 2013 в 10:03

"В средновековна Европа непокорни крепостници понякога бягали от начина си на живот, наложен от феодални господари и намирали убежище в градовете. Построени около древноримски руини, тези средновековни градове позволявали на бежанците да започнат нов живот. Престоят само за година в град защитавал човек от това да бъде отново заловен от бившите си господари. Лозунгът „Градският въздух освобождава” (Stadtluft macht frei) придобил широка популярност.

Днес също градовете могат да бъдат арени на освобождение от ограничаващи култури и начини на живот. Но ако вдишването на градски въздух ни прави свободни, то днес също ни разболява.

...

Тази система на конкуренция нанася унищожения не само на околната среда, но и на човешкия социален живот. Тя превръща все повече области от живота ни в стоки, които можем да закупим и продадем на пазара. Това ни превръща от хора в консуматори, свеждайки желанията ни до това какво можем да купим с пари, правейки ни егоистични, превръщайки природата ни в нещо, което само „загубеняците” взимат на сериозно. Капитализмът премахва усещането за общност и близост, за солидарност и етика, правейки общността и взаимопомощта далечен спомен. В същото време националните държави се грижат за това, да продължаваме да бъдем покорни поданици, плащащи данъци и гласуващи веднъж на няколко години, за да подсигурят легитимност на управляващия режим, за да може той по-ефективно да задоволява интересите на капиталистическите предприятия.

Екологичната криза не може да бъде разделяна от социалната криза, тъй като решенията им са свързани. За да се справим с екологичната криза, твърди Букчин, трябва да сложим край и на всички потиснически системи, на всяка доминация и йерархия. Според Мъри Букчин самата идея за доминация над природата произлиза от доминацията на човек над човека, от мъжа над жената, от старите над младите.

Какво ще замени капитализма и националната държава? Със сигурност никой прогресивно мислещ човек не иска да види завръщането на тоталитарния комунизъм. Никой човек, който се стреми към свободно, екологично общество не иска да види нов Сталин. Трябва да намерим начин, по който да премахнем капитализма, който не само да не генерира диктатура, но и да създава свобода.

Нуждаем се от алтернативна система, твърди Букчин, такава, която премахва едновременно комунистическия авторитаризъм и капиталистическата експлоатация. Общество, което цени както общността, така и индивида. Общество, в което град и страна се сливат, което съществува в хармония с природата, в което се кооперираме помежду си, в което сексизма, расизма и хомофобията са изхвърлени в кошчето на историята. Едно екологично общество трябва да е свободно от доминация и експлоатация, следователно - от йерархия. Както Букчин показва, йерархията е много по-стар проблем от класовия, много по-дълбок.

Едно социално екологично общество е такова, когато хората, като граждани, а не като страхливи данъкоплатци, се самоуправляват чрез пряка демокрация. В тази либертарна система на общностно самоуправление зрелите граждани вземат решенията относно социалния живот, включително икономиката. Всеки градски квартал и всяко село създават публични асамблеи, които се провеждат толкова често, колкото хората решат: решенията на асамблеите имат силата на закон, защото хората държат властта в собствените си ръце. Като граждани, хората ще вземат решения, които не просто да задоволяват егоистичните им желания, но за общото благо на техните общности. Така овластени, те ще бъдат свободни да вземат решения, които ще сложат край на екологичното унищожение на нашите общности.

Някои може да мислят, че хората няма да имат достатъчно време за такова самоуправление, защото трябва да прекарват голяма част от времето си на работа. Отговорът на Букчин е, че сега имаме техническите средства да направим нещо безпрецедентно в човешката история: машини да извършват тежката работа. От хилядолетия хорските стремежи към свобода са потискани от нуждата да прекарват дните си в робски труд. Технологията днес е направила възможно драматичното скъсяване на работния ден, само ако се съгласим да произвеждаме това, което ни е необходимо и малко повече, вместо прахосническите консуматорски стоки. Производство за употреба, а не за печалба, ще означава достатъчно свободно време, за да поемем контрол над живота си.

Следователно от първостепенна важност е да изградим екологичен, демократичен град, който е сложил край на екологичното унищожение, защото е прекратил доминацията на човек над човека. Гигантските градове ще бъдат премахнати, за да може изградената от нас градска среда да съществува на човешко ниво. Производството и индустриите ще бъдат децентрализирани, за да могат демократичните общности да ги управляват. Енергийните ресурси ще бъдат възобновяеми, връщайки природата обратно в градското съзнание.

Такова общество може да изглежда като абстрактна утопия, но имайки предвид състоянието на екологичната криза днес, утопията вече не е фантазия. Тя е конкретна нужда. По този начин ние отново ще имаме град, който не ни задушава, чийто въздух отново ни прави свободни."

Из "Екология на свободата в демократичния град (Джанет Биъл)"

http://www.lifeaftercapitalism.info/communityvisions/35-community/263-ecology-of-freedom-in-the-democratic-city

17.01 2013 в 09:57

Даа... Не мога да реша само хората, които защитават тезата в колко демократични и издържани времена живеем, повече смешни ли са... или повече жалки...?

Единственият напредък, който сме постигнали е, че вече не екзекутираме по зрелищен начин на площада, за удоволствие на масите и се къпем малко по-често със сапун!... Всичко друго си е както в "доброто", древно време :)

... Това, че сме заменили конския впряг, с конски сили, може да претендира за цивилизационен, но в никакъв случай не и еволюционен напредък. Жалко. На някои хора и толкова им стига обаче за да се почувстват повече от маймуна! И с това си остават :)

17.01 2013 в 09:37

Ами да, имаме си работа с умопомрачени хора :(

Не може да им се помогне...

"По-лесно камила ще мине през иглено ухо..."

16.01 2013 в 13:44

Да, в САЩ бедните са намалели до около 50 000 000. И продължават да намаляват. В българия също, щото сме на страната на демокрацията и свободата.
http://en.wikipedia.org/wiki/Poverty_in_the_United_States

16.01 2013 в 13:21

О, бедността е циклична, както и икономическият растеж. Бъди сигурен, че след 50 години, бедността в САЩ ще е под нивата, които познавахме през 2000 година. А през 2000 година, беше по-ниска, отколкото през 1950-та. И така. Цикличност :-) Затова говорим в дългосрочен план.