Кривото огледало

Последна промяна на 21 август 2014 в 20:08 9517 9

Антоний Гълъбов

Около една четвърт от съществуващите политически партии в България ще се явят самостоятелно или в коалиция на предстоящите избори. Повече са политическите партии, които са предпочели коалицията спрямо онези, които се явяват самостоятелно – 20 самостоятелни партии и още 34 в коалиция. Но, проблемът не е в броя на партиите, явяващи се на избори, тъй като през последните години той като че ли се стабилизира около подобни пропорции. Истинският проблем е в това, че цялата партийна система, все по-отчетливо се разминава с политическите предпочитания на гражданите.

Съществена част от политическите партии са разположени в лявата част на политическия спектър – от най-ретроградните комунистически формации до партии, които се опитват да придобият облика на европейска социалдемокрация като „Движение 21”. БСП запазва лидерската си позиция, въпреки все по-отчетливата конкуренция на АБВ, които предпочетоха по-широка лява коалиция. След смяната на председателя си, БСП промени съществено профила на сателитните си формации. В „БСП лява България” има още 12 формации, които включват както твърдолинейни последователи на някогашната БКП, така и формации с дълбоко противоречив характер като Евророма и Нова зора. Всички те се борят за доверието на около 750 000 – 800 000 избиратели.

Оформя се ясна национал-популистка група от политически формации, в които Атака продължава да бъде най-разпознаваема, но все по-отчетливо губи позиции спрямо своите преки конкуренти от Патриотичния фронт (НФСБ и ВМРО). Въпреки че след провала на европейските избори започна процес на обединение сред тези формации, БНС „Нова демокрация” на Боян Расате и „Нова сила” на Антон Сираков продължават да разчитат на частична подкрепа. В тази част на политическия спектър партиите се опитват да преразпределят доверието на онези около 16 % от българските избиратели, които са готови да подкрепят радикални националистически призиви и в същото време, симпатизират на Русия. Съществена част от тях са бивши избиратели на БСП или на някоя от останалите леви формации.

След почти двадесет години, в които екологичните движения разпознаваха тоталитарния режим като основен фактор за разрушаването на българската природа и подкрепяха демократични политически реформи, днес трите зелени формации, които се опитват да привлекат вниманието на около 1,5 % от българските избиратели, вече са доминирани от леви идеи. Най-видимият, макар и относително неустойчив съюз тук е коалицията „Левицата и Зелената партия”, която се опитва да съчетава радикално леви идеи с екологични призиви. Зелените предпочетоха да се дистанцират спрямо Реформаторския блок, но все по-отчетливо губят собствената си разпознаваемост. Усилената работа за „олевяване” на екологичните движения доведе до частичната маргинализация на тези формации, които някога бяха в основата на демократичните промени в България.

Зоната на социалния популизъм, която също пряко кореспондира с разпръскващата се левица, присъства осезаемо сред партиите и коалициите, които ще се борят за доверието на българските избиратели на 5 октомври. Основният претендент в тази зона е коалицията ББЦ, към която освен Гергьовден, ЗНС и ЛИДЕР се добави и Партията на българските жени. Шансовете в това поле се определят до голяма степен от финансовите ресурси, но радикалният популизъм би могъл да привлече и други групи от разочаровани избиратели, които сменят често своите предпочитания. „Новото време”, „Глас народен”, „Нова алтернатива” на Николай Цонев и отчасти НДСВ и „Нова България” на Роро Кавалджиев, разчитат на подкрепата на различни периферни групи, които гравитират около същия либерално-популистки център. Неговото електорално тегло не надхвърля 300 000 избиратели, но в зависимост от развитието на кампанията, то би могло да нарасне с още няколко хиляди души.

Независимо от провала на предходния управленски мандат, ДПС може отново да мобилизира около 500 000 избиратели и да запази влиянието си, независимо от усилията на ГЕРБ и отчасти на Реформаторския блок. В редица райони на страната, ДПС успя да запази и дори да разшири влиянието си сред потенциални избиратели на БСП, доколкото електоралния профил на избирателите им остава сходен.

Безспорно най-голямата политическа формация, с около един милион избиратели - ГЕРБ почти изцяло обхваща средните слоеве на българското общество. В същото поле търси свое място и партията на Илияна Раева „Обединена България”, както и „Република БГ” на Георги Василев. Без да има свой стратегически партньор, ГЕРБ може да разчита на нарастващ брой формации от типа на РЗС, които биха предпочели да работят с партията на Борисов, ако тя спечели убедително предстоящите избори.

В дясната част на политическия спектър се позиционира Реформаторския блок и коалицията „Десните”. Двете коалиции трябва да мобилизират онези повече от 500 000 избиратели, които през годините подкрепяха традиционната десница в България и не разпознават ГЕРБ като свое автентично политическо представителство. Същественият проблем тук е в липсата на ефективен модел на партньорство, който може да се отрази негативно върху подкрепата и за двете формации.

Политическият спектър, представен от партиите, заявили желание за участие в предсрочните парламентарни избори, не отговаря на съвременното състояние на българското общество. Около 45% до 50% от българските граждани не участват в избори. В същото време, онези които отказват да гласуват съзнателно остават в рамките на около 3% до 5%. Партийното предложение е силно изкривено наляво, към радикален социален и национал-популизъм. В същото време повече от един милион и половина от българските граждани не виждат в политическите партии изразители на своите собствени интереси.

В кривото огледало на българските партии не може да се бъде разпознат образа на българското общество. Мнозинството от българските граждани не отдава съществено значение на партийните етикети. През последните повече от десет години, идеологическите ориентири бяха заличени съзнателно, за да бъде тласната страна встрани от собствените си цели и интереси. Масовото навлизане на некомпетентни и агресивни полит-технолози, доведе до трайно изкривяване на самата идея за политическо представителство. Финансово осигуреният избирателен достъп до медиите, превърна политическия дебат в махленска свада. Всичко това доведе до сегашното състояние на политическия живот в България, при което избирателите могат да се ориентират между партийните призиви само по принципа на „по-малкото зло”.

Гражданският протест не бе нито чут, нито разбран от политиците. Най-тежкият пример на подобен политически аутизъм е БСП, която „отговори” на протестите с още повече нео-комунистическа реторика и цинизъм. Но, по-голямата част от политическите партии също отказаха да се съобразят с очакванията на гражданите. Самият факт, че мнозинството от тях си позволяват отново да се явят на избори в същия вид, разчитайки на повсеместната политическа корупция и собствената си наглост, е показателен. Нито една фалирала партийна фирма не се оттегли с чест от политическия живот на България. Нито един политически наемник, обслужвал всеки който е готов да го издържа, не направи крачка встрани. Заради всичко това, най-вероятно отново българските избиратели ще предпочетат да се оттеглят встрани, откривайки ново пространство за партийната арогантност. А на мястото на техния образ в кривото огледало на българската политика ще остане само собствения ни „безпомощен плурализъм”.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.08 2014 в 12:06

До -10:
Става въпрос, че рано или късно идва лява партия на власт (неизбежно е; виж на запад как е), когато на народа му писне от реформи. И да, лявата партия само "яде" от натрупаното богатство от десните.
От 2007 всикчи партии на власт рапределят пари (европейски). Може да изглежда странно но Бойко най-добре ги разпределяше. Само че толкова са калпави БГ политиците, че дори и да искат, не могат да рапределят огромния паричен ресурс - виж усвояване на евро средства колко е малък.
Важното е европейските пари така да се разпределят (инвестират), че БГ в крайна сметка да може сама да генерира голям БВП.

22.08 2014 в 11:50

Аз също искам да влязат и ъправляват чисти и неопетнени патриоти в парламента, който да работят само за благото на България и народа.
Въпроса е има ли такива хора, пък и дори леко "изцапани" и поне в повечето случаи да работят само за интересите на БГ?

Има ли ги?

22.08 2014 в 09:51

Трябва ни качествена лява партия, та като на народа му омръзне да "стяга колана" да има за кой да гласува и този някой да не мисли как да ограби и продаде на Русия България.
-------
Левите партии не градят, те само разпределят това, което е било изградено от десните партии преди тях. Няма как лява партия да вдигне България от дъното, просто защото сме на дъното. За годините от 89 насам, България е управлявана 5 пъти от леви партии и сам 2 пъти от десни. Герб ги слагам в левите, защото са популисти и освен с разпределяне на пари с друго не се похвалиха в управлението си.

22.08 2014 в 09:44

Тежко и горко на държава в която най-доброто е Бойко Борисов. Уви той е най-малкото зло и само той има кураж за реформи.
---------------
Кажи една реформа (повтарям - реформа), която той направи за 4 години управление! Борисов и ГЕРБ са обикновени популисти, чиито способности се свеждат единствено до разпределяне на пари, дали от данъци, дали от европейски средства. Нещо, което правеха и всички преди него. Реформа не направи нито една!

22.08 2014 в 00:01

Гълъбов отново ни засипа с думи и ..... нищо не каза. Това не е политологически анализ, а абсолютна халтура. Да им се чудиш на Оф Нюз как му се ловят на въдицата.

21.08 2014 в 23:41

Е то с партньор като РЗС и Яне си е равносилно на самоубийство. Ако можете да определите Яне към коя политически спектър принадлежи, ще ви бъда благодарна.

21.08 2014 в 20:41

Популизъм е мръсна дума и се лепи на всеки- как определяте кое е популизъм е друга тема

21.08 2014 в 20:41

Най-добре е да се гласува за нови лица. Видяхме старите мутри какво направиха с нас и държавата.