Леви – десни, 2:1

Последна промяна на 08 ноември 2012 в 19:53 6089 45

Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антнов
Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антнов

 

Преди един ден американският президент Обама бе преизбран за втори мандат при 7.9% безработица, което не се е случвало в САЩ от 76 години. И при консенсусно мнение на болшинството американски водещи икономисти, че предвид икономическите политики на Обама, възстановяването на безработицата в САЩ до нива от 5% ще отнеме между 15 и 25 години, а след Голямата Депресия е отнело под 10 години. Следователно логичен е въпросът какво помага на левите партии да печелят избори дори по време на кризи, причинени или трайно влошени именно от леви политики (с уговорката, че е трудно да се прецени кой е прокарвал по-леви икономически политики – републиканецът Буш-син или демократът Обама).

Левите партии умишлено лансират идеи от рода на вдигане на минималната работна заплата, качване на осигуровките, замразяване на цени на определени стоки, налагане на мита и нетарифни ограничения при вноса, вдигане на данъците за хората с високи доходи и т.н, когато са в опозиция по време на икономическа криза. Но причините за това поведение далеч не се коренят единствено в идеологически постулати със социалистически привкус, които - както пише Лудвиг Фон Мизес малко след Втората световна война в студията си „Антикапиталистическото мислене” - са в основата на широко разпространеното в света убеждение за несправедливостта на капитализма, лишил хората от достъп до блага, които природата щедро е осигурила за всички и на които всеки има право по рождение. В тези идеи, лансирани от социалисти по цял свят, има голяма доза политическа амбиция и корист. 

Но преди да продължа, нека припомним как пазарът се справя с кризите. Съгласно закона Сей (в т.ч. и неговите интерпретации), ако дадена фирма (в това число даден отрасъл; икономиката като цяло и т.н.) по някаква причина претърпи спад в търсенето на стоките, които тя предлага на пазара и в резултат на това започне да трупа излишни запаси под формата на нереализирана продукция, тя може постъпи по два начина:

  1. Да намали цените на произвежданите стоки, без да уволнява, като по този начин стимулира ръст в търсеното количество на дадените стоки. За да постигне тази цел, фирмата ще трябва да намали нормата на печалба, но и най-вероятно работната заплата, за да предпази собствениците си от загуба. Съгласно закона за търсенето и предлагането, свалянето на цените води до увеличение в продажбите. Ако цените паднат достатъчно, цялата произведена продукция, включително и нежеланите запаси, може да бъде продадена. Така гъвкавостта в цените – способността им да се нагаждат максимално бързо към спад в потребителското търсене – практически гарантира, че всичко произведено ще бъде продадено. Никой няма да загуби работата си поради спад в търсенето.; 

  2. Да уволни част от своите работници и служители, запазвайки им заплатите, за да намали разходите за труд и да намали производството. Тук също бихме могли да очакваме известен спад в работната заплата, тъй като все пак повече безработни ще се конкурират за едно работно място. Постепенно запасите от нереализирана продукция ще започнат да се топят, което би могло да окаже натиск нагоре върху цените. Допълнително спадът в работните заплати, предизвикан от конкуриращите се безработни, ще стимулира фирмата и останалите производители да започнат да наемат отново. Ако заплатите са достатъчно гъвкави – притежават способността да се нагаждат максимално бързо към всеки спад в търсенето на работна ръка – евентуално почти всеки, който търси работа и има необходимата квалификация , ще намери такава. 

Както се вижда в горния пример, в крайна сметка гъвкавите цени и заплати имат способността да осигурят на обществото т.н. пълна заетост. Всъщност, точно наличието на тези два фактора, както в количествен, така и в качествен аспект, са определящи до голяма степен за това дали живеем в условията на пазарна икономика и до колко развита е самата тя. 

Тук идва въпросът: „Защо безработицата, както в Европа, така и в България, а така и в САЩ, е на рекордни нива за такъв продължителен период от време?” За да отговорим на този въпрос, трябва да си зададем друг въпрос: „Какво пречи на работните заплати и на цените да са достатъчно флексибилни?” Тук ще приведа хипотетичен пример, за да избегна конкретизация, но общо взето моделът е един и същ, а примерите от реалната действителност – много.

Нека предположим, че даден производител на коли, претърпи спад в продажбите на дадено свое регионално подразделение и обяви, че ще намали работните заплати на служителите си с, да речем, 10% (нещо, което се случва с Пежо-Ситроен в момента). В отговор, работниците се обединяват, синдикати и работнически съюзи започват да организират протести, а леви политици и ТВ водещи започват да правят намеци за това колко е лош пазарът и колко алчни и безотговорни са собствениците на заводите. Започват да се прокарват дори предложения за национализация, и призиви държавата да осигури заетост без значение дали предприятието е печелившо. Получили обществена подкрепа, работниците заплашват, че ще обявят стачка и ще блокират производството. Мениджмънтът на компанията е поставен пред две лоши алтернативи. Компанията може или да намали работната заплата и да рискува блокирането на производството за известно време, което ще донесе огромни загуби, или да се огъне пред исканията на работниците, примирявайки се със свития марджин на печалбата или даже временни загуби, като се надява, че спадът в търсенето е бил временен. Разбира се, между две лоши алтернативи, мениджмънтът ще възприеме по-малко лошата и ще удовлетвори исканията на работниците. От тук нататък, нещата могат да се развият по два начина – продажбите да се увеличат или да продължават да намаляват. Ако продажбите скочат, мирът ще се възстанови, но какво ще се случи, ако продължат да намаляват (нещо, което се случва в момента на много пазари, включително френския за автомобили)? Работодателят отново обявява, че в компанията се очакват съкращения, а и той самият вече е натрупал задължения, вследствие на нежеланието на работниците да понесат 10-процентното намаление. Работници, синдикати, про-работнически сдружения, обединения и т.н. отново подемат атака, но този път ги очаква изненада. Съкращенията не са на работни заплати, а на работни места. Освен това, работодателят обявява, че ако синдикатите не се съгласят на орязване на работните места с, да речем, 20%, съществуването на даденото регионално подразделение вече ще е нерентабилно и то ще бъде изцяло затворено, т.е. всички ще загубят работата си. Този път местата се сменят. Сега работниците се изправени между две лоши алтернативи. И, разбира се, те избират по-малко лошата – 20% от работниците са уволнени.

В крайна сметка уж-социалният пристъп на работническите съюзи, които ограничиха способността на работодателя да променя работната заплата, както сметне за добре, доведоха до уволнението на 20% от работниците. А това поведение е точно обратното на лявата идея, която проповядва, че е по-добре да имаме равни доходи, били те и сравнително по-ниски, от колкото някои да получават високи доходи, а други не. 

Сега вече можем да си обясним и поведението на левите партии в опозиция по време на криза. Впрочем, правя уточнението, че под леви партии включвам и такива, които са десни, но само на приказки, а не и на действия. Да речем, че се намираме в състояние на рецесия и дясна партия е на власт. Икономически грамотните хора от лявата опозиция добре разбират, че пазарът и на теория, и на практика, има силата да осигури пълна заетост, но само при условие, че цените и работните заплати са достатъчно флексибилни. Затова те започват да манипулират общественото мнение, като обясняват как е възможно социалната пенсия да се вдигне с 30%, минималната работна заплата - с 25%, помощите за безработни - с 35% и т.н., а подобни манипулации лесно намират отзвук в обществото, когато хората се чувстват затруднени. От тук, дясното правителство има две крайно лоши алтернативи пред себе си. Първата е да се поддадат на левия натиск и да загубят десния си електорат, а вторият е да не го направят и да мобилизират привържениците на своите политически опоненти. И в двата случая, нищо добро не ги очаква на следващите избори. Респективно лявата партия идва на власт. Разбира се, кризите, също като възходите, не са вечни. Икономиката се възстановява, но паралелно с това е нараснала както задлъжнялостта, така и народното доверие в лявата идея. Профилът на герой осигурява още един мандат на лявото правителство. Но и то е поставено пред дилема. По време на подем, то може или да продължава да увеличава харчовете и да прегрява икономиката допълнително, или да не го прави и да следва разумна икономическа политика, но да изгуби своя ляв избирател. Както е видно, обикновено те предпочитат да задълбочат предстоящия спад в икономическия цикъл, като не ограничават държавните разходи и продължават да прилагат „про-социална” политика по време на експанзията. В крайна сметка, то ще изгуби следващите избори, но поне няма да е нанесло трайна вреда на своя „про-социален” имидж. А и в дългосрочен план, резултатът е 2:1 за левите, но за сметка на хората. След това цикълът се завърта отново.

В заключение - не се учудвайте, че партиите с лява реторика и политики печелят избори по-често от партии с десни разбирания. Просто хората много-много не се замислят нито за причините за икономическите кризи и цикли, нито за начина, по който може да се излезе от тях. А обещанието за безболезнено излизане от криза, задавано от леви партии, е по-привлекателно за повечето хора. Независимо в коя държава живеят.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.01 2013 в 18:52

Цената на труда е като всяка друга и се определя от търсенето и предлагането :-)

11.12 2012 в 17:37

Аз също работя лично в този сектор и лично съм ликвидирал чрез автоматизиращия ми софтуер над 10000 работни места. Да, наели са се други хора, но 1000 подръжка, консултанти, отношение 1:10.

Като порастнеш малко още в тази професия, ще дойдеш на моя акъл.

11.12 2012 в 17:32

Ок, Александре, някой би попитал "кои са някаква си шепа хора, дето имат пари, и решават да сменят цялата индустрия чрез слагане на машини, и изведнъж 90% от хората са неадекватни, и почват да мрат?".

Трябва ли те да решат прага на адаптируемост какъв е?
А може би изобщо не мислят така, а само за джоба си?
Това ли е "естествен подбор"? На мен ми прилича на изкуствен - защото нито дебелия банкер е тигър, нито човека е мишка.

Нещо се отклоняваме от дълбоките ценности у хората, какво значи щастие, семейство и така нататък, дето е общо човешко и залегнало в нас, признавам от първобитнообчинския строй още, щото гените ни бавно се адаптират.

Туй са все феномени на неподготвения ни за рпомените генотип, дето изобщо хал хабер си няма какво значи да имаш собственост върху 1/2 от земята и какво да правиш с това, в инстинктите си. Нов феномен, върху първобитни гени - и излиза проазия голяма.

11.12 2012 в 16:30

Поп Дръвчо, Ами много лесно - познава се най-лесно по резултатите, само по резултатите - ако всички вкупом стават по-богати, значи е дясно, (даже и да са бразилци,китайци, руснаци и др.подобни), ако е обратното - ляво, (Даже и да е Буш, Саркози, Барозу, и др.подобни).

16.11 2012 в 19:17

И още нещо:
Питаш колко хора били умрели от индустриализацията. Отговорът е не колко, а какви. Тези, които не могат или не искат да учат, които не могат да се приспособят.
В съвременни условия - все повече и все по-нови професии се появяват покрай всякакви автоматизации. Огромни фирми работят за автомобилните компании, авиационните компании и прочее. Огромни компании поддържат компютрите на другите огромни компании. Цели фирми се специализират в писане на софтуер за телефони, мобилни устройства, и телевизори, че дори и за автомобилни седалки!
Да, не всички трябва да са софтуеристи, но колкото повече хардуер започва да се прави от роботи, толкова повече софтуер трябва да се пише за роботите.

16.11 2012 в 19:03

Работейки именно в този сектор, мога смело да заявя, че това са абсолютни глупости. Хората, заети да обслужват роботите, да програмират и прочее изброени вече от мен дейности са неимоверно повече от тези, които биха правили това на ръка. И взимат и по-високи заплати за това, защото се изискват много по-сериозни умения и образование.

16.11 2012 в 12:54

Не знам дали програмираш директно за белгийците - по-скоро има посредник дето прибира, а всъщност те плащат доста добре. Сам ли си си намерил белгийския клиент, или си през бюро, или си на заплата/хонорар в Българска фирма?

Другата възможност е, белгийците да търсят ниска цена. Пазара на работна ръка е различен от стоковия, работи така: ако не си съгласен на 1300, отказваш, но има друг който се съгласява, и ти оставаш с 0. В Канада явно няма да се съгласи никой на под 2500, с тамошните данъци, осигуровки, и цена на живот - това определя друг вид пазар на работна ръка с по-високи заплати.

Друга възможност е, вида работа - аз познавам човек в България, който взима на американци, германци и британци, доста солидна ставка на час, между 40-60 евро и те се съгласяват, защото той върши уникална услуга, която има малко хора дето могат да я свъшат изобщо по света. Възможно е, да вършиш неща, в този случай конкретно, които има просто доста хора дето ги правят и възложителят може да играе с цената. Ако няма достатъчно хора, пазара е такъв, че ти би играл с цената :D. Търсене и предлагане.

Надявам се да съм се изразил точно. Аз съм в този бизнес също - прати един емайл на olivod@gmail.com, ако правиш интересни за мойте клиенти неща, може да качим над 1300.

16.11 2012 в 12:40

каролев за икономист не ставаш но я ми кажи примерно как става следния номер правим пазарна икономика всичко става пазарно обаче доходите не сега ти давам пример с мен програмирам за едни китайци в канада дават ми 2500 канадски долара идвам в българия и програмирам за едни инвеститори от белгия и ми дават 1300 лева та по малко ли съм станал производителен или някои прибира разликата работя дори в къщи след работно време това е отклонение заради твои тъпи изказвания по повод производителноста на българите и сега конкретно когато в икономиката се намесят политици нещата се объркват тотално и тогава идват виртоозите така наричам тези от борсите и големите банки които дават пари за едното нищо или съветват други да ги влагат в преспективни начинания та така опростено стават кризите а аз от както съм се родил в българия все е криза поне три причини да не излезем от нея виждам аз неграмотни и тъпи хора които по някакво стечение стават и отговорни фактори включва и теб липса на инициатива липса на отговорност от поемането на риск липса на логика за какво е всичко това и кому е нужно май станаха повече майната му сега работя за себе си съвместно с една китайска компания дохода ми е повече от дохода на президента на сащ влагам всичко което не ми е нужно в безплатни и просветителски проекти в китай знаеш ли защо тези нямат умора сутрин хазайна ми става в 3,5 да се грижи за стопанството си при положение че има 100 работника не може да повярва че давам толкова пари за хора който няма да ми ги върнат и казва че след 50г може да печели колкото мен за година но няма да е жив и си умира от смях че спя до обяд и не виждам изгрева бил красив каролев виждал ли си изгрева

14.11 2012 в 17:22

Весело заключение за "лявата Франция". Показва обичаен публицистичен произвол или немарливост към информацията. СП на Франция има класическа Блеъристка програма и най-й-се иска да направи прословутата "реформа Шрьодер", нищо че и демографски, и икономически и социално Франция и Германия в момента са по-различни от всякога в проследните 200 години . И като така - десницата яко й гласува на "социал-либералната левица" икономическите мерки в парламента. С просто прелитане на френския печат с установява, колко са доволни от соц. президента напоследък юнаците от МЕДЕФ (асоциацията на СЕО-тата и мажоритарните собственици на дружествата дето правят съдържанието на техния борсов индекс САС40) . Та да вържем малко кучето по повод "лявата" Франция предлагам. Франсетата наистина са за момента единствените, които имат относително цялостен ляв проект за управление, но на изборите преди 6 м. се преброиха и за него се оказа, че са едва 4 млн. Срещу 6 млн. които вярваха на Марина Льо Пен от Национлани Фронт, която изобщо нямаше проект - ама никакъв. Този трафарет за "общите" неща между крайните леви и десни - също е за изхвърляне вече. Тези дето имат общи работи са си обикновени популисти и/или политически аривисти (като сегашното ни мнозинство в България) и ляво и дясно са неотносими към тях категоризации. Нищо, че ЕНП се правина ударена по въпроса.

14.11 2012 в 14:55

Мерси, че все пак си сложил въпроси - така поне мога да ти обясня какво се случва.

Отговарям 1 по 1:
"Кой ще обслужва роботите, които произвеждат? "

Хора, с пъти по-малко от началното количество хора.

"Кой ще им пише софтуера, позволяващ изобщо да работят?"

Хора, с много пъти по-малко от началното количество хора. Софтуерът се копира и написан 1 път, може да се пусне на 10000000 милион машини. Да, иска поддръжка и доработка, от кохерентен малък тийм. Повярвай ми, пиша софтуер от 15 години, използван в големи мащаби.

"Кой ще следи качеството на продукцията им ?"

Хора, с много много много пъти по малко от началното количество хора, защото всъщност робота/софтуера прави грешки много по малко и по еднообразни от хората. Обикновено, или нищо не върви, или всичко върви. Ако го променяш, тогава пак замесваш хора, но ако въри и не го пипаш, няма нужда от много хора.

Явно имаш нужда от примери.

Ако индустриалната революция от 18 век не ти е достатъчен пример за това колко хора измряха заради загубена работа заради машини, ето по пресен:
- автомобилостроенето - количеството хора замесени е паднало драстично, в съотношението с произведените автомобили. Роботи ги произвеждат и тестват, и много малко хора. Факт.

Е тоя ефект от автомобилостроенето, ще се репликира бурно в следващите години от "имащите фабриките" и обикновения човек ще е на улицата - статистически.

А не може всички да са софтуерни специалисти, очевидно, и не трябва. Просто ще има много ненужни хора - какво правиш с тях? Ако не им организираш живот, ще трябва друго защото иначе ще е анархия и гладните ще иска да си вземат.