Малки коледни приказки за любовта

Последна промяна на 17 декември 2014 в 19:08 5702 5

Любен Лачански

Ех, може би това му е единственото хубавото на иначе доста проточилият ми се личен живот. Това, за което Ви и говоря. Повтаряемостта в него. Разбира се, аз също не мога да проумея животът ни в цялост някаква, нито и въобще мога да проумявам всичко, което се е изтъпанило като на длан, както писа преди години един покоен поет. Страна, с опънат като една човешка длан живот. Тогава това го можеше. Даже беше задължително. Бог да го прости покойният поет. Вярно, комунист беше, от най-чугунените, но дедо Боже не може да е толкова безмилостен и да не е направил нещо и за успокоение на душите на принудените да бъдатат Антихристи. Да, именно принуждавани бяха цели пълчища да се правят на Богоборци, с което си действие още три пъти по 25 години ще ядем горчивият бъз на безверието.

Но стореното, сторено...

Отмениха Рождество Христово, Възкресение Христово, всичките християнски светии.

Раждахме се без именни дни, брояхме се на “първи” и “втори” и гушвахме босилека под необясними за народната ни свяст и феноменални в безмислието си, пирамидки от шперплат? И със закана от страна на съответния кмет да бием Капиталистите до края на света.

Според мен, за България този край настъпи с няколко заканителни труса. Но ние нали сме с “южна кръв” и “е от кремък тоя стар Балкан”, та не можахме да възприемем разумно ни заплахата от апокалипсиса, нито безкрайно проточилата се “перестройка”, която ние нарекохме “мирен преход”. Не е изненада за никого, че убийството на поголовието започва с мирното натикване в неясните параметри на скотобойната.

Нямаш Вяра, нямаш Надежда, любовта е префектна само когато е скъпо платена.
И това, ако не е ескиз от произведение на Йеронимус Бош, здраве му кажи... и да вървим да пием убийствена шльоковица през задаващите се почивните дни.

Именно почивни, защото Празникът идва тихо, леко и ефирно в душата и животът ни, а не по решение нечие... Затова изгубихме празниците и се превърнахме в битови алкохолици уличници.

Не, не преувеличавам. Ако не Ви е страх, читатели мои и критици безпощадни надникнете в първия училищен двор, бивша детска градинка или някой от неразграбените паркове.

Наистина е плашещо! Двайнасет годишни пущараци къркат бира с водка “менте”, после се напиват, после се бият и после... всичко отначало.

Защо ги пиша тия милозливи думички, започваш да си задаваш въпроси приятелю? Не, не защото съм се размекнал от старчески маразъм, а защото поколенията се претопяват, а пластмасовия амбалаж остава, за да ни сочи безхаберната и безмислена Голгота на една нация...

След седмица е Коледа. Коледа е голям Християнски празник. Всеки се прибира където може, а който няма подслон държавата му осигурява тридневен подслон с решетки. Да не се излагаме през чужденците, които ще дойдат евентуално в България, уж за Празник, а и те ще вдървят от пиене и и евтини старлетки.

Така е навсякъде по света, ще ми речете, и ще сгрешите.

В Библията пише нещо и за това: ”...Всичко си има време, време има за всяка работа под небето : Време да се родиш, и време да умреш: време да садиш насаденото: Време да убиваш и веме да лекуваш:време да събаряш и време да съграждаш: Време да плачеш, и време да се смееш:време да тъгуваш и време да играеш: Време да разхвърляш камъни и време да събираш камъни:време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки:”

... ще спра до камъните, които естествено ще полетят върху болния ми гръб и още по-незавидната ми глава.

Но припомних тези думи на Еклисиаста, син Давидов, цар иерусалимски. “Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета.”

Мъдро и едновременно човешки. Текст, от който и запетайката крещи, ако и промениш посоката. Затова ние - българите не обичаме да четем ни Свещените книги, ни тези пред които мълчиш, като напикано дете пред майка си, а топлината обвила долницата ти се превръща неумолимо в стряскящ компрес. Затова ние, но и не само ние - българите, си създаваме своя си библеистика и собствени мъдрости, на които можем да повярваме и най-вече, които можем да понесем на недоверчивите си, но за това пък вечно превити рамене:

Една такава приказка чух някога от великолепния поет Борис Христов. Слава Богу после я прочетох, като част от белетристичен извор. Всичко в нея ме порази. Не е важно дали и Борис я е чул, съчинил или преосмислил, важното, че тя дава точно онова, за което си говорехме в тези думици. Прочетох я някъде преди година в томчето “Спемени за хора, камъни и риби”. Щастлив бях, че познавам Борис. А ето и самата приказка, която можете подир Молитвата на Бъдни вечер да разкажете на децата или внуците.А защо не и сами на себе си.

Ето я:

“Веднаж, като обхождал Платото и търсел върху него място върху, което де се приземи по време на Пришествието, Бог видял жена и мъж усърдно да копаят. Работили на нивата си те, полегнали на хълбок, като се влачели из каменистите бразди, окъсани и с изранени лакти. Разбрал причината, която карала любимите му същества да се държат ка то влечуги, Той слязъл на земята и изтичал в сечището да отреже две по-дълги дръжки за мотиките им. После им помогнал да се вдигнат от праха и Сам показал как да обработват нивата изправени. Ала когато ги оставил, за да види как вървят делата на съседите им и след час се върнал, намерил ги отново легнали, а дръжките на сечивата – подменени. Това съвсем объркало Всевиждащият и без много да размисля той решил да им остави Своята ослица – та с помощта й някакси да преживеят. “Благодарим ти, Господи, зарадвали се злополучните копачи, но кажи ни, Ти с какво ще идваш да ни наглеждаш?”

“Не ме мислете Мен” – наместил кръстта на гърба си неудобният свидетел...

banner 2 300x250

Сбогувал се и се отблъснал към небето.”

Ще бъда прещастлив, ако приказката за семейната любов ви е харесала. Приемете я, кото обобщение, прозрения или онова, което е: Брилянтна поезия.

Дано съм ви бил полезен?

Поне пред Коледа, макар и малко...

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.12 2014 в 13:49

Обърнете се към Поли стюардесата,или към Славчо Бинев ! Той най-добре ще Ви "светне"!

22.12 2014 в 00:26

До Арх.
Присъединявам се - имам чуството, че нещо е изпуснато при копи-пейста; или просто съм глупав и не разбирам. Дано да е първото...

19.12 2014 в 22:55

Ще отговоря на Арх. по следния начин:
1.Думичката поука се използва след разказана приказка, а не след сътворена строфа.
2.Благодаря,на Онзи,Единственият,който ми е подарил плюсче и респективно, високо е оценил прекрасната статия на Л.Лачански;и респективно, е разбрал посланията на автора за Християнските ценности:
Що е то Любов към ближния?
Що е то единен народ = едно Семейство, живеещо в:

"БЪЛГАРИЯ"

"Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание..."

За тези стихове,
Поклон пред паметта на Г.Джагаров

19.12 2014 в 14:23

Изобщо не ме е срам да си призная, че поуката от тази приказка последната... ми се губи :(
Някой би ли ме светнал за нея??

18.12 2014 в 14:14

Поздравления !

"Земя като една човешка длан,
но по-голяма ти не си ми нужна",
щом светът със Бог във сетивата е закърмен
и с Любов недрата ти са пълни.