Монасите – забравените освободители на България

Последна промяна на 03 март 2014 в 09:41 16480 4

Деян Енев

"На 3 март 1878 г. в Сан Стефано, на 12 километра от Цариград, бил подписан мирен договор между Русия и Турция, който влязъл в историята като Санстефански мирен договор. Според него България се възстановявала на политическата карта на Европа като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на България почти напълно съвпадали с етническите граници на българската нация." 

История на България, изд. "Марин Дринов"
"Тук е главата на проигумена Дамаскин, който беше на таксид в Свищов и там биде убит от агаряните в лето 1779."
Надпис върху ковчеже в костницата на Хилендарския манастир

През петнайсети век българските земи вече са включени в границите на османската държава и плътно обхванати от османската администрация.

Чисто биологическият, стопански, верско-религиозен и културен натиск са огромни. Дълго време учехме, че народният организъм изкарва първите три века от робството едва ли не в състояние на ступор. И после изведнъж от нищото се появява Паисий Хилендарски, който възвръща народната свяст. Всъщност Паисий Хилендарски е само брънка, макар и най-внушителната, от несекналия монашески подвиг през всичките векове на робството, подвиг, към който българската историческа наука все още е в дълг.

При липсата на собствена държавност, българската народност прави единствения верен ход в условията на враждебната политическа и верска среда - тя припознава себе си и поставя знак на пълно равенство с източноправославната вяра. В този смисъл манастирите израстват като средища, които акумулират всички възможни в условията на робство форми на обществен живот - религиозен, икономически и културен. След чуждото нашествие и завоеванието първата задача на манастирските средища е оцеляването, втората - спасяването на духовността, на писмената традиция, на книжовността, а третата - изнасянето й отново в народната тъкан. Така те се превръщат за дълъг период от време в единствената опора на народността.

Връзката на манастирите с българския етноареал се осъществява чрез институцията на таксидиотството. В превод от новогръцки "таксидиот" значи "пътник", но и "духовник", "изповедник"... Тоест таксидиотите са принадлежащи към черното духовенство лица, които обаче пребивават не в затвореното и извисено духовно пространство на манастира, а в светска среда, където изпълняват мисионерски - богослужебни и просветителски функции.

Таксидиотството е сред най-интересните феномени в родната ни история. То е етап от българското национално узряване, който при изчерпване на функциите и появата на нови приоритети естествено отмира към средата на XIX век.

Постепенно през XVIII и първата половина на XIX век страната е покрита с плътна мрежа от метоси в по-важните селища. Според Иван Радев, един от малцината ни по-задълбочени изследователи на таксидиотството, "метохът е едновременно молитвен дом, страноприемница и средище за просвета". С най-добре развита мрежа от метоси са най-големите български манастири – Рилският, Зографският и Хилендарският. За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.
Според твърдението на Климент Рилец "изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) ставало след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост". Таксидиоти са Йосиф Брадати, йеромонах Паисий Хилендарски, архимандрит Неофит Бозвели, първият български екзарх Антим Видински, митрополит Иларион Макриополски... - да изброим само най-известните. Една от най-важните дейности на таксидиотите била финансовата. Те събирали милостиня, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове.
 
Пътуващите монаси таксидиоти са разработили още в първите векове на робството цяла система от бойни техники, за да оцелеят във враждебната среда и да могат да съхранят народната свяст.

В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров е отделил специална глава за бойните умения на таксидиотите. Той твърди, че има запазени сведения за наличие на цялостна бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.

Монасите, пише Дориян Александров, избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст, самоотбрана с продълговата кожена торба - кемер, която се носела препасана на кръста под расото и когато била пълна с монети, се превръщала в страшно оръжие, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба. Освен това се изучавали приложна психология, методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо-физическа подготовка на базата на религиозната практика. Авторът твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала...

Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от твърдо дърво, дрян, габър или дъб, за да не може да бъде разсечена лесно с меч. Във филма "Козият рог" Антон Горчев и Катя Паскалева демонстрират именно такъв бой с тояги, какъвто са практикували българските монаси таксидиоти. Големият железен кръст бил второто основно оръжие на таксидиотите. Кръстът можел да се държи по четири различни начина и също бил страшно оръжие в ръцете на експерт. Кожената торба или кемерът с парите също се използвали като оръжие.
Освен това таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и специални диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане (лъвският скок на Васил Левски), бързо катерене по дърво, както и методи за обезвреждане на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба, забити в земята. Стълбовете се използвали и за отработване на длановите удари и ритниците в ръкопашния бой.

Психическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскезата на православното християнство, най-ярко изразени в исихазма, който гледа на човека едновременно като на субект и обект на творчеството "добротолюбие", или както учи един от адептите на исихазма, авва Таласий: "Като придобиваме навик за добродетели, ние си връщаме чрез него природното свойство и се изкачваме към своето първоначално здраве." Таксидиотите практикували и редица други умения за оцеляване във враждебна среда, като дегизиране, преобличане, лечебни изкуства, изграждане на агентурен апарат, пароли, тайни явки, квартири и скривалища.

Могъщата организация, създадена от Васил Левски, просто дублира и заздравява една вече създадена, почти двувековна организация, към която самият Апостол е бил съпричастен. Именно в Хилендарския метох в Карлово е бил послушник дякон Игнатий. Той придружава вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 гoдина. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон. Най-верният помощник на Дякона е не друг, а пак таксидиот - отец Матей Преображенски-Миткалото. Той прекарва 12 години в Атон, от 1850 до 1862 г., преди да се посвети на националната кауза. Моралният облик и чистота на Дякона, по вярното наблюдение на Дориян Александров, подсказват, че той е познавал в пълнота истинските стойности на православната вяра и исихазмът в никой случай не му е бил чужд.

Да обобщим – в датата Трети март са положени и костите на стотици знайни и незнайни монаси. И народната памет е в дълг към тяхното свято дело.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.03 2016 в 08:55

Връзката между таксидиотите и бойните изкуства е само една хипотеза.

05.03 2016 в 14:59

Пастирите и селяните в Стара България са владеели бойните изкуства и не само с боя с тояга! И това е стотици години преди падането ни под Ислямско Робство! Революционната Организация на Левски няма нищо общо с "Таксидйотската" организация на Църквата, Дориан тук се е престарал в предположенията си! Левски изгражда Нова Организация с Революционни Комитети във всеки край на България! НЕ "Монасите" освобождават България скъпи ми смехурко! А Русия заедно с Българското Опълчение!

04.03 2014 в 10:43

акад. проф. с т.н., - поредното доказателство, че когато комунист чуе думата Църква започва да пръска слюнка навсякъде...

03.03 2014 в 20:20

1). Клишето "има Православие - има България, няма Православие - няма България!" на Терминал Две би предизвикало само смях. ГолЕм смЕх ако нЕкой изобщо му обърне Фнимание, оти там 'ората не са айляк както мозъклиите у пловдивската Света Марина, а са 'ора заети. КРАЯТ НА СЕЛОТО е факт изяснен от Весела Седларска (Тема) в последния брой на Редута.БГ. Но освен смешните овехтяли закачки забелязват се страховити задкулисни кроежи (завоалирани зад патардията със вакъфските искания, но далеч по-мащабни) от които върхът на айсберга беше самоубитият Варненски как-му-беше-името здравеняк. (Олигарх олигарху око не вади, ама...) Мафията в Сицилия -само за сравнение- кога са посегнали на нещо Църковно?

2). Синодът щял да ВЪЗЛОЖИ (?!?) НА ФИРМА - частник управлението на църковните имоти. А? Чии са те, не са ли НАЦИОНАЛНИ, ВСЕнародни, градени и събирани от дедите ни и собственост на внуците ни; холдинги на които нашите поколения сме само СЪДЪРЖАТЕЛИ, НЕ ПРИТЕЖАТЕЛИ? Синодът пък най-малко, всички те са МОНАСИ заклети със ТРИ ОБЕТА: Послушание, Целомъдрие и Нестяжание, тоест НЕ-ПРИТЕЖАНИЕ, те не са и не могат да бъдат собственици на нещо повече от четка за зъби, те са ДУХОВНИЦИ, НАД светските суетни, не ли? Или във патакламата около ограбването на България са нахрабряли и те да се пооблажат от последните неразграбени ценности, самата СЪЩИНА НА НАЦИЯТА? А за избягване от отговорностите - ВЪЗЛАГАТ "някому" (не ми е отзад *ъзът, някъде другаде е).

3). Моралният ръст на БП"Църква", хормоналните игуменя, МУТРОполитци и архонтци, баронеси и олигархчетата им и играчите около тях, носители на Тиквен Медал "ЕРМ" и биячетата и шофьорчетата на лимузинките и масажистите вече доста време впечатляват българина Андрешко; и възниква въпросът над коя именно "църква няма да НАДДЕЛЕЯТ ДВЕРИТЕ АДОВИ", щото само кьоравите не забелязват колко много са християнските (и др.) деноминации, та на какво основание и на кое име ша оформяме Нотариалния Акт за Казино НЕВСКИ (Ленче ле, Kриптата доло, дето бе'a снимките ма, у Софията баш на Центъро!)?

4). Историята помни (Левчев, в-к КУЛТУРА) гъгнивият американски митрополит как се озъбил на стъписаните епархиаши, че продава църквата им във Вашингтон, която не била ТЯХНА, тя била на ... Синода (?!? А? Паднала от небето когато Синодът дръпнал дядо Боже за шлифера?) Такова противопоставяне на народната Църква СРЕЩУ Народа е нечестиво, то е пагубно, то е тъкмо "дверите адови надделяват" както е писано: алчност за $$$ долари, Нотариални Фокуси на магьосниците "духовници" ... Църквата е НАРОДНА, всичко нейно е ВСЕнародно, всякакво "чудотворчество" със светините е от Лукаваго, попе! А като дойде ВИДОВДЕН? (или жреците НЕ ВЯРВАТ в Геената Огнена, тя е само за да сплашват паството=стадото).