На гол тумбак – чифте обещани водопроводи

Последна промяна на 15 април 2014 в 09:39 5732 12

Владимир Каролев

Камбаната бие за ВиК сектора – ако не си оправим къщичката до края на 2015 година, ще загубим най-малко 1 милиард евро по новата ОПОС 2014-2020.

Политиците се поразшетаха по тази причина, тъй като се случи крайно неприятното за тях събитие – категоричен срок, наложен от Брюксел, в рамките на техния мандат. Министърът на околната среда и водите направи голяма среща със заинтересованите страни в НДК, а няколко дни по-късно обиколи и медиите с различни интервюта. Министерството направило стратегия, половината от нея е констатация колко сме зле и кой е виновен, пред държавните чиновници има 20 месеца, но те ще се справят с многото работа и всичко ще е наред. Концесиониране на инфраструктурата и включване на частни инвеститори няма да има, защото хората не им се кефели. А цената на водата ще се качва, ама можело и да не се качи.

Основата на предстоящата реформа е да се осъществи смяна на собствеността на ВиК мрежата по план, предложен още през 2000-2001 от голяма група експерти на Световната банка. Идеята в този план е тръбите да се изкарат от сегашните общински ВиК дружества и да се направят публична държавна собственост, така че да е много по-лесно, а и възможно, да се кандидатства по европроекти. В допълнение, това е и първата стъпка към организирането на ефективни търгове за концесии и включване на частни инвеститори и в останалите области извън София. А последното, колкото и да не се харесва на някои избиратели (предимно от ромски произход) и някои политици (предимно от левия и популисткия спектър), е неизбежно, тъй като нито общините, нито държавата, разполагат с нужните свободни средства за инвестиции във водоснабдяване.

И докато посоката на реформите във ВиК сектора е вярна като цяло, политическите обяснения и реторика отново рискуват да окепазят всичко.

Първо, цялата концепция на тази реформа е да се подготви почвата за бъдещи публично-частни партньорства (ПЧП) – ние сме малка и бедна държава, с остаряла ВиК мрежа, която няма средствата да гради публична водопреносна инфраструктура с държавни и/или общински пари. Без значение дали това ни харесва или не – то е факт. Всъщност, имаме огромния късмет, че сме членове на ЕС и можем да ползваме европейски средства за този сектор, защото иначе драмата щеше да е пълна. Но и тези средства не са бездънна каца и няма да стигнат за постигане на необходимите стандарти. Но вместо да се каже истината на хората, някои политици витиевато се опитват да убедят избирателите, да се върви в тотално различна посока – няма да има ПЧП и се концесии, държавата и общините сами ще се оправят. Е как се оправиха досега? С 95% загуби на вода и режим в Добрич? И в още десетки населени места.

Второ, поставят се нереално високи цели или се помпа текущото изпълнение на медийни стероиди. Големите планове за края на 2015 галят ухото, но реално сме до под кривата круша – трябва да са готови 70 пречиствателни станции, готови са само 10; трябва да бъдат изградени 2000 км канализация, налице са около 150 км; планирана е рехабилитация на 1367 км ВиК мрежа, стигнали сме със зор до около 125 км. С две думи – на гол тумбак – чифте обещани водопроводи.

Трето, от хората се крие истината за предимствата от включването на частни инвеститори в останалите области извън София, както и се замазват заложените бомби и причините за постоянното увеличаване на цените. Много политици и кметове изпитват любов към държавното и общинско стопанисване на ВиК мрежите, тъй като правят мегаломански и несъразмерни проекти, които предоставят огромни възможности за кражби и отклоняване на средства към лични и партийни каси. Примерно, в някои планински и полупланински райони се строят или се планират за строеж пречиствателни станции за милиони левове и с капацитет за 50-хилядни градове, които по план ще обслужват селца от по няколкостотин души, но на практика не правят и това, защото някой не е предвидил, че тръбите на мрежата и капацитетът на пречиствателната станция няма да съвпаднат. Аналогично, не един и два са случаите за подмяна на ВиК мрежи с ненужно скъпи тръби в малки градове в Югозападна и Северна България, само и само да се разписват огромни проекти и да се „гушнат пари“. Тези несъразмерни инвестиции след това ще се калкулират в цената на водата и ще се товари местният потребител. Само че това може би ще стане през следващия мандат, от който сегашният кмет може и да не се интересува. Разбира се, частният концесионер не би имал такъв стимул и не би правил такива безумия (а и не ги прави, видно от „Софийска вода”), но това удобно се крие от обществеността. Та отново - на гол тумбак – чифте гигантски и неефективни пречиствателни станции… докато стомашните разстройства по морето през лятото продължават.

Афишираната национална стратегия за водоснабдителния сектор е далеч от истинското разбиране за понятието „стратегия”, тъй като тя не дава стратегическата визия на осъществяваните реформи съобразно най-добрите международни практики и в условията на недостиг на национални ресурси за решаване на проблемите в сектора. За наша радост, политиците са притиснати до стената, както от ЕС, така и от изтънелите вече джобове на задлъжнели общини, така че ще им е трудно да съсипят и тази реформа. За наше нещастие обаче можем да сме сигурни, че ще се опитат, тъй като баницата в държавно-общинското стопанисване на ВиК мрежи не е постна, стимулите да назначаваш свои хора в управлението на ВиК дружествата, както и да даваш ремонтите на близки фирми са огромни. И не очаквам политиците, които контролират този бизнес по тези ширини да го изпуснат без бой и опит да излъжат избирателите отново, колко е хубаво всичко да е държавно (пък макар и да нямаш или да имаш лоша вода).

Крайно време е избирателите да прогледнат и да разберат, че обещаваната им от някои политици евтина вода, на практика ще им излезе много скъпа. Ако въобще в някои население места я получат и в следващата петилетка.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2014 в 15:27

Когато концесионираш водата, потребителят спира да я плаща през данъците си и започва да я плаща директно. Разбира се, че ще изглежда поскъпнала. Но реално е по-евтина - нали не си мислиш, че ако възложим на Доган да прави айфони с пари от данъците ще ни излязат по-евтино?

19.04 2014 в 11:23

Хе-хе, Каролка... а бях се притеснила по едно време, че те хейтвам прекалено много, а не ми се случва по принцип... Но като чета коментарите и се успокоявам, че не е в мен проблема. Ти си си съвсем реално както те описват хората по-горе.

16.04 2014 в 22:45

Тролът Балкански писал, писал, че се олял.
Ти барем чел ли си го това което си публикувал?

16.04 2014 в 19:12

Професор Балкански, казвате след "концесионирането на водния сектор в АФРИКА водата там е поскъпнала двойно". А ми сигурно сте прав. След като в нещо са вложени средства и работа логично е да е станало по-добро от преди, да е по-качествено и да струва по скъпо. Вие за какво се борите? За запазване на статуквото както преди. Водата да си тече по улиците и да ни е евтина. Да но някои искат да им е по-скъпо и по-качествено. Така че въпрос на гледна точка. Аз лично съм за второто. Който желае да му е качествено ще плаща. Другото е оксиморон. Евтино и хубаво няма.

16.04 2014 в 19:02

Тоя муньо каролев хептен даде фира

16.04 2014 в 08:05

Каролев, ако имам късмета да те срещна някъде, няма да се чудиш повече. Ще изляза от анонимност за кратко и без свидетели - само за теб, bitch. Ще се увериш в пола ми, щом това те интересува и като бонус, ще ти демонстрирам значението на easy rider. Прав си, не е редно в твоя случай да се използва ad hominem - ad primatim е по-правилно. И докато сме на вълна 'латински' и 'логика', твоето смехотворно заключение е non sequitur. Ето и друго правило - всеки, който призовава Световната банка и подобните ѝ в проповедите си, е достоен за презрение.

15.04 2014 в 19:18

Каролев (karolev), пак обвиняваш другите в "методи за очерняне от типа ad hominem", докато всъщност ти ги използваш, като квалифицираш опонентите си като "типични анонимни драскачи" и "мъж ли си, жена ли си, или си от тия от двата пола". Пак твоите дежурни фрази от типа на "бягай в Северна Корея, Венецуела, Ангола и т.н.". Ще се въздържа да ти отговарям по същия начина, затова ето само суха фактология:

През 80-те години на миналия век в много страни се извърши приватизация на водоснабдяването, особено в Африка, Азия и Латинска Америка. Това стана под натиска на неолибералните правителства – най-вече от страните членки на Европейския съюз и от страна на такива международни финансови институции като Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация.

Големите печеливши от това бяха Суез и Веолия, известни, съответно, като Компани Лионнез дез’O и Компани Женераль дез’O. Тези две компании контролират водоснабдяването във Франция от края на 19 век. В Източна Европа тези две компании спечелиха няколко приватизационни договори с помощта Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която е държавна институция, създадена през 1990 г. след предложение на френския президент Франсоа Митеран и оглавявана досега от френски чиновник. Европейският съюз работи тясно с водните компании.

Приватизацията на водоснабдяването в град Гренобъл през 1987 г. беше промотирана от високопоставени министри в правителството на тогавашния президент Жак Ширак. Тази сделка на Суез се характеризира с корупция, , счетоводни измами и високи цени. През 1999 г. френски съдилища осъдиха на различни срокове затвор известни министри и висши чиновници на Суез, като компанията бе глобена за злоупотреби за периода 1990–1998 г. След прекратяване на договора със Суез водоснабдяването беше поето от общината, като цените бяха веднага занижени. Към края на 2002 г. цената от 2.14 евро на куб.м. вода е една от най-ниските във Франция.

Много от приватизационните сделки, както във Франция така и в чужбина, не постигнаха набелязаните цели за разширение на пазарите, за подобряване на инфраструктурата, повишиха цените на вода и други услуги…В резултат на това много договори бяха прекъснати, в много случаи след бунтове и демонстрации на населението. Списъкът на ре-национализирането на водоснабдяването става все по-дълъг и включва най-различни страни.

Обявата на муниципалитета на Париж за връщане в публични ръце водоснабдяването на града през 2010 г. съвпада със световната тенденция за края на приватизацията на този вид услуги. Кметът Бертран ДеЛаное обяви на втори юни, че администрацията на града ще си върне контрола над водоснабдяването на града, като по такъв начин ще сложи край на повече от стогодишния частен монопол.

Договорът с двете най-големи компании в света, Суез (Suez)и Веолия (Veolia), не беше подновен след 2009 г.. За последните 10 години повече от 40 френски общини възстановиха публичната собственост върху ВиК услугите, като качеството на последните се подобри, а цените станаха по-ниски.

Какво се случва в България към настоящият момент ? Приватизацията на ВиК – експериментът който не проработи в нито една страна по света, но бива налаган на всяка цена в България.

Накратко един от първите опити за приватизация на ВиК дружество бе Софийска вода, а концесионер след напусналите Интернешънъл Уотърс станаха френския международен консорциум Веолия, който според писаното в Нета бил прогонен от не една и две страни заради корупционни практики и неспазване на договорни отношения.

След подписване на договора за концесия на 23 декември 1999г последват няколко бързи скока на тарифата на кубичен метър. Поетите ангажименти за намаляване на загубите по водопреносната мрежа биват забравени и те си остават в порядъка над 50%. Така и без друго изнемощялият редови потребител продължава да плаща повече за загубите по мрежата отколкото собствената си консумация.

Замисляли ли сте какво количество от водата, за която всеки месец плащате, действително потребявате у дома? Отговорът на пръв поглед е очевиден – колкото показва водомерът. Отчитането на водния дебит обаче не е толкова проста работа като измерването на консумираната електроенергия или продължителността на разговорите по телефона.

Всъщност средностатистическият българин използва едва 30 до 50% от фактурираното количество вода, което плаща. Това е водата, която достига до кухненското кранче или батерията в банята по водоснабдителната мрежа. Останалото изчезва в течове и кражби, като голяма част от тези загуби се прехвърля върху редовите клиенти. Качеството на водата, която пием, е другият голям проблем.

Наред с горепосоченото концесионера на Софийска вода не спазва и договорените допустими цени към крайния потребител като те скачат от 0.435 лв. през 2000 г. до 1.76 лв. през 2012 г. – рекордно увеличение от 400% само за 12 години срещу което потребителя на практика не получава нищо и продължава да плаща дори за загубите и кражбите от водопреносната мрежа.

Ето какво каза през 2001 г. Ханс Енгълбърдс, генерален секретар на PSI – организация, представляваща работещите във водната сфера чрез своите 587 организации членки в 146 страни по света:

„ВОДАТА би трябвало да остане обществено благо, стопанисвано от обществения сектор“.

15.04 2014 в 18:10

Тое ясно, че червеногляците ще измучат тука.
Те са бесполови, но пък се подпират на точки.
Хахахахахахахахаха

Иначе, не Каролев, ми Айнщайн да излезе от гроба и да им обясни нещата, Ъпсурдно е да го разберат.

15.04 2014 в 18:06

Професор Балкански,

И при вас нищо ново под слънцето. понеже не можете да опровергаете тезата ми използувате известни от древна Гърция методи за очерняне от типа ad hominem. Които в нета са особено типични за анонимни драскачи.

15.04 2014 в 18:03

EZRIDER, чудя се мъж ли си, жена ли си, или си от тия от двата пола. Че се криеш зад nickname. Като не ти харесва капитализма бягай в Северна Корея, Венецуела, Ангола и т.н. Там е рай. Отиди да се убедиш сам