На прощаване

Последна промяна на 25 юли 2015 в 12:58 5368 19

Започва последното издание на „Конструкция“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Бързам веднага да кажа, че спирането му не е репресия срещу свободата на словото, нито епизод от позиционната война, която трети месец се води между ръководството на националното радио и част от журналистите в него. Не съм взимал страна в нея досега и нямам намерение тепърва да го правя: мнението ми и за свободата на словото, и за мисията на обществените медии, и за заплащането на труда в тях, доста се различава от позициите и на двете страни в конфликта. Ако изобщо принципи и ценности стоят в неговата основа. Лично аз дълбоко се съмнявам в това. Ако стояха, и двете страни би трябвало да ги защитават по друг начин. Най-добрият, който ми хрумва, е да се вгледат в реалността зад оградата на Старата къща.

Зад тази ограда абсолютната свобода е недостижима – и за пушачи, и за непушачи. За да я има изобщо, преди да са установени демократични традиции в обществото, е добре да се определят пределите на ограничаване и механизмите на защита. За обществените медии, финансирани от бюджета, свободата на словото означава ненамеса на държавата в конкретното отразяване на факти и събития, за разлика от бюджета, принципите, отговорностите, критериите, чието определяне Е работа на държавата. Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия...

Сега обаче говорим за обществения баланс, който БНР и БНТ съгласно чл. 6, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията са задължени да осигуряват. Той е невъзможен. Няма как предаванията, цитирам, „да отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“, най-малко защото различните идеи и убеждения са неизброими. Но никой не възразява срещу този витиеват текст, защото знае, че е неприложим. Или, което е същото и дори по-лошо – приложим като морков или като бухалка – според случая. Но не и като професионален стандарт.

Да, свободата на словото е основна демократична ценност. Но българската демокрация по всеобщо признание е фасадна. А щом демокрацията е такава, каква очакваме да е журналистиката, която кореспондира пряко с общественото разбиране за демокрация? Ако демокрацията боледува, свободата на словото се потъпква. И това не е летен грип. Хронично е. Опасявам се, че за някои е и нелечимо. Колкото повече зависими журналисти - толкова по-ниско обществено доверие. Колкото повече примирени журналисти - толкова по-обезверена аудитория.

Иронично, именно предаванията, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото“, най-често обезверяват слушателя. Не го информират, не го възпитават, не го образоват. Може би го забавляват – до момента, в който говорилнята в студиото му дойде в повече и завърти копчето.

Смея да вярвам, че случаят с „Конструкция“ не беше такъв. Всъщност, в предаването ви говорехме предимно за Свободата. Свободата на индивида, свободата в икономиката, свободата в политиката. Нескромно си мисля, че думите за свобода не са отлетели без следа.
Но ще трябват още много думи и поне малко дела. И време - двадесет и пет години не стигат нито за промяна в политиката, нито за промяна в икономиката, да не говорим за промяна на индивида. Очевидно ще трябват четиридесет. И Моисей, който да води българите през пустинята. И Господ, който като огнен стълб да води него.

Кого обаче смятаме за Моисей? И вярваме ли в Господ?

Ще трябва да си изясним това. А дотогава ще живеем със спомени – аз, че съм правил това предаване, вие – че сте го слушали. Пък да видим какво сме конструирали.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

29.07 2015 в 13:21

Може ли някой да ми обясни, въпросният соросоид, председател на „Институт за свободен капитализъм“( как само звучи, мухахахахаха), преди двайсетина години какво е работил – нещо в института по научен комунизъм, може би? Комсомолски секретар с перспектива за развитие в Партията, поради добър и правилен работническо-селски произход ? Баща му какъв е бил- партиен секретар и доносник за битово разложените си колеги?
Как пък не се засрамихте, парцали соросоидни?

29.07 2015 в 10:01

Ура! Благодари че ни освободи от скучното си присъствие!

27.07 2015 в 22:23

Държавният журналист е зависим от съвестта си и от парламента - демокрацията плюс обществото. Съвестта си защото може да е от НПО, или спонсориран от такова. Както Калин е спонсориран от братя Коук. Частният журналист не е зависим от парламента и демокрацията плюс обществото. Той е зависим от волята и най-вече от джобът на шефът. Джобът на шефът на частната медия се пълни от частна реклама - корпоративни интереси, от държавна реклама и субсидии - правителствена намеса, от партийна реклама - партийни интереси, и всички подмолни, НПО субсидии също пълнят джобът на шефът, което е възможност за полза на чужда вражеска държава. Всеки престъпник може да плати на шефът. .

27.07 2015 в 12:32

"Който не приема това, би трябвало да работи в частна медия, където въпросната свобода се изразява в намирането на разумен баланс между политическите и икономически интереси на собственика, и възможността на журналистите да отразяват многообразието на мнения в обществото. Чудя се как ли „репресираните“ колеги от обществените медии, с тяхното разбиране за свобода на словото, биха постигали този баланс в някоя частна медия..."
Излиза, че в частните медии има цензура а държавните са относително свободни. Това не звучи много хармонично с идеите на "Атлас". Г-н Манолов трябва да внимава с изказа, защото е служите и на частна медия.
Г-н Манолов, защо просто не направите общо предаване с г-н Волгин? Поканете като първи гост Георги Константинов и ще видите колко общи неща споделяте с Волгин и как квази-кавгата ви е безпочвена.

26.07 2015 в 23:39

Жалко. Рядко стойностно предаване.

26.07 2015 в 13:40

Колкото и да не съм съгласен с някои ваши мнения, не съм съгласен със спирането на предаването. "Спиране" на нещо е като "спирането" на книги, филми и "пускането" на банани в "показните магазини".

Ако БНР трябва да отразява изискванията на витиеватия член, то това не означава, че те трябва да бъдат отразени в едно и също предаване! Нека по БНР да има колкото се може по различни предавания, и мнения. Но това е смешно да се изисква за едно предаване, да отразява всички настроения в обществото.

Колкото и да съм несъгласен с либерализма, и нео либерализма като икономическа идеология, колкото и да съм бил несъгласен с някои позиции изразени в предаването ви (примерно за Гръцката криза, ми то е очевидно, че банките при отпускане на кредити, заеми и така нататък на Гърция едва ли са прилагали същите критерии като другаде - относно сигурността на парите на вложителите).

Но абсолютно съм несъгласен със "спиране" и "пускане" на каквото и да е, от когото и да е.

26.07 2015 в 13:25

Това предаване бе изкуствено пришито към "Деконструкция", така че спирането му не е кой знае каква драма.

26.07 2015 в 02:12

Абе време си е вече тея сичките РЕЗЕРВАТИ ЗА ДИНОЗАВРИ от времето на студената война да се закрият ОКОНЧАТЕЛНО. Вече само едно Дойче Веле остана да подържа ДЕМОНОКРАТИЧНА ПСИХОЗА тип "гьобелсова прапаганда".

Уж "...25 години НЕ били СТИГАЛИ...". Еми колко искате бе, ДЕМОНОКРАТИТЕ - 250 години, 2 500 години? То и толкона НЯМА ДА ВИ СТИГНАТ да прокарате тая КАУЗА ПЕРДУТА. Най-простото СРАВНЕНИЕ КАКВО ПОСТРОИ СОЦИАЛИЗМЪТ за 25 години, и какво (разруши) ПРОГНИЛИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ (за същия период) е повече от достатъчно.

Прав беше бай Тошо: "АЗ каквото ПОСТРОИХ за 25 год. вие за същото време няма да може дори да го БОЯДИСАТЕ!!!". Омерзен съм.

25.07 2015 в 18:12

Жалко,соросоидите и неолиберастите от института за демократичен капитализъм "Атлас" работиха толкова добре за лявата идея с това предаване.

25.07 2015 в 17:29

Предаването на Волгин остава, защото БНР никога не е имало по-сполучливо хумористично предаване.