Не е икономиката, глупаче. Демографията е!

Последна промяна на 16 ноември 2012 в 12:35 25861 82

Владимир Каролев. Снимка: Сергей Антонов

 

Автор: Владимир Каролев

Помните ли лозунга „Икономиката, глупаче”, с който през 1993 година Бил Клинтън спечели срещу действащия президент Джордж Буш – баща, въпреки че само няколко месеца преди изборите Джордж Буш – баща има одобрението на 63% от американците при само 35% одобрение за Клинтън? Е, предвид състоянието на американската икономика по време на първия мандат на президента Обама, определено може да се каже, че за американския избирател основният мотив да гласува, не е вече „Икономиката, глупаче!” .

През 2008 година Обама спечели изборите с конкретни обещания в областта на икономиката и социалната защита. Едно от най-галещите обещания за хората с ниски доходи бе, че той ще намали доходното неравенство и ще свие ножицата между хората с най-високи и най-ниски доходи. Само че точно обратното се случи. Доходното неравенство при Обама е на рекордни нива в историята на САЩ. Което не е еднозначно лошо. Проблемът е, че той обещава да го намали и затова печели изборите вече два пъти.

 

 

Едно от другите неизпълнени обещания на Обама през 2008 година е за бърз изход от икономическата криза и повишаване на стандарта на живот и доходите на „трудещия се американец”. На практика обаче Обама повиши само с допълнителни социални помощи, финансирани с растящ дълг, стандарта на някои нетрудещи се американци. Въпреки икономическия ръст от около 2%, разполагаемият доход продължава да стагнира. Шефът на Федералния резерв Бернанке прави всичко възможно банките да имат достъп до много евтин ресурс, с който да кредитират, но или домакинствата не желаят да теглят кредити и да потребяват, или банките не искат да им отпускат кредити. Крайният резултат е стагниращо потребление.

Със сегашните политики на Обама, по оценка на водещи американски неправителствени икономисти, пълното възстановяването от кризата от 2008 година ще отнеме около 12-15 години, което е поне с две години повече от възстановяването след Голямата депресия от началото на 1930-те. Всъщност, това възстановяване се удължава от намесата на държавата, тъй като банковата криза свърши още края на 2008 (максимум началото на 2009) и оттогава насам има дългова криза, породена от прекомерна намеса на държавата, а не банкова или финансова криза.

През последната година на първия си мандат Обама се похвали, че безработицата била спаднала. Да, спадна, но все още е най-високата от средата на 1970-те години. А и въпреки че безработицата пада, заетостта си остава същата – около 58%. В допълнение - повечето от новосъздадените работни места от 2009 г. насам са изключително нископлатени и не може да се каже, че дават възможност на човек да се доближи дори до средна класа. Около 23 милиона американци са безработни или с изключително нископлатена работа.

 

Особено щедър беше Обама и през двете си кампании в обещанията си към дребния и средния бизнес. Но реформата в здравеопазването или т.н. Обамакеър, всъщност вдигна значително разходите за здравеопазване на работодателите, включително и на дребните и средни фирми с 50 и повече служители на трудов договор с пълно работно време. Което естествено е контрапродуктивно за икономиката, особено в период на криза, защото възпрепятства създаването на работни места. Резултатът е, че и едрият, и дребният и среден бизнес в САЩ започва да наема служители на непълен работен ден и нивото на заетост на пълен работен ден към 2011 е на нивата отпреди 30 години.

 

 

Обама обеща да удължи данъчните облекчения на Буш за средната класа като увеличи данъците за богатите. В политическата му платформа, както и в първата работна реч след преизбирането му, той, обаче, развива тезата, че с приходите от вдигането на данъците за богатите ще финансира намаляването на дефицита. Да, но възможните приходи от това ще покрият буквално нищожна част от дефицита - нещо, което беше повтаряно многократно от Ромни по време на изборите, оставяйки Обама пред сериозни дилеми. Той или ще трябва да доведе Америка до още по-голяма задлъжнялост, продължавайки политиката на дефицити, за да удържи на обещанието си да не намалява драстично федералните разходи. Или ще трябва да намали сериозно федералните разходи, за което също няма мандат, тъй като е обещал да не ги намалява драстично. Или ще трябва да вдигне данъците и на средната класа, за което отново няма мандат, тъй като многократно повтаряше, че той няма да го направи, а Ромни ще го направи.

Към момента, както републиканци, така и демократи, смятат, че трябва през януари 2013 да вдигнат тавана на дълга, който правителството може да натрупа, за да се справят с фискалната пропаст във федералния бюджет. Единствените въпросителни са какво да се направи паралелно – колко разходи да се отрежат и колко данъци да се вдигнат. Проблемът е, че САЩ вече са задлъжнели над 100% от БВП, като огромна част от този дълг се държи от Федералния резерв. Такъв дяволски кръг безсъмнено поставя опасност за оцеляването на долара като световна резервна валута, тъй като останалите потенциални инвеститори е възможно да загубят доверие в цената на американския дълг, който непрекъснато бива прехвърлян под формата на символични хартийки от единия джоб на държавата в другия.

Да, определено победата на Обама на последните президентски избори в САЩ не е резултат на изпълнени предизборни обещания в областта на икономиката от първата му президентска кампания през 2008 година. Обама е разбрал, че вече в САЩ, за да се спечелят избори, слоганът не е "Икономиката глупако!".

Демографията е!

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.02 2013 в 07:37

Много, явно не знаеш разликата между международна изолация и доктрината Монро. В такъв случай всеки грамотен човек би приключил разговор с теб на тема САЩ ;)

06.12 2012 в 13:15

Пълен кръг в изходна позиция - много често, когато дискутирам подобни теми с познати, виждам млади хора да "въздишат"/дават за пример бай Тошово време. Парадокс...

06.12 2012 в 13:06

Всъщност, програмите (в разработването на които г-н Каролев е участвал) като рамки и стратегии може да са били доста читави. Дори да не са били 100% най-ефективните си за времето, на книга, ако са се били изпълнили - много добре.

ОБАЧЕ,

като ти се налага да участваш в управление с тъмна/сива маса от олигарси и мутри, които всяка секунда си влагат целия капацитет (а не са толкоз тъпи колкото си мислите), да заджобят колкото може по-големи цифри за себе си - няма как да успееш.

Което е интересно, как г-н Каролев е оцелял да не го застрелят, предполагам с известна доза конформизъм. Невъзможно е г-н Каролев, като стратег на икономическа реформа на правителство, да се е радвал, че плановете му биват осуетени, на всяка стъпка. Аз лично, като погледна колко са обеднели хората, не виждам подобрение, колкото и да се мъчим да изкараме добре изглеждащи цифри.

02.12 2012 в 08:29

ОЩЕ НЕЩО-Има четири неща, които са необходими, за да се развива заплатена трудова дейност:
• Работа, която да бъде извършена.
• Необходимите за това материали.
• Необходимата работна сила.
• Пари за заплащане на труда.
Ако само едно от тях липсва, не е възможно да се развива платена трудова дейност. Тази система естествено се саморегулира. Ако имаме работата, материалите и хората, готови да изпълнят поставената им задача, единственото което ни остава е - да направим пари. Толкова е просто.
Запитайте се защо са се случвали икономическите депресии. Какво е липсвало на обществото? Единствено парите, за да се купуват стоки и услуги. Всичко останало си е било там.








Парите са създадени от хората. Следователно те трябва да служат на хората, а не да ги управляват, нали?”

02.12 2012 в 08:13

националния стъкмистически институт,евростъкмистическия институт и най-вече на световната банка на кое от всичкия този боклук който слугува на на хора като вас трябва да повярвам господине?Видяхме кой беше облагодетелстван от вашите програми-като се започне от милен и се стигне до батко и братко.Вие наистина досега през живота си не сте си произвели и грам собствена храна с двете си ръцее и малко пот на челото дори и в градинката пред блока.За какви програми ми говориш след като имам приятели които още си изплащат царските кредити и други на които им определят колко им струва млякото месото и зарзавата произведен от тях?вие мракобесните икономо-политици направихте така ,че сиренето от палмово масло да се търгува по-добре от бялото саламурено защото по-този начин създавате работа автоматично и на здравната сфера.Докога ще ни заливате с небесните си възгледи относно икономика която дълбае,изсмуква и съсипва планетата за да може вашите графики да вървят във възходящ тренд.Ясе осъзнайте най-после и се запитайте защо след като всички напреднали държави които постоянно са в голямата Ви уста са много добре и много произвеждат всъщност и много дължат ?защо всички държави по света са задлъжнели и на кого ги дължат тези пари .А защо вие и вашите фирми не дължите както е видно а на вас ви дължат?как вие титолуваните икономисти ни убеждавате ,че е възможно парите да се възпроизвеждат както житото например ?Къде отивате може би?и накрая ти всъщност от коя по-редпоследно нароили се които желаят да управляват света и умишлено ни водят към голяма пропаст? секта си

27.11 2012 в 20:24

Разбира се :) Никой разумен човек не би застанал да спори с фактите.

27.11 2012 в 18:11

Филип, дългът не трябва да бъде разглеждан като статична купчина, която трябва да върнеш утре. Съществуват дори стогодишни облигации. При дълга има два фактора: (1) да е устойчив и (2) да е икономически полезен. Няма значение колко е в абсолютно изражение, затова и икономистите говорим за дълг в процент от БВП (например), а не в абсолютно изражение.

27.11 2012 в 18:09

Инфлацията в САЩ не се покачва, защото хората де факто не потребяват. От лесните пари се възползва правителството да рефинансира дълговете си (което също има гранциа на търпимост), но не и хората да теглят кредити и да потребяват.

25.11 2012 в 10:40

ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА ЧЕСТИТО!

24.11 2012 в 09:06

долу има грешка при население над 7, а не над 6 млрд души.