Няма здравна реформа в болна държава

Последна промяна на 03 юни 2015 в 18:41 10739 2

Паун Цонев

Основният лирически герой във второто издание на кабинета Борисов безспорно е министър д-р Москов.

Та, този напорист младеж, в битността си на министър, се е заел със съвършено невъзможната мисия да прави здравна реформа в най-болната страна на ЕС, която както е известно е България.

Нека се запознаем с диагнозата на „болния човек” на Европа. Според „Индекса на здравния потребител”, изготвен от Health Consumer Powerhouse, България е на последно място от изследваните 33 европейски страни. Онкоболните у нас преживяват средно 2 години, докато в страните от ЕС средно 5 г. Детската смъртност в България е повече от два пъти по-висока. При мъртвородените положението е сходно. Продължителността на живота на българите е малко под 74 г., на европейците малко под 80 г.

На фона на българската трагедия, направо катастрофални изглеждат сравненията при публичните разходи за здравеопазване. У нас - около 4% от БВП, в белите европейски държави – средно 6,7%. Най-загрижените за здравето на гражданите си са в Швейцария, Германия и Франция, които отделят за здравеопазване съответно 11%,10,8% и 9,3% от БВП. Нашата болна държава не може да осигури дори 300 долара на човек годишно за здраве, докато този показател в ЕС средно е 2014 долара. В Швейцария – 5500!!. Кога ще ги стигнем и румънците, които изразходват близо 600 долара на глава от населението?

При гореописаните числа не е чудно, че изобилстват статистики, колко лекари напускат годишно, месечно, седмично и дори дневно България. Много. Броят на висококвалифицираните медицински кадри драматично намалява, като при патоанатомите, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите, съдебните лекари е на критичният минимум. Здравеопазването ни работи в момента с половината от необходимите медицински сестри и часто те биват замествани от по-ниско квалифицирани лекари!?

В същото време, кой знае защо, колкото повече намаляват лекарите, толкова повече се увеличават болниците! През 2007 г. те са 292, а в момента са около 400. Над 100 са частните болници, повечето от които/познайте от един път защо!/ са все в особено привлекателни области като инвазивна кардиология, репродуктивна медицина, ортопедия... И пак се налагат сравненията. В Австрия болниците за активно лечение са само 70, в Португалия – 80, в Швейцария са намалени от 460 на 320, в целия ЕС тенденцията е към намаляване. У нас, както всичко, е наопаки.

Ако следва тази тенденция, енергичният д-р Москов би трябвало да започне своята сакрална реформа, като за начало намали болниците у нас поне 2 пъти. Само, че това няма как да стане, тъй като цели региони ще останат практически без здравна помощ и последиците ще са летални за сериозна част от и без това изчезващата българска нация .

В Европа намаляването на болниците е възможно, тъй като там има първокласна инфраструктура, високи медицински технологии, високовалифицирани кадри, възможност за изграждане и на големи и на малки, но креативни центрове за бърза помощ, високопроходими най-съвремени автомобили, хеликоптери и пр., и пр. Но това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола. Това, което е позволено на белите държави, не е позволено на нашата. За да заприличаме в здравеопазването на тях са нужни колосални средства, а ние ги нямаме. И никога няма да ги имаме. Поне докато сме шампиони по корупция и аутсайдери по икономическо развитие.

Така омагьосаният кръг се затваря. Безспорно най-глупавото нещо е да се наливат все повече и повече пари в нереформирана здравна система, които наистина изтичат като вода в пясък. Но от друга страна пък няма как без пари и то много, много пари, да се реформира въпросната система. Ето защо животоспасяващата здравна реформа на д-р Москов е обречена. Жалко за всички нас. Жалко и за самия него. Защото човекът хаби толкова енергия. Особено по медиите.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.06 2015 в 14:38

Забелязвам напоследък, че колкото повече става ясно, че хората подкрепят усилията на д-р Москов да подреди, доколкото може, нещата и да спре огромния теч на средства в нечии гушки, толкова повече започват едни снизходителни коментари в смисъл "кво се пъне толкова, то няма смисъл, така не става, я да изчакаме, що пък точно това прави"... Ами трябва да се прави нещо. Че за 6 месеца не може да се направи всичко е ясно, но нека драгият ми Паун все пак да каже - да почваме ли или да си кютаме. Всичко друго са драсканици...

03.06 2015 в 18:51

Супер, значи да изчакаме всичко друго да се оправи за да правим реформа в здравеопазването - любимата мантра на нищоправеца е "те така не става!"