Никола Крумов, който ни разсмива

Последна промяна на 03 май 2017 в 10:07 41400 6

Снимка Тихомир Танев - читател

Дойде време да ви представим лично Никола Крумов - автор на OFFNews и на куп истории от панелните блокове, както сам ги описва. Почти сигурно сте чели това-онова в неговата страница, а вероятно имате книгите му "Междупанелни войни" и "Дневник от панелните блокове". А ето какво ни разказа един от най-забавните разказвачи на България за самия себе си:

- Правим това интервю по имейл. Защо решихте да сте разказвачът, който не показва лицето си? Не присъствате дори на премиерите на книгите си.

- Напротив, на много хора показвам лицето си, но не искам да се хваля с него пред читателите. Доста ми харесва, че всеки си е изградил индивидуален образ за мен от историите и не искам да го развалям. Всъщност съм присъствал на пет издания на "Пощенска кутия за приказки" и само един човек ме разпозна. Излъгах го, че не съм аз, за което съжалявам. Ако ме види пак, да се обади - ще му подаря двете си книги.

- Съдейки по малкото известни факти - казвате се Никола Крумов, живеете в Северозапада, в панелка с половинката Нора и котката Ивелина. Вярно или грешно?

- Ние сме от Северозапада, но не живеем там поради икономически причини. Обитаваме голям блок и както всички имаме съседи идиоти - може ли точно в два на обяд бебето ти да се разреве, а ти да почнеш да ковеш шкафовете в кухнята на силна музика, докато жена ти решава да пусне 20-годишната прахосмукачка. После двамата се скарват, а той по невнимание си уцелва едновременно седем пръста с чука, от което обвинява нея в некадърност (детенцето врещи още по-силно). Семейният скандал продължава до 5 с разнообразни и изненадващи оскърбления. Горе цепят пънове на терасата, отдолу има клас по оперно пеене със съпровод барабани, два тромпета и гайда. Пред блока режат дърва, на петия внучка бие майката на баба си, наркоманите от седмия се борят с кучето си, защото го помислили за прилеп, дядо Цанко е изял часовник по невнимание – викат линейка, някой кърти стени от шест сутринта, друг изневерява – хващат го, следва бой, идва полиция, комшии спорят за правото на обитание на нафтови печки в коридорите, касиерът обикаля апартаментите – навсякъде го черпят, сега спи пиян между етажите с кюфте в ухото... Нормален ден в панелните блокове.

- Доколко се отъждествявате с главния герой в разказите си?

- Аз съм той. Какво да го отъждествявам (не знам значението на тази дума, но ми харесва)!? Повечето са лични истории, а не разкази (дори разказите се плод на нещо видяно от мен).

- Как пишете хумористичните си истории?

- Директно - ако стане нещо, сядам и го описвам. Или се сещам за стари случки. В някои от историите има събрани по 2-3 събития в едно. 

- Как се родиха главните героини в историите Ви – Нора и котката Ивелина?

- Любимата Нора се е родила в Ми’айловградската болница от майка си, не знам точно как. Котката Ивелина също я роди майка ѝ, но в кашон (и до днес като види такъв, задължително трябва да се навре в него).

- Освен с писане, занимавате ли се с друго?

- Да, с пиене на бира и ракия, с отваряне на хладилника, гледане на мачове от английското, тренирам умствено снукър, хокей на лед и хандбал. Председател съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Заседнал Туризъм (БФАСЗТ).

Образование?

- Завършил съм висше образование магистър със специалност „Отвинтване-завинтване на пълен буркан в празна маза” в академията на ВИК.

Издали сте две книги, които се радват на много голям интерес. Какво пишете в момента?

- Сега нищо – чакам сигнал отгоре. Нужно е да кажа, че без годеницата ми Нора нямаше да съм написал и три реда. Тя е моята муза под формата на демонично красива анаконда ескимос.

- Колко често казвате „Наздраве“?

- Всеки ден. Хората трябва да разберат, че е неприемливо да си здрав и нещастен (това не знам в каква връзка го казвам).

- Ако получите много голяма литературна награда, кой ще отиде да я получи?

Моите книги не претендират за литературна стойност, те само наблъскват с крак добро настроение в индивида. Стилът ми е овчарски и го знам. Всеки може да провери творчеството ми (то па едно творчество, все едно да включиш котлона и да кажеш на любимата си, че това е камина пред която да правите любов) в интернет и да реши дали да си вземе книжките. Целта е да зарадвам хората, а по хилядите коментари във Фейсбук мисля, че успявам. Ако някой объркан човек все пак реши да ми даде награда, то тя ще бъде приета от моята издателка Гергана Турийска (или представителят ми за Алдебаран и Слънчевата система Ясен Козев). Благодаря за подкрепата на всички читатели!

Въпросите зададоха Габриела Динева и Мая Младенова

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

66755

5

El Commandante

03.05 2017 в 22:29

"- Не викай като ненормален: „Ебаньееее-е-е-ееее Миайловграааааад... ваща макя збръканаааааааа...”
- Недей да биеш музикантите от оркестъра – те наистина не знаят песента „Ейнджъл ъф дет”."


Aахахахахахахахаха, с глас се смея....

18389

4

Izalina

03.05 2017 в 21:40

А да, Ясен Козев

Ох, повече очаквам от това момче, за да може в "приказките" наистина да слушаме Н.Крумов.
Как да е, мое мнение - ще следим. Може и да го харесам един ден.

Иначе "аплауз" за ... мхих, интервюто :)

1005

3

Петко Петков

03.05 2017 в 18:28

Браво.

1139

2

Диян

03.05 2017 в 18:23

Свежо! Браво на такива позитивни люде.

582

1

ogi.1

03.05 2017 в 12:25

Радва ме когато някой създава хубав смях.