(О)позициите на 2017 година

Последна промяна на 23 декември 2017 в 13:55 4180 0

Политическият процес, който беляза отминаващата 2017 година, започна по-рано и няма да завърши през предстоящата 2018 година. Той е доминиран от агресивни външни влияния; траен спад на доверие в публичните институции; установяване на определен модел на управление и смяна на поколенията, както в политиката, така и в българското общество. И все пак 2017 година ще остане свързана с конкретни трансформации в политическия живот, които промениха перспективите пред развитието на България през следващите години.

Почти пълната загуба на ориентация в левия политически спектър насърчи промяната на председателя на БСП. Изборът на новия председател бе резултат от споразумение, което трябваше да управлява ефективно щетите, които нанесе предишната партийна линия. Повече от година и половина по-късно архитектите на тази промяна са отстранени от управлението на партията, а „новият курс” на БСП определи една от най-съществените промени в българския политически живот през последните години. През отминаващата 2017 година политическата геометрия отново придоби фигурата на фрагментирано пространство с два противостоящи си центъра.

В пространството на традиционните десни партии (доколкото това понятие все още има смисъл) настъпи поредната фаза на най-опасното политическо състояние – загуба на чувство за реалност. През пролетта на 2016 година бе лансиран т.нар. Манифест за Републиката. Този опит за политическо инженерство „манифестира” практическите измерения на политическия инфантилизъм. Това състояние е точно толкова опасно в политиката, както и в неговите клинични показания, описани от Зигмунд Фройд. Неговият разрушителен ефект не се ограничи само до резултатите от президентските и парламентарните избори. Той продължава да руши и подменя перспективата на дясната политика в България, подменяйки смисъла на ценностни и политически ориентири, от които ще зависи развитието на следващите поколения български граждани.

ГЕРБ консолидира ролята си на народна партия на България. Резултатите от парламентарните избори през 2017 година не само маркираха „безпаметната безпомощност” (използвах това определение за първи път след първия тур на президентските избори през 2006 година, но за съжаление то продължава да е актуално и днес) на десните политически формации, но и формулираха нестандартно предизвикателство пред българската перспектива към европейския политически процес. Във формалната представа за европейска политика ГЕРБ би трябвало да изберат за коалиционен партньор ДПС като партия-член на европейско политическо семейство. Всъщност, изборът на коалиционен партьор в лицето на трите политически формации, предизборно обединени в коалицията „Обединени патриоти”, е едно от събитията на 2017 година.

На свой ред, след разделението и вътрешното противопоставяне между ДПС и ДОСТ, което беляза друга съществена линия в развитието на българския политически процес през изминаващата година, ДПС получи необходимата подкрепа, за да възстанови отчасти вилянието си и да планира следващите си действия. Привидната непреодолимост и „незаобиколимост” на Движението бе възстановена отчасти, като резултат от развитието на общата криза на легитимност на останалите политически партии. Изглежда, че поредният опит за „нормализация” на ДПС ще завърши успешно през следващата година и ще вдъхне нов живот на организацията на предстоящите през 2019 година европейски и местни избори. Като че ли ДПС е по-необходимо на останалите политически партии, отколкото на онези български граждани, от чието име участва във властта през всички тези години.

Изборът на независимия кандидат за президент, подкрепен от инициативен комитет, представляван от Стефан Ламбов Данаилов, генерала от резерва Румен Радев, обозначи началото на поредната фаза в развитието на българския политически процес. За първи път от съществуването си, БСП не се яви на президентските избори през 2016 година, но положи огромни усилия да убеди всички, че ги е спечелила. В отношенията между президента и БСП се генерираше и ще продължи да се развива съществена част от политическата енергия на промените, които определят стартовите позиции на партиите и през следващата година.

Факторът, който привидно динамизира политическата среда, е радикалното противопоставяне, върху което гради поведението си БСП, в съответствие с „новата паритйна линия”. Служебното правителство, назначено от президента, показа, че неговата представа за управление се различава от плановете на „Позитано”.

Амбициите на президента не предполагат връщането на БСП на власт, а пряко участие в управлението на България. Президентските амбиции за властване го отведоха вече дълеч извън рамките на правомощията и отговорностите на държавния глава. Усилията на президента да налага собствен дневен ред принуждават БСП да следва неговите амбиции, а това е неустойчива и лишена от политически проект роля, която усилва напрежението в тила на председателя на партията.

Привидният ентусиазъм, който вдъхна на БСП изборът на Радев за президент, насърчи незапомнен опит за реванш и реабилитация на тоталитарния режим от съветски тип. Дори в началото на 90-те години БСП не си е позволявала да говори и да лансира с такава енергия реваншизма срещу демократичните промени в България. Много по-сериозният проблем е в това, че радикалният ляв популизъм, комбиниран с реваншизъм, успяха да мобилизират различни групи от български граждани, които позволиха на БСП да получи по-съществен електорален резултат на парламентарните избори. Национал-социалистическата реторика на БСП даде резултат. Твърдейки, че се бори „за народа ни”, председателката на социалистите се опита едновременно да разшири влиянието на БСП и в същото време - да подмени партийния актив. Войната „на два фронта” няма да завърши с успех, но именно тя създаде представата за завръщане на модел на политическо противопоставяне между два политическа центъра – ГЕРБ и БСП.

Оставайки изключително политически неефективна заради липсата на приоритети и политическа компетентност, тактиката на БСП залага на скандализирането на всеки социален проблем. Вече никой не си спомня броя на темите и акциите на социалистите, които са скандализирали публичното пространство и не са довели до конкретен резултат. Поне засега, тази тактика поддържа външния образ на БСП като „решителна опозиция”, но през следващата година ще стане ясно, доколкото това е достатъчно за избирателите и особено - за активистите на социалистите.

Коалиционното споразумение между ГЕРБ и Обединените патриоти е един от най-съществените политически документи на 2017 година. То осигурява монолитна подкрепа от страна на парламетарното мнозинство за управленската програма и в същото време оставя свободни пространства за всяка от партиите, които могат да лансират и отстояват собствени позиции, извън договорените теми по управленската програма. По този начин почти непрекъснато изглежда, че управляващата коалиция е нестабилна, но в същото време успява да поддържа както електорална подкрепа, така и да формира и налага политически дневен ред в управлението.

Председателството на Съвета на Европейския съюз, отвъд своята административна и политическа логика, наистина представлява шанс за България. Ние ще председателстваме Съвета по право, а не поради късмет, но все пак това е и шанс за България, защото през процеса на посредничество и водене на преговори по важните теми на европейската интеграция можем да постигнем ново качество на собствената ни интеграция и развитие в Европейския съюз. Много важно е как българският политически елит и българските граждани ще успеят да артикулират собствената си перспектива за развитието на България през логиката и динамиката на европейската политика.

В този смисъл вотът на недоверие, или дезориентираните, но все по-агресивни атаки на опозицията срещу управляващата коалиция, няма да допринесат нито за подобряването на качеството на управлението, нито за възстановяването на общественото доверие към националните институции. Неотклонните усилия за повишаване на нивото на политическо противопоставяне ще продължат да доминират политическата среда, но и ще откриват нови пространства за смислена политическа алтернатива, каквато, поне засега, официалната опозиция не успява да формулира.

През следващата година политическият процес на трансформация ще продължи. Той няма да завърши преди следващия изборен цикъл, но ще продължи да въздейства върху процеса на политическа социализация на младите поколения и усилията на възрастните поколения да запазят своята представа за смисъл, ред и достойнство.

banner 545x