Обезкървени и обезверени сме, нужна ни е капчица съчувствие

Последна промяна на 02 февруари 2015 в 18:41 12046 7

Любен Лачански

Кончината на президента Желю Желев не е тема на този текст, но е повод за него. Бог да прости д-р Желев! Има кой да оценява направеното и нестореното от него. Това при всички случаи няма да бъде някое съвременно нашенско лапацало, готово за пакетче пуканки да направи “критичен анализ”, връзвайки "Лъвов мост" и балета “Лебедово езеро”. Борбата за хляб и елитарност у нас е безмилостна и много низка поведенчески. И няма изгледи поне да еволюира към нещо добро.

В своите “Военни записки” пилотът-писател Антоан дьо Сент Екзюпери пише: “…Каква човешка нищета в тази страна/…/ Всичко това бавно нараства успоредно с глупостта, която набира сили.

Толкова глупаво, че ти става страшно. Толкова грозно, че ти става страшно. До гуша ми дойде. Тази изолираност от епохата ме смущава повече от всичко на света. Толкова ми се иска да ги зарежа всичките тези глупаци! Какво търся тук, на тази планета? Те не ме искали? Какво съвпадение - и аз не ги искам! С удоволствие бих се уволнил от длъжността техен съвременник. Сред тях няма нито един, който да ми каже нещо интересно. Това ме уморява повече от всичко, бих искал да си отдъхна…”

Да, не грешите, това е Екзюпери, автор и на “Малкия принц”, може би затова всяко нещо му изглежда като отделна планета. Като самостоятелен свят с определено поведение.

Цитирах този пасаж, защото ми се струва, че прекаленото и вулгарното празно и показно говорене в България вече е достигнало своя пик. А същевременно важните неща, онези, които могат да ни дадат отговор за състоянието на човека, на институциите и на цялата държавност - изкуствено се изолира и неглижира.

Когато на 1 февруари по-голямата част от софийското население се бе отправило към храма “Св. Александър Невски”, това бе следствие не на личностния контакт с отишлия си първи демократичен президент на страната, а желание да се помолим на невидимия демиург за качествена промяна в бъдещия ни живот, ако такъв все още ни предстои. Денят съвпадна и с панихидата за зверски избитите от Народния съд преди 70 години плеяда други наши първи мъже на нацията. Като че ли именно тази успоредица стресна и дисциплинира хората и те тръгнаха да измолят Божието благоволение, поднасяйки поредната публична личност на съда на вечността. Май всички пътища към останалите изходи бяха извървени. Именно по този повод и Екзюпери ще пише по нататък в своя текст, част от който цитирах по-напред: ”Живот в килия, без вяра. И никакъв утрешен ден…”.

Паралелът с липсата на вяра е очевиден, въпреки различието на обстоятелствата и на времето, в което се случват събитията. Този път ще спестя изброяването но очевидни прилики и вкуса на определени горчиви субстанции. Но горчивините явно за нас станаха повече отколкото иначе якият ни гръб на вековни непукисти може да носи. Тези мои наблюдения споделих с неколцина колеги, доказали своята независимост поне в отминалите 25 години на тотално национално разделение. Те ме подкрепиха и даже на много места ме и допълниха. Но бяхме тотално единни в разбирането, че обезверяването на хората е повече от жестоко и за това огромна, при това ужасяваща роля имат действията на комунистическите велможи отреждайки на вярата и църквата най-незавидната роля в скалата на обществените взаимоотношения. Припомням, че това ставаше на фона на близо шестчасовото поклонение от граждани пред и в храма “Св. Александър Невски” в София.

Тогава обещах на моите приятели да намеря един позабравен, откровено репресивен документ на ЦК на БКП от онези зловонни години и да го публикувам. Да го изложа на съда на хората, срещу които е бил заложен още в порочното си доктринерско зачатие. И да не го коментирам. Защото той не се нуждае от никакъв коментар, освен от една предварителна уговорка. Нека преди да правим каквито и да е оценки, да се замислим за какво иначе в живота ни служат вярата и нейните добродетели. И дали уповаването на тези ценности не води до чаканата всекидневна утеха и невидим извор на сила, от която всеки има нужда. Ще спра до тук, защото знам, че проповедите и убежденията в благородство и съчувствие не са силната ми страна. Просто четете и мислете:

Част от решение на политбюро на ЦК на БКП от 26 декември 1957 година.

“В резултат на победоносното Деветосептемврийско въоръжено въстание се поставиха на нова основа отношенията между държавата и църквата… Конституцията на НР България гарантира на всички граждани свобода на съвестта, т.е. правото на вярващите да изповядват своята религия и да извършват религиозни обреди и правото на атеистите да пропагандират своите научни, материалистически възгледи...

През последните няколко години и особено след XX конгрес на КПСС и унгарските събития, когато международната реакция се опита да нанесе удар върху комунистическото движение и народнодемократичния строй, отделни реакционно настроени свещенослужители станаха дръзки и открито призоваваха към неподчинение на законите и на постановленията на Конституцията. В тези си действия те се окуражаваха от известни нелоялни прояви на някои висши духовни дейци и на синодалния печат, за да използуват религиозната маска и религиозния институт за своите коварни, контрареволюционни цели…"

Отчитайки сериозността на въпроса за преодоляването на религиозните суеверия и предразсъдъци в съзнанието и бита на трудещите се и вземайки предвид недостатъците в антирелигиозната пропаганда, политбюро на ЦК на БКП 
Р Е Ш А В А:

1. Задължава партийните комитети и организации да вземат всички мерки за разширяване и засилване на атеистическата пропаганда…

В практическото разрешаване на тази задача да се има предвид следното:

Научно-атеистическата пропаганда не е самоцел, а средство в ръцете на Комунистическата партия за приобщаване широките трудещи се маси към политиката на социалистическата държава, за тяхното въвличане в социалистическото строителство, за очистване съзнанието им от всякакви остатъци на стария строй…

Недопустимо е каквото и да е вмешателство на държавните и партийни органи в църковните дела. Всяко вмешателство в случая е посегателство върху гарантираната от Конституцията самостоятелност на църквата. В борбата срещу религията Партията си служи единствено с метода на убеждението и решително ще помогне на вярващите да се освободят окончателно от религиозните заблуди.

Социалистическата държава осигурява пълна свобода на съвестта: свобода за вярващите да изповядват своята религия и свобода за атеистите да разпространяват атеистическия мироглед…

Религията е частно дело по отношение на държавата. Религията обаче не е частно дело по отношение на Комунистическата партия. Марксизмът-ленинизмът и религията са несъвместими и коренно противоположни идеологии. Поддържането и изпълнението на религиозните обреди е несъвместимо с членството в Партията.

2. Задължава партийните комитети и организации да привличат за провеждането на научно-атеистическата пропаганда изключително подготвени в научно отношение лектори. Отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП и партийните комитети периодически да устройват курсове и семинари за подготовка и преподготовка на пропагандистки кадри по въпросите на атеизма.

3. Религиозните предразсъдъци и суеверия могат да бъдат преодолени само на основата на общия подем на цялата културно-просветна дейност сред трудещите се…

Нужно е да се обърне внимание за създаването на тържествена обстановка при сключване на гражданските бракове и гражданската регистрация на новородените.

4. Централният и местният печат периодично да поместват научно-популярни и теоретически статии, както и други материали по въпросите на атеистическата пропаганда.

5. Министерството на културата и просветата да опровергава ненаучните и идеалистически възгледи за света и да осигури аргументирани атеистически изводи и обобщения.

6. Българската академия на науките да предприеме издаването на сборници и монографии, посветени на проблемите на пролетарския атеизъм, на богомилството и исляма в България.

7. Съюзът на българските писатели да вземе мерки за написване на художествени произведения с дълбоко атеистичен характер.

8. Държавната библиотека "Васил Коларов" да издаде поредица методически и библиографски материали за вредата от религиозните суеверия

9. Обръща внимание на Комитета за религиозните култове и вероизповеданията при Министерския съвет и го задължава да вземе всички необходими мерки към нелоялни прояви от страна на отделни духовници, като предлага и съответни мероприятия…”

Решението е публикувано с минимални съкращения на ненужните за популярна медия идеологичиски заключения на времето си, в което е взето.

Бел.авт.: Погледът ми към отминалото събитие, поклонението пред тленните останки на покойния президент може би е нетрадиционен и стряскащ за някои, но аз съм склонен да мисля, че ако ние не бяхме възпитавани в такава бездуховост и нетолерантност, животът ни щеше да бъде и по-лек, и по-щастлив. Макар че знае ли някой какво точно е щастието?

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

04.02 2015 в 16:52

До:
мнение от IP
Човекът,вървейки по житейския си път,преминава през много изпитания и страдания,изпратени от Демиурга.Това може да бъде предпоставка /не решаваща/ за изгубване на "усета за добро и зло", но не и оправдание.Когато подрастващ се заквасва от близките си с мая от добродетел,а не с ГМО от кир,независимо от яките шамари на делниците,той успява да съхрани нравствеността си.Искат се силен дух и битки,макар и словесни,като автора Л.Л.Другото е самопредателство.Вярвам, че ще дойде ден,от налятата чаша търпение да отпием по "капчица съчувствие."

04.02 2015 в 13:14

Винаги ми е приятно да чета писаното от г-н Лачански. Не мисля, че има толкова голям ефект върху нас от тези писания на политбюро на ЦК на БКП. Никой не им се връзваше, даже и тези дето ги пишеха. Ние именно заради оцеляването си през годините преди и след 89-та година загубихме усета си за добро и зло. И това е пропито навсякъде. Сега искаме честността да има значение. Но сме обезверени.

04.02 2015 в 02:24

Щастливците от "пост-соц. поколението" трудно ще разберат г-н Лачански. Страшни са разпоредбите на ЦК на БКП - особено ако си ги преживял. Но много по-страшна е демагогията след това. Същите тези хора нахлуха в Храма, нанизаха си кръстове по шиите, започнаха да се кръстят и да палят свещи. Същите тези, които ограждаха Александър Невски с конна милиция на Великден, правеха козунаци на 1-ви май и кичеха елхи на Нова Година.

03.02 2015 в 14:26

Лично за мен, лицемерното поклонение от страна на политици и безконечно бърборещи медии пред тленните останки на Д-р Желев /Светлина на Душата му/,бе чудовищна гротеска.
Колкото до решението на корифеите на глупостта "се чудя и се мая", що за духовен олигофрен трябва да си за издадеш толкова противоречиво,алогично решение,довело във времето до жестока десакрализация на Духовността.Даже и в пиянски делириум умен човек не би го направил.Прав е Айнщайн, който също и искал да стигне до субстанцията Бог,изричайки че "На този свят има две безкрайни неща-Вселената и човешката глупост,но в първото не съм сигурен." Дано българите по-скоро преосмислят ценностите и се заобичаме,но "не гледайки се един в друг, а гледайки в една посока." Екзюпери.

03.02 2015 в 03:03

Да бе, да! "Социалистическата държава осигурява пълна свобода на съвестта: свобода за вярващите да изповядват своята религия и свобода за атеистите да разпространяват атеистическия мироглед". Свобода (плува ли корабче в окото?)за вярващите - да изповядват, а за атеистите - ДА РАЗПРОСТРАНЯВАТ. И после - Права и свободи!

02.02 2015 в 19:31

Защо трябва да стоим на тясно някъде за порцийка храна ...?
http://muzika.rusbg.com/musicvideo.php?vid=c6bb0a57e
http://www.webcafe.bg/id_673267239_Otkas_ot_Fashizmat_na_Jelyu_Jelev

02.02 2015 в 19:20

Щастието е много лесно разпознаваемо; като те питат:" Щастлив ли си?" и кажеш:"Да!", без да се замислиш, а и да се замислиш много дълбоко пак да е "да", значи знаеш какво е.

Добре, че съм от пост-соц. поколението ;)

... Всяка епоха има своите ограничения, но определено живеем в Златните години на цивилизацията. Не знам какво следва... От нас зависи да става все по-хубаво :-)