Общественото мнение дава категорично положителна оценка за нашето председателство на Съвета на ЕС

Социологията опровергава изказванията на президента Радев

Последна промяна на 10 ноември 2018 в 12:47 4652 0

Авторът проф. Г. Димитров е член на екипа на Жан-Моне Център за високи постижения. Анализите на екипа към текущи събития може да намерите на адрес jeanmonnetexcellence.bg/актуални-коментари-анализи/анализ-2017/

На 3 юли 2018, когато българският министър-председател тепърва се канеше да направи отчет за първото председателство на Съвета на ЕС пред Европейския парламент, рано сутринта президентът Радев откри спонсорирана от германската социалдемократическа фондация „Фр. Еберт“ конференция на тема "Българското председателство на Съвета на ЕС - време за равносметка". В слово, в което думата „не“ се използва 22 пъти, Радев опита да внуши рязко отрицателна оценка за председателството. С днешна дата знаем, че общественото мнение у нас в този момент е било относително консолидирано - на противоположни позиции!

*
В началото на есента Националният център за парламентарни изследвания направи публично достояние доклад за резултатите от проучване върху оценката на българската общественост за приключилото първо наше председателство на Съвета на ЕС. Самото проучване е проведено непосредствено след края на председателството, а докладът с резултатите е достъпен на сайта на НЦПИ(*1). Спазените методически стандарти за този род изследвания е гаранция, че това проучване е представително и неговите резултати действително отразяват оценката на българското обществено мнение за качествата и недостатъците на нашето първо председателство. Тук ще отбележа само някои от най-важните акценти в много информативния, много ясен и убедителен в изводите си доклад.

1. Общият контекст на отношението към Европейския съюз

България е измежду много малкото страни в ЕС, в които одобрението за членството в Съюза е устойчиво положително и вариациите в хода на годините е само в степента на силата, с която тази положителна нагласа намира проявление.(*2) Това е особено важно в светлината на обстоятелството, че у нас това членство по традиция се разглежда като неразделна част от нашата „евроатлантическа ориентация“, но отношението към членството в НАТО далече не е толкова подчертано положително (с 14).(*3)

В подкрепа на тази констатация е и фактът, че както през 2017 г., така и през 2018 г. около две трети от българските граждани биха гласували за оставане в ЕС при евентуален референдум, на който членството в Съюза би се поставило под въпрос, а биха избрали „британския изход“ под една пета от тях (с 7).

Резултатите от изследването разкриват и любопитен парадокс, защото около една четвърт от гражданите твърдят, че са подобрили отношението си към ЕС с хода на времето, а само една седма – обратното, че се променили отношението си към по-лошо. Обаче всъщност равнището/структурата на одобрение за Съюза е оставащо непроменено на практика.

2. Отношението към българското председателство е категорично позитивно като цяло

Проучването на НЦПИ съдържа редица конкретни емпирични резултати, които доказват, че общественото мнение преобладаващо одобрява първото българско ротационно председателство на Съвета на ЕС. Нещо повече – факт е, че като тенденция категорично преобладава положително отношение към българското председателство.

Ето дяловото разпределение на пряко зададения въпрос „Според Вас, по-скоро успешно или по-скоро неуспешно беше председателството на България на Съвета на ЕС?:

По-скоро успешно 55,9%

Не мога да преценя 28,9%

По-скоро неуспешно 15,2%

Съотношението на имащите мнение е 4:1 в полза на положителната оценка. Най-важна в случая обаче е именно консистентността на тази оценка, постоянстваща в поредица от различни индикатори.(*4) Също така категорично преобладава (в отношение 3:1) виждането, че „Българското председателство на Съвета на ЕС е важно за страната“ (с 9).

3. Съществена диференцираност на оценките съобразно спецификата на приоритетите на председателството

От чисто професионална, социологическа гледна точка най-същественото в получената емпирична картина е фактът, че регистрираната положителна нагласа към нашето председателство не е абстрактен конструкт, за който би могло да се предполага, че е идеологическо (патриотично) клише. Напротив, общественото мнение е конкретно-съдържателно и поради това – съществено диференцирано, съобразно конкретните измерения на председателството. Ето един симптоматичен пример:

Как оценявате българското европредседателство по отношение на: Средна оценка по
шестобалната система
Организацията на провежданите събития 4,17
Отзивите в българските медии 4,04
Отзивите в европейските медии 3,88
Постигнатите резултати 3,78
Поведението на българските политици 3,77

Общият смисъл на тези данни може да се обобщи така – категорично преобладаващото, като обща тенденция, положително отношение към българското председателство в никакъв случай не се дължи на безкритично отношение към неговата конкретна реализация и, най-вече, към неговите резултати. В светлината на това обстоятелство не бива да ни изненадва и сумарната оценка за Министерството на председателството, която го окачествява като почти безлично (с 35).

Най-ясно съдържателното разглеждане на различните аспекти на председателството проличава в диференциацията на отношението към различните четири приоритета на нашето председателство (с 12). Първият измежду нашите приоритети, активната политика за младежта, получи най-ниска оценка. А нашата активна политика за ясна перспектива за еврочленство на Западните Балкани е, подобаващо, най-високо оценена.

Как бихте оценили напредъка по основните приоритети на българското председателство?
Голям Малък Никакъв Не мога да преценя Общо
Европейска перспектива и свързаност на Западните Балкани 33,0% 31,9% 12,9% 22,2% 100,0%
Сигурност и стабилност в Европа 25,9% 34,3% 18,9% 20,9% 100,0%

Развитие на цифрова икономика (единен цифров пазар, достъп до иновации, авторски права, киберсигурност и т.н.)

22,4% 20,8% 14,0% 42,8% 100,0%
Активна политика спрямо младите хора 15,1% 25,9% 29,8% 29,2% 100,0%

4. „Къде сме ние?“

banner 2 300x250

По отношение на този въпрос общественото мнение у нас няма илюзии:

Кое от следните твърдения за резултатите от българското европредседателство е най-близко до Вашето собствено мнение?
Показахме, че имаме достатъчно добре подготвени хора, които да се справят 35,7%
Стана ясно, че не сме на нивото на другите европейски страни 26,7%
Доказахме, че имаме по-добри експерти, отколкото други европейски страни 10,0%
Не мога да преценя 27,7%
Общо 100,0%

Под такива картинки във вестниците винаги има само един и същи текст – „Без думи“.

5. Ясно изразена партийна пристрастност в оценките

Основната роля на ротационните председателства на Съвета на ЕС, особено след промените, въведени с Лисабонския договор, не е в сферата на Голямата политика, а в подготовката на нормативна рамка за провеждане на пределно практични секторни политики. При все това, оценките на председателствата винаги и навсякъде са предмет на разгорещени партийно-политически страсти.(*5)

В това отношение българската общественост не прави изключение. И общите нагласи към членството в ЕС, а и конкретното мнение по въпроса за нашето председателство са пряко зависими в много висока степен от партийната принадлежност. И членството в Съюза, и председателството се оценяват положително най-вече от симпатизантите на ГЕРБ, ДПС, условното (партийно неоформено) дясно – точно в тази последователност при дяловите разпределения на отговорите по поредицата въпроси. Най-силно изразени са анти-европейските настроения и мнения сред симпатизантите на БСП и обединението на патриотите, което е интересно само от гледна точка на това, че именно последните са открито и последователно скептични към европейската интеграция, а БСП, поне на декларативно равнище, е про-европейски и про-интеграционистки позиционирана. Но не само водачката Нинова, а и значима част на нейните избиратели вече са отдалечени от тези базисни през последните 20 години ориентации (с 56, 65, 66, 70).

Още по-важен емпиричен резултат от проучването е, че категорично най-силно диференциращ фактор е не партийната принадлежност, а самооценката за материалното положение на човека. Колкото по-силно е убеждението на хората, че живеят трудно или даже в мизерия, толкова по-изявена е тяхната подкрепа за президента Радев и, пропорционално, по-силно изразено е тяхното неодобрение/недоволство към ЕС, евроинтеграцията и председателството в частност. Дяловите разпределения получават действително контрастни стойности.

А това е много важно, защото големият проблем на протеклата дотук българска евроинтеграция е, че тя не получи възможност да стигне до голямата част от българските граждани. Само това е обяснението за регистрирания от проучването факт, че по принцип ЕС е колкото познат, толкова и непознат за тях, а пък председателството не е променило никак това относително високо непознаване на Съюза (с 16).

Още по-многозначителен е иначе дребният детайл, че нашите съграждани познават относително малко по-добре целите, но не дейностите на ЕС (пак там). А би трябвало да е обратното – именно дейностите на ЕС под формата на реално провежданите негови политики в многобройните сфери на обществения живот би трябвало да са основният източник на нагласи на одобрение за него и за нашето бъдеще участие в него. Тази фундаментална промяна, която трябва да е същината на членството на страната ни в ЕС, тепърва предстои.

-----------------

(*1)  Виж самия доклад „ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ ЕС СЛЕД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА ЕС“ (РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ ПРОВЕДЕНО ПО МЕТОДА НА ПОЛУСТАНДАРТИЗИРАНОТО ИНТЕРВЮ, В ПЕРИОДА 29 ЮНИ – 10 ЮЛИ 2018 г. СРЕД 1000 ПЪЛНОЛЕТНИ ГРАЖДАНИ В 86 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЦЯЛАТА СТРАНА) с приложенията към него - http://www.parliament.bg/ncpi/bg/n_research.

banner 2 300x250

(*2) „Продължителният интеграционен процес на страната към ЕС е съпроводен с повишен интерес от страна на българските граждани. През целия предприсъединителен период по-голямата част от българското общество не поставя под съмнение необходимостта България да бъде част от европейската общност, доколкото в изследванията, проведени от Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) в периода март 1996 г. – май 2006 г., е регистрирана подкрепа за членството на страната ни в ЕС, варираща в интервала от 63% до 84%.“ (пак там, с 6).

(*3) Съотношението доверие/недоверие към ЕС е 2:1, а към НАТО е 1,5:1 (приблизително 60%:30% срещу 50%:34%).

(*4) „Резултатите очертават висока степен на вътрешна свързаност между нагласите, според които българското членство в Европейския съюз носи по-скоро предимства за България; разбирането за значимостта на Председателството на Съвета на Европейския съюз и положителната оценка за неговото провеждане. Налице е ясно очертано ядро от български граждани, които подкрепят българската интеграция в ЕС, разбират значението на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и в същото време оценяват положително постигнатите от него резултати.
Това ядро обхваща повече от половината от пълнолетните български граждани, без да са налице съществени различия по отношение на възраст, образование и населено място.“ (с 10).

(*5) Виж разказ за безогледна партийност в оценката, например, на британско председателство в анализ на Саймън Дюк (S. Duke - Assessing the UK presidency: A Second Pillar Perspective, European Institute of Public Administration, WP 98, 2004).

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !