Опресняване на ценности

Последна промяна на 21 октомври 2015 в 11:38 8553 20

След всеки драстичен случай, като този с убития край Средец афганистанец, аз не знам какво друго да направя. Освен да извадя на светло ценностите си, от шкафа на душата, и да им направя ревизия. Да ги подредя, да ги разгледам добре, да ги съпоставя и да ги оставя да подишат. Ценностите не трябва да стоят само вътре в дълбоките складове на душата. Трябва да се вадят навън, за да поемат влиянията на околния въздух. Да се пропиват с настояще. Да се оглаждат и оформят по нов начин - от влиянията на сегашното. За какво са му на човек архаични ценности? Бронята на Дон Кихот е метафора на неговите архаични ценности. Но той носи на главата си и смешен леген за бръснене. Съвременен. Ние избягваме това, като вадим ценностите си и ги държим навън. Те трябва да са устойчиви, но не непроменими и вкаменени. Трябва да са живи. След всеки разтърсващ случай аз препоръчвам вадене на ценностите. Навън. За проверка.

Ценностите ни са мярка за всичко на света. В микроактовете на нашето битие, без напълно да осъзнаваме, ние оценяваме абсолютно всичко. Във всеки миг. За петното на ризата си ние казваме: Не. За хубавото момиче, видяно за миг да тупа шарена покривка на далечен прозорец ние казваме:Да. Аз на бих делил строго етичните от естетическите ни оценки. Често, без да се усетим, ние казваме, правейки чисто етична оценка: Това е Красиво.

Извинете за отклонението. Знам, че никой няма време. Не знам само – защо?

Да. Проверявам ценностите си. Убит афганистанец. На границата. Аз трябва да подредя своите ценности. Кое е ценно, кое е по-ценно и кое – най-ценно. Ако се наложи да се съизмерват – кое ще натежи и кое – ще олекне.

Тук ще се наложи да кажа: Колкото и да обичам да слушам съвременни тъпчовци-политици и любители на клишетата да говорят за „споделени ценности“ (макар че в това словосъчетание има доста смисъл, но не го харесвам защото се използва просто като удобно клише), аз не говоря за тях. Не говоря за споделени ценности, не налагам никакви ценности като общи. Защото знам, че това води до излишно озлобление. Казвам: Тия ценности са си моите. Отстоявам ги и разчитам на тях. Но не ги издигам в култ, не ги смятам за нещо абсолютно. Те са моите походни мерки и теглилки. Аз, както и всеки друг човек, вървя из света като амбулантен раздавач и събирач на душата си – и измервам със своите мерки и теглилки целия Свят.

Убит афганистанец.

И аз поставям една ценност най-отгоре – веднага и без да се замислям Защото цял живот съм мислил. Човешкия живот. Човешкият живот и неговото опазване е най-висшата ценност за мен.
Взимам ценност Неприкосновеност на държавата. И я слагам на километър по-ниско от ценността Човешки живот. Между едната и другата ценности мога да сложа куп други.

Сега да сравня: Ценността Човешки живот и ценността Нашата Сигурност.

Естествено, че ценността Човешки живот за мен стои поне на сто метра над Нашата Сигурност.

Сега да видя: ценността Живота на Кой да е Човек – да сравня с ценността Моя Живот. Тук е много трудно. Но аз съм лекар и затова ми е още по-трудно. Тук не мога да отговоря и бих казал: Тук Бог трябва да реши. Ако се случи – ще жертвам живота си за друг. Но няма да убия друг – по никаква причина; особено ако той не заплашва съзнателно и с абсолютна сигурност живота ми.

Поглеждам ценности като Родина, Партия, Държава, Род, Община. Гледам – някои се мусят, защото ги слагам в една група. Но аз казах – това са си моите ценности. И аз ги слагам с усмивка най-ниско. Защото те са ценностите на частното, на отделното, на ревността и алчността, на собственичеството. На разделението и в такъв смисъл – на омразата. Аз съм Аз, Ти си Ти – ние се мразим. Мое срещу Твое. Затова тия ценности са ниски за мен.

Да лишаваш от живот заради Своето е за мен погазване на най-висша ценност. Да делиш и да различаваш ценността на живота на едни хора от ценността на живота на други – това е гадост от най-долно естество.

Да смяташ своите Религия, Държава, Село или Паница за по-важни и ценни от чуждите – това е изражение на най-долна низост.

След всеки покъртителен случай, като този с убития случайно афганистанец, аз вадя ценностите си за ревизия.

Апропо, бях две години граничар по време на турските събития. Не съм убивал никого.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.10 2015 в 14:31

"Не говоря за споделени ценности, не налагам никакви ценности като общи. Защото знам, че това води до излишно озлобление. Казвам: Тия ценности са си моите. Отстоявам ги и разчитам на тях. Но не ги издигам в култ, не ги смятам за нещо абсолютно. Те са моите походни мерки и теглилки. Аз, както и всеки друг човек, вървя из света като амбулантен раздавач и събирач на душата си – и измервам със своите мерки и теглилки целия Свят."
Мисля,че този абзац на автора достатъчно ясно обяснява правото на всеки да мери със своя аршин ценностите-нравствени,интелектуални и пр.Не е необходимо чрез коментарите си да упражняваме словесна агресия.Воденето на цивилизован спор е също висша ценност.
Поздравления на Калин за висотата на словото му.

22.10 2015 в 14:14

До Offnews.
Уважаеми, каква е тая каша с моето име на 20:07 21 окт 2015?

22.10 2015 в 02:58

Човешкият живот е най-висшата ценност? Глупости. Моят живот е най-висшата ценност. Животът на другите хора обикновено няма никаква стойност за мен. И слава богу. Иначе трябваше да рева безспирно по цял ден тъй като всеки ден умират по няколкостотин хиляди души.

21.10 2015 в 20:08

Да предположим че ти си един от тези имигранти, сириец, или авганистанец.
Там от където идваш - бомбардировки, беззаконие, страх (а имате деца, семейство).
Заради сигурността на семейството си взимате решение да напуснете. Но къде да отидете? Отивате в съседната държава. Седите с месеци в бежански лагери. Хранят ви, поят ви но това не е нормален живот. Преценявате дали да не останете в тази държава за по постоянно но поради големият брой имигранти страната не ви приема. Решавате да продължите на запад, там където ако успеете да влезете ще имате по-добър живот и по-добри шансове за децата ви. Да но нямате виза за "законово" влизане в ЕС. Поради една или друга причина тези визи не се издават лесно в страната в която сте. Какъв избор имате? Да се върнете обратно или да продължавате да стоите в бежанският лагер до неизвестно кога. Решавате да продължите към Европа с надежда. До като не стигнете българската граница.

Никой не влиза в къщата ви, покрива ви, прозореца ви. Нито един от тези имигранти не е толкова глупав да иска да остане в България.

21.10 2015 в 20:07

Да предположим че ти си един от тези имигранти, сириец, или авганистанец.
Там от където идваш - бомбардировки, беззаконие, страх (а имате деца, семейство).
Заради сигурността на семейството си взимате решение да напуснете. Но къде да отидете? Отивате в съседната държава. Седите с месеци в бежански лагери. Хранят ви, поят ви но това не е нормален живот. Преценявате дали да не останете в тази държава за по постоянно но поради големият брой имигранти страната не ви приема. Решавате да продължите на запад, там където ако успеете да влезете ще имате по-добър живот и по-добри шансове за децата ви. Да но нямате виза за "законово" влизане в ЕС. Поради една или друга причина тези визи не се издават лесно в страната в която сте. Какъв избор имате? Да се върнете обратно или да продължавате да стоите в бежанският лагер до неизвестно кога. Решавате да продължите към Европа с надежда. До като не стигнете българската граница.

Никой не влиза в къщата ви, покрива ви, прозореца ви. Нито един от тези имигранти не е толкова глупав да иска да остане в България.

21.10 2015 в 19:55

До sk:
Извинявай но това са пълни глупости.
Какво според теб търсят тези хора?
Ще ти отговоря. Както повечето хора те търсят среда в която да водят спокоен живот и със собственият си труд да отгледат и изучат децата си. Това е истината за мнозинството от тях и е очевадно ако сте посещавали западна Европа или Америка. Както е очевадно че нямаха да предприемата тези рискови пътувания ако нещата в собтвените им страни бяха тип-топ.
Част от европейските ценности е толерантността и това да не съдиш човека по това как изглежда. Виждам че за мнозинството българи това е почти невъзможно.

21.10 2015 в 19:08

До gg2.
Така или иначе, хората са се разбрали да има държавни граници и съответно определени места, през които да се минава. Щом като "само са искали да минат през територията ни", защо не са минали оттам, където е разрешено?
Колкото и да съм добронамерен, ако някой влезе в къщата ми не през вратата, а през прозореца, разкърти покрива или нещо подобно, посрещането му ще бъда по-инакво.

21.10 2015 в 18:27

@gg2
Крайностите са фатални - едната крайност е комунизъм всички са равни и щом прилича на човек, значи е човек, но пък има и човекоподобни маймуни. Другата крайност е фашизъм - има велика нация и всички други са непълноценни. Истината е по средата както обикновено. Европейските ценности са огромно достижение за цивилизация, но те са направени за хора, които споделят тези ценностти. Европейските ценности не можаха да преглътнат нашите мангали и ги гониха из Франция, Италия, Белгия с армия, полиция и хеликоптери и ни ги върнаха. Това е напълно правилно. Преиждащият боклук е такъв независимо от цвета на кожата и религията, като заплашва въобще правилата на нашия живот. Така че има хора, има полухора, има генетика и да всичко което съм, наложените ми от малък норми, култура образование ме правят различен. Не мога да си представя например да участвам в убийството на жена с камъни, защото била изневерила и много други неща не мога да си представя като например защо в Германия печатат листовки за тези "хора", че не е прието да се опипват жените на улицата и защо сменят чистачките в лагерите с мъже. Не мога да си представя, че може да се убива в името на Аллах или Господ, ама тези са убивали по религиозни подбуди. Боклук са си и понеже не съм политик мога да говоря истината.

21.10 2015 в 18:19

Тоя смешник като го нападнат вирусите взима ли хапче, лекарство..... Като го налазят въшки, хлебарки и мишки пак лекции ли им изнася или ги трепе? А може би предпочита вместо мъртав мигрант да имаме ден на национален траур за трима заклани полицаи?

21.10 2015 в 16:19

До sk:

Хора като вас не мога да ви разбера.
"Боклук" във всяко второ изречение.
Имал ли си възможност да контактуваш с тези хора?
Кое е това нещо което те прави по-човек от тях?
Може би цветът на кожата ти? Или образованието ти? Или културата ти? Или територията на която живееш?
Или музиката която слушаш, или начинът по който се изразяваш?
При положение че тези хора не искат нищо от теб (а само да минат през територията ти понеже както милиони твои сънародници те не са изкушени от това което България предлага) не разбирам каква е тази злоба с която се хвърляте срещу тях. Вие не разбирате ли че в момента на вас в България ви се помага с пари от вън (Европейски съюз)? Не разбирате ли че заради ценностната система на европейците вие можете да пътувате, учите и работите в Европа? Нещо за което още щяхте да мечтаете ако европейците бяха тесногръди като вас. Статията е добра и точно от такива думи и начин на мислене има нужда в България. Също като автора съм бил граничар и съм бил свидетел на издевателства и убийста срещу хора които просто са търсили свобода. Та в армията имахме един лаф за ефрейторите и млад-сержантите които много им порасваше работата като получеха лентичките - Дай му власт за да го разбереш що за стока е.. В момента точно това се случва с българският народ - той се мисли за нещо повече от тези имигранти, той се мисли за овластен да решава съдбата им.. и се видя що за стока е.