Оптимист по отношение на своята воля

Последна промяна на 12 август 2015 в 18:41 26777 13

Днес бях гост в едно телевизионно студио.

Мога да напиша цял трактат със заглавие „Защо ходя в телевизионните студиа“. Но ако трябва да се огранича с пет-шест думи – ще кажа така: Струва ми се, че в една държава е по-добре да говорят писателите, отколкото бандитите. Които по някаква вредна случайност са станали политици или бизнесмени. Та така.

Бях в студиото. Бях там с една голяма поетеса – от поколението, което предхожда моето с няколко часа.

Мога да напиша цял трактат със заглавие „Какво формира поколенията“ – но не искам. Ще го оспорите. Българинът оспорва всичко – дори и себе си; собственото си съществуване.

Тя е мъдра жена. И нея сте оспорвали, мои братчета и сестричета – защото беше писала текстове за фолк песни. А тя ги писа, защото вие, същите, не давахте пари (с които тя да живее) за сериозните и, задълбочени стихове. Но за текстовете на фолк парчетата пари намирате.

Не се обиждайте че ви слагам с общ знаменател. Това ще ви подейства отрезвяващо. Вие сте Вие.

И аз съм един от тия Вие.

Така че – не се хвърляйте да ме хапете. И аз съм един от тия, които не са дали пари за картина или за стихосбирка от сума време. Но това е, защото съм писател, подобен на тази поетеса; та и аз не съм получил от вас пари (в замяна на моите мисли), за да мога си позволя да купувам картини и стихосбирки. Тук ще прескоча куп обяснения и ще кажа направо: Но сред Вас има и мнозина, които имат пари и за яхти, и пари за обеди с шампанско със златни люспи вместо мехурчета – но за картини и стихосбирки – не. Така.

Това беше нужно отклонение от темата. А темата е пак пари. Ние двамината, с поетесата, поканени в това сутрешно студио, трябваше да поговорим за следното: Какво е това безобразие?

Това безобразие…

Кое от всички?- ще се усмихнете вие.

А, аз не ви ли казах? Мхм. Пропуснал съм. Така де – за Образованието.

Но вие знаете – вече реагираме така: Всичко е Безобразие, няма нужда да се уточнява за кое от всичките става въпрос. Генерализирано, кардинално, фундаментално Безобразие.

Както се казваше в един стар виц в който някой си се обажда и пита: Ало, Енергото ли е? Не, не, Топлофикация е! А-а-а аха, сбъркал съм…Е нищо де, и на вас да ви е.а майките!

Така реагираме ний! Вий. И аз също, де.

Песимизъм и горчивина – навсякъде. И ние само кимаме с глави и изкарваме горчиви, зли, гнойни хрипове от остарелите си преждевременно гърди. Пушим живота си като отровна смрадлива цигара и от отровния дим хриптим.

Изразявам се така поетично в чест на поетесата. Тя наистина е добра.

И в студиото ни питаха: хубаво ли е да има сто хиляди университета в майчицата ни родина? И ние казахме – не. Питаха ни: хубаво ли е всички дечурлига да кандидатстват само и само психология? И ние казахме – не.

Казахме – трябва също малко и агрономия, и инженерство.

Защото някак си не може всички млади хора да станат психоаналитици, та като пораснат – да работят в елегантни кабинети на третия етаж на луксозни сгради в Лозенец, боядисани в светли и модерни тонове, и там да лекуват известни, богати и красиви хора от леки душевни неразположения. Няма как просто. Трябва някой да се занимава и с хляба и със сиренето и с тракторите и със струговете. На които се правят крачетата на трикраките кушетки за психоаналитичните кабинети. Да. Трябва си.

banner 2 300x250

Питаха ни: Какво става с Образованието? Вие сте писатели – така че – какво става с Образованието?
Тук ще направя отклонение. Ако някой от вас каже: защо писателите да говорят за това – има си експерти, професионалисти! – аз ще дойда и ще му разбия носа. Експертите приличат на тия лекари, които лекуват само десен крак, но ако дойде при тях някой с болен ляв крак – умира си и туй то. Моля – без експерти. Има място и за тях. Но дълго трябва да помисля, за да се сетя точно къде е това място.

Има нужда от хора със сърца, мили мои, от хора ангажирани и хвърлящи сърцата си в огъня – защото живот се живее така – със сърце! Другото е експертиза, другото е куп документи и гадни бумаги, от които се вдига отровна прах и ти залютява на носа и кихаш и ти потичат сълзи от безсилно негодувание.

Та затова ни питаха нас – писателите – за Образованието. Пък и ние сме силно заинтересована страна. Ние сме силно заинтересовани и в бъдеще децата да учат в учебниците си за големите писатели на своя народ, а не за големите мутри.

И ние казахме (ние с поетесата, с голямата поетеса) че не е хубаво свещеното Образование да бъде просто поредния Пазар. На който се търгуват дипломи. И на който е пълно само с просяци, които се занимават главно с усвояване на пари. По европейски и всякакви тарикатски проекти.

И казахме, че ако продължава да е така - парите да са единственото, което ни интересува – то скоро няма да има кой да прави хубави неща, които да се купуват с тия толкова важни пари!

Защото за да правиш хубави неща – картини, стихове, табуретки или катедрали – ти трябва да си майстор. Майстор не в усвояване на пари, а в занаята си. Така казахме ние.

А накрая ни попитаха: Значи – вие все пак сте…песимисти…по отношение на Образованието?

И ние казахме: Хм.

Песимисти ли…

Не, не точно.

Ние сме оптимисти. Но човек може да е оптимист само по отношение на своята собствена воля.

Как така? – попитаха ни.

Ето така! – казахме ние – Искаш да направиш нещо добро. Решаваш да го направиш. И го правиш. Само това е в ръцете ти. Само тая възможност. Да направиш това, което ти искаш; и то да е това, което ти можеш. И то да е добро. Човек иска ли – намира начин да направи своето добро. И по отношение на това той…

Само по отношение на това може да е оптимист!

Поне така мислим. Може и да не сме прави. Но – може и да сме – нали така?

И с това разговорът приключи.

banner 545x
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.08 2015 в 11:36

Уважаеми коментатори,най-лесно се злослови когато човек е анонимен.Ако сте достойни българи,убедени в правотата на мнението си,изразете го с истинските си имена,а не скрити зад псевдоними.
Припомням Ви цитат от Автора К.Терзийски:
"... Искаш да направиш нещо добро. Решаваш да го направиш. И го правиш. Само това е в ръцете ти. Само тая възможност. Да направиш това, което ти искаш; и то да е това, което ти можеш. И то да е добро. Човек иска ли – намира начин да направи своето добро."

14.08 2015 в 09:35

Посредствен сте, затова не ви купуваме книгите; купуваме други. А те бяхте ли най-продаваният?

13.08 2015 в 10:57

Не съм специалист, а обикновен читател, ама много тегаво, бе г-н Терзийски! Ама много....За стилът, в който сте се пробвали да пишете трябва много майсторство. Да, трябва си..:)

13.08 2015 в 08:48

Благодаря ти, редник, за достойния отговор към това надуто парвеню, което кой знае защо си мисли, че е писател.

13.08 2015 в 07:53

Господи! Какъв проницателен, дълбокомислен поглед! И на снимката, и втъкан вътре в текста. Има нещо почти нечовешко в цялата тази мъдрост!!!
Не бива така "редник от запаса" да се отнасяте към човек с такъв поглед.

13.08 2015 в 03:06

Ах, горкият несправедливо оскърбен български бард! Ах, горкото нажалено перо на неразбрания гений! О, жестока съдба, достойна за перото на Никифор Лапис!

Само не казахте, г-н Терзийски, как й е името на тази тъй велика българска поетеса, направила ви такава чест с присъствието си, дето прописала чалга от зор? Коя беше тя - Станка Пенчева, Елисавета Багряна или Дора Габе? Защото това са наистина великите дами в българската поезия, не ми е известно някоя от тях да е писала чалга.

И още нещо искам да Ви запитам, като си говорим за купуване книги на български поети. Къде бяхте на премиерата на двутомника на Калин Донков не тъй отдавна - може би най-силния действащ български поет, па макар и от по-"старо" поколение, създал безсмъртни текстове на песни като "Душа" на Диана експрес, "Зимна къща" на ФСБ, любими и до днес на мнозина? Не Ви видях там нещо! Книгите Ви скъпи, ама входът за събитието беше свободен - или може би трамвая до пл. Славейков и той ви се видя скъп? Или за вас българската поезия преди 1990 г е "комунистическа" и вие не си падате по такива демоде неща, нищо че сред тогавашните поети бяха най-големите дисиденти Радой Ралин и Е. Сугарев... Ако е така, препоръчвам ви да прочетете статията на проф. Ал. Кьосев "С помощта на чук", там има много за днешните самообявили се за писатели, а по-верно - графомани, свикнали високопарно да защитават културата от Вашите позиции, без самите те да са създали нищо стойностно.

Запомнете от мен - поетическата и литературна дарба не е нещо, което се придобива с високопарни изявления "ние, писателите"... Най-великите литератори виждат най-ясно недостатъците на своите произведения, защото тяхното естетическо чувство е най-остро. Ако попитате такъв човек, той ще ви каже скромно, че се поитва да пише добре, но не винаги става. Няма да търси оправдания, че няма пари, или че хората слушат чалга и му влошават естетската среда. Друг подобен на Вашия текст беше написал вашият събрат по графомания Фенерски, и той написан от висотата на мастития класик ( все пак, и двамата пишете в Оффнюз!...) който беше също тъй дразнещ. А иначе, пишете си в нета, на никого не пречите, само моля ви се недейте писа от позицията на несправедливо неразбран гений, добо сърце, нажалено от незаслужени обиди и затуй прописало чалга. За да прозвучите естествено в тази роля трябва да сте поне някой от ранга на покойния Валери Петров, Стефан Гечев, Николай Зидаров, или Георги Константинов, които познавах или познавам лично, нищо че с вас сме от същото поколение.

13.08 2015 в 00:36

С почетен мултак сложен за министър на културата ни, който отгоре на всичко е и турчин излиза, че явно няма българи достойни за да бъдат министър на българската култура!? Какво добро очаквате от втория му мандат?

Турция промива населението то е прекалено видно вече. Ама щом мутрата взима пари и не е в затвора е доволен и мърда с уши покорно.

13.08 2015 в 00:32

"Има нужда от хора със сърца, мили мои, от хора ангажирани и хвърлящи сърцата си в огъня – защото живот се живее така – със сърце!"

Кажи го това на хората без народна гордост и чест продали България на безценица на Турция срещу порции взети от държавни фирми през ктб и източеното през енергетиката. Говоря за Боко Тиквата - той в момента е сложен за премиер и гаврите продължават с пълна сила.

12.08 2015 в 23:09

Срам ме е! Наистина скоро не съм купувал стиховe от български автор. Съжалявам, за което :(

12.08 2015 в 22:59

Имам една идея:
КТ е написал няколко читаеми неща.
С досадни публикации тук-там е на път напълно да заличи доброто впечатление от тях.
Ясно ми е, че има нужда от пари и ДЪРЖИ да ги получава като писател. Да си измисли някакъв вестникарски псевдоним за тия глупости, за да не руши авторитета си.
поне се научи да пише късо де...