Орелът

Последна промяна на 02 юни 2013 в 12:44 2221 2

Деян Енев
Деян Енев

 

Пикапът спря пред блока. Децата го наобиколиха и закрещяха: “Орел! Орел!” От кръчмето, свряно в едно от мазетата, изскочиха десетина разгорещени мъже. Балконите почерняха от хора. Децата се тресяха от възбуда като ударени от ток. От пикапа бавно слезе бащата на Орлин. Той огледа победонос­но с немигащи очи кафявата пустош отвъд блока и далечната лента на Околовръстното шосе, приглади гарвановата си коса, изплю се върху разбитата нас­тилка и след това се надвеси над каросерията. Орлин веднага излезе от редицата на децата и застана до ба­ща си. Беше се изправил на пръсти, за да изглежда по-висок.

Мъжете от кръчмето хвърлиха фасовете, запалиха нови цигари и тежко се запътиха към пикапа. Вътре, овързан с въжета и запълнил с крила­та си цялата каросерия, лежеше един орел. Челото му беше разкървавено, а там, където беше блъскал с клюна по ламарината, имаше вдлъбнатини като от куршуми. Бащата на Орлин запали цигара, прокашля се и започна да разказва.

Свечеряваше се. Лампите в блоковете на­около светваха. Далечната лента на Околовръстното шосе се превърна в пламтяща морзова азбука. Мъжете изведнъж се разбързаха. Шестима от по-яки­те вдигнаха орела и го понесоха нагоре по широкото стълбище на блока. Страшната птица не се съпротивляваше. Само веднъж, на площадката на предпослед­ния етаж, един от носачите дръпна по-силно крилото му и тогава орелът замахна с ноктестата си лапа. В съ­щия миг човекът се преметна назад по стълбите с че­тири кървави бразди по лицето и неистовият му вик огласи целия вход.

С адски зор мъжете извлякоха орела горе на покрития с асфалт покрив на блока. Наоколо се простираше гора от антени, които прозвънваха на вятъра. Някой донесе нови въжа и хората овързаха орела още по-здраво, а краищата на въжетата стегна­ха за две дебели железни халки, подаващи се от бетона. След туй всички се развеселиха и започнаха да тупат бащата на Орлин по гърба.

Скоро на покрива се изсипа маса народ. Някои държаха запалени факли и ги размахваха. Децата крещяха. Ненадейно сред тълпата си проби път майката на Орлин. Тя носеше глинен съд, пълен с вода. Постави водата пред орела, прибра с ръка коса­та си зад ухото, коленичи до него и го загледа.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.06 2013 в 23:07

С интерес го прочетох. Хареса ми. Интересно е какво ще бъде продължението.Може би нещо от рода , че след каго се погрижи за него майката на Орлин, орелът ще се окаже свободен, за да може да излети във висините...
Защото орлите предчувстват своя край и преди да настъпи той, те се издигат нависоко, за да умрат в полет...
Жалко, че само орлите могат да изберат да умрат достойно
.

02.06 2013 в 17:02

Деяне, явно схващам, защото ми харесва. А схвана ли, като се замисля, та чак лошо ми става...Ама на - все ти го казваш първи... Нема лошо...