От глезена на някой беден, от черепа на някой цар...

Последна промяна на 29 септември 2017 в 13:43 10507 1

Краят на септември е, но следобедната жега по навик е допълзяла до еврейския квартал на Севиля.

В тишината на сиестата жената пред мен очевидно бърза. Сянката й се придвижва по паважа, безшумна и гъвкава като струйка дим. След няколко крачки потъва в хладината на първия вход. Влизам и аз след нея без да знам защо. Озовавам се в малък магазин. Погледът ми преминава набързо през рафтовете с дребни сувенири и рязко набива спирачки пред миниатюрна порцеланова картина, вградена направо в мазилката на стената. Плочката е с размер на iPhone X, но напуканото й лице издава, че е връстница на Сервантес. На нея две сеньори са се разположили удобно на пейка и вече няколко столетия оживено обсъждат нещо (вероятно трета сеньора). Малко встрани от тях, на друга плочка, рицар в пълно бойно снаряжение язди напето към някакво село. На трета забелязвам слугата му върху охранено магаре. Съвсем до вратата на магазина малко момче чете вечерната си молитва, коленичило до леглото... Цялата стена е изпъстрена с подобни поолющени плочки, които са сякаш вагончета на детско влакче, което ме отнася назад във времето....

- Какво е това? – питам жената на език, който ужасно се надявам да е испански. Тя се усмихва и казва само една дума – Асулехо. „Асулехо“ повтарям старателно и прибирам грижливо думата в паметта си, сякаш е ключ, който не искам да изгубя. Вече знам, че ще ми потрябва. 

Асулехо на испански (или Азулежу на португалски) всъщност е вариант на арабската дума Zellige (الزليج‎‎), която означава „малък полиран камък“. С нея наричат всички видове теракотни плочки с глазирана повърхност. Характерният порцеланов блясък се получава от емайлирането им с различни метални окиси. Тази техника на обработка на глината е позната още от древен Египет, но звездният й миг настъпва с изгрева на полумесеца и похода на мюсюлманската култура от средна и централна Азия, през Средиземноморието до иберийския бряг. За жителите на средновековен Иран, Османската империя, Магреб или Халифата на Кордоба малките плочки с топъл блясък са повод за същата радост и гордост, както и печеният патладжан с медена глазура. Те са не само извор на божествена наслада за душата, но и надеждна закрила за тялото през летните жеги...

С асулехо в продължение на векове се облицоват стени, подове, паркови алеи, фасади, фонтани, църковни олтари, дворци, болници и кръчми. В началото на 8 век те се настаняват трайно в Севиля заедно с мюсулманското нашествие на Пиренеите, а няколко века по-късно поемат към всички краища на стария континент.

Ако сме поети бихме казали, че точно с асулехо са покрити историческите мостове, свързващи редица противоположни брегове - на исляма и католицизма, на религиозното и светското, на разточителния лукс и скромната радост на бедния... Теракотените плочки стават част от маркировката в развитието на европейската култура. Те постилат пътя от далечен Самарканд до Лисабон, от средновековната иконография до модернизма на съвременната градска архитектура и от ръчно изработените уникати до масовото индустриално производство.

Уикипедия старателно информира, че едни най-ранните запазени образци в Испания датират от 13-ти век и могат да бъдат видяни в цялото им великолепие в двореца Алхамбра в Гранада. Има едно досадно езиково клише за гледките, които просто „спират дъха“, но тук, в резиденцията на династията на Насридите, този израз си е съвсем на място.

Следва на стр. 2

Страница на статията : 010203
banner 545x