Паралелен монтаж

Последна промяна на 07 април 2016 в 12:12 5663 19

Антоний Гълъбов
Антоний Гълъбов

Първоначалните разкрития около офиса на адвокатската кантора Mossack-Fonseca в Панама създадоха противоречиви очаквания. Онова, което е известно досега е, че става дума за най-голямото изтичане на документи към медиите, при което повече от единадесет милиона и половина файлове са били обект на предварителен анализ в разстояние на почти година от журналисти от 108 медии в 76 страни. Под егидата на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) тези документи са били изследвани, проверявани и свързани, за да бъдат установени първите публикувани разкрития за дейността на офшорните компании.

Реакциите на политическия и бизнес елит, на стотиците публично известни хора, които са ползвали услугите на компанията бяха първият симптом за обхвата на въздействието, което това разследване може да постигне. Изглежда очевидно, че отзвукът е по-висок и категоричен в демократичните страни, докато в останалите публикуваните разкрития в най-добрия случай биха могли да предизвикат само завист и пренебрежение. Можем да преценим сами каква е публичната среда в България, след като тя се оказа много по-проницаема за пропагандната интерпретация на разследването, в стила на Кремъл, отколкото за сериозен дебат по отношение на значението на неговите резултати.

Общественото внимание бе насочено към имената на публично известните фигури, „изплували” от досиетата на Mossack-Fonseca. Дванадесетте държавни глави и стотиците по-малко високопоставени политици и държавни служители, изглеждат само като връх на поредния айсберг. Показателно е, че нито един от уличените не се опита да оспори достоверността на публикуваната информация. Дори и най-агресивните реакции, дошли от Москва и от Wikileaks, (което не изглежда случайно!) оспорват изводите, но не и достоверността на първоначалната информация. Няма съмнение, че това са само част от укритите пари на тези публично известни политици и светски знаменитости. Едва ли някой има основания да се съмнява, че техните подставени лица наистина са участвали – съзнателно или не, в укриването на незаконни доходи и избягване на дънъчните закони. Но значението на журналистическото разследване не се изчерпва с това.

Офшорните зони не са единствено и само сейфове, в които стоят пари, чиито собственици предпочитат да укрият. Практиката на Mossack-Fonseca, като една от най-големите фирми в бранша, очертава само част от цялото, само отделен детайл от мрежата на финансови трансфери и зависимости, изградена през изминалите десетилетия. Всъщност документите, до които имат достъп журналистите, обхващат дейността на компанията от 1977 до 2015 година. В този период са установени записи за 214 488 създадени фирми, предназначени за заличаване на следите към собствениците на съответните финансови средства. Фактът, че при закриването на всяка от тези компании информацията за нея се съхранява само за период от десет години показва, че голяма част от информацията вече е изгубена. Но динамиката в развитието на Mossack-Fonseca е много показателна.

Според френските журналисти от вестник Le Monde, ангажирани в разследването, след 2000 година компанията претърпява бурно развитие. Средният интензитет на създаване на нови дружества е около 9 000 фирми на година. Най-високата регистрирана стойност е през 2005 година, когато Mossack-Fonseca е регистрирала 13 000 компании. Връзката с въвеждането на новото европейско законодателство и установяването на данък върху спестяванията е очевидна, но въпреки това, част от най-интересните аспекти на публикуваната до момента информация са свързани със самата динамика на процеса.

През последните пет броят на новите регистрирани дружества от Mossack-Fonseca намалява, за да достигне през 2015 година до по-малко от 5 000 фирми на година. Това е едно от възможните обяснения за атаката срещу именно тази компания и отчасти би могло да насочи вниманието към нейните преки конкуренти на този огромен пазар. Самата Mossack-Fonseca е оперирала в 202 страни и територии по света и притежава 48 официални представителства. Тя е установила и поддържа отношения с 511 банки, част от които са много известни, а други не толкова, но са не по-малко влиятелни. Срастването на двете мрежи – на банките и офшорните компании е изключително съществен факт, който става видим през Panama Papers. Но тази огромна инфраструктура не е била изградена и не остава свързана единствено и само с финансови операции.

Според американски изследователи приблизителният дял на световното финансово богатство, концентрирано в офшорни зони, е около 7,6 %. Но по-същественият въпрос е как „работят” тези пари? Няма съмнение, че „клиентите са им скъпи”, както на своите държави, така и на данъчната и осигурителната система. Но истинският проблем не се свежда единствено и само до укриването на данъци, колкото наказуемо и морално осъдително да е това. Тези пари финансират различни бизнес начинания, но и тероризъм; те изплуват като инвестиции в страни със занижен контрол върху произхода на средствата, но едновременно с това купуват политическо влияние; свързаните с тях посредници изграждат невидима, но все по-мощна среда на зависимост и подчинение.

Всяка една от хиляди фиктивни компании, укриващи средства в офшорните зони, има правото да оперира като пълноправен икономически субект, независимо от това, че практически не подлежи на ефективна регулация и контрол. Укритите и „мръсни” пари придобиват реална собственост и формират геополитически сфери на влияние. И най-важното – всичко това не е еднократен „удар”, а процес, както показват документите на Mossack-Fonseca. За изминалите почти четиридесет години, които обхващат документите от Панама, са се случили много неща, без „приносът” на тези фиктивни компании и укритите в тях пари да е бил предмет на самостоятелен обществен интерес.

Синхронното представяне на информацията създава фалшивото впечатление за нещо, което е установено в момента, а не е резултат от продължителен процес на развитие. Диахронната картина, която може да ни представи процеса в развитие е много по-важна. Но, за да се стигне до нея, трябва да гледаме филма, а не фотографията, трябва да се опитаме да реконструираме случилото чрез нещо наподобяващо паралелния монтаж в киното – последователното показване на различни действия, протичащи в един и същи период от време. Едва тогава ще успеем да си дадем ясна сметка за процеса на формиране на съвременна геополитическа картина и залозите, които насочват поведението на значими групи от интереси в съвременния свят.

Онова, което ни засяга пряко, не се изчерпва с имената на българските публични фигури, възползвали се от услугите на Mossack-Fonseca или на друга подобна адвокатска компания, специализирана в укриването на пари. Важно е да разберем каква е ролята на тези финансови потоци и изградените около тях мрежи на влияние и зависимост в процесите на трансформация на бившия социалистически лагер. Как през последните две десетилетия, именно чрез подобни офшорни зони, бяха придобивани, управлявани и унищожавани предприятия и цели отрасли на икономиката? Как децата на бившата комунистическа номенклатура и репресивният апарат на тоталитарния режим от съветски тип се оказаха крупни предприемачи и „лидери на мнение”, определящи профила на капитализма в България по свой образ и подобие?

Но най-важното е разкритията около Mossack-Fonseca да не потънат в общия злободневен шум, да не бъдат пренебрегнати заради идеологически клишета и пропаганда, обслужваща целите, заради които са създадени и продължават да функционират всички онези страни и територии, които отговарят на определението „данъчен рай”. Защото заедно с усещането за власт идва и цинизмът на пълното пренебрежение към публичния интерес, който вече полага усилия да неутрализира щетите от Panama Papers и изглежда, че може да успее, поне в страни като България.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.04 2016 в 23:44

Ejto tova e komentara za takiva kato tebe Gulube.


daskal
09:43 | 13 април 2016 | #25

Далновидни бяха другарите, гении на подмолността! Славеха Москва и комунизма, а пращаха децата си в Швейцария, Германия и САЩ. Цялата ни външна политика всъщност бе поле за реализация на личните им амбиции и интереси - специалните фирми, дипломатическите мисии и т.н. Ето я и тази! Издънка от хилядите съсипители на България.

11.04 2016 в 08:45

"Офшорните зони не са единствено и само сейфове, в които стоят пари, чиито собственици предпочитат да укрият."

Мантрата на българското десно.
А какво друго са, ако не сейфове?
Може ли примери?

09.04 2016 в 13:30

Вие господине на снимката изобщо занимвал ли сте се със социология?

09.04 2016 в 08:52

Абе, Фондацията Америка за България да не плаща вече на страница, та тоя е написал цял роман тук?

08.04 2016 в 22:11

млъкни бе лайкучко.
знаем те тебе колко "печелиш" да е.а майка ти гнидава!

08.04 2016 в 11:01

Кое не може,.... да отидеш в банка, да изтеглиш кредит с 3% лихва и да инвестираш в производство на храна ли?
Снишете се малко бе. Къде сте тръгнали да оправяте света като себе си не можете да оправите.
Земи работи и печели, пък да видим тогава може ли, не може ли.
Може, може и още как...

08.04 2016 в 10:08

11,банките се знае кой ги държи, кой и как печата доларите и какво покритие имат също се знае. Глобалните финанси да с*ра в тях. Реалните неща са производство, храна , вода, екология, ресурси. Нещата са толкова прецакани вече, че повече не може така да продължава.

07.04 2016 в 23:46

XXX 07.04 2016 в 16:19 7
Никой не пожела да ми помогне с едно кратичко резюме :(
Предполагам щото малко хора изобще са я чели.
Това с паралелните реалности ми е много интересно като тема.
Ще взема да я прочета някой път като намеря време.

07.04 2016 в 17:13

10-ти, тия 62-мата да не ги държат под дюшека? Ей на банките раздават кредити на по 2-3-4%. Тегли, инвестирай, печели. Не знам що ревеш. Банките са КРЪВОНОСНАТА СИСТЕМА на живия организъм наречен ГЛОБАЛНИ ФИНАНСИ. Ама такива докато спите, крони-комунделите и пият кръвчицата. Дреми и се оплаквай.

07.04 2016 в 16:30

В свят в който 62ма души държат повече пари от останалата част от човечеството докато деца в Африка и Азия умират от глад тия поръчкови разследваници са малко като в-к Стършел, още повече че са поръчани от един от 62мата.